Определение № 1025 от 14.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. Габрово, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500506 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпили са частна жалба от Р.Д.Н. - И. и частна жалба от П. Б. М. против Определение №623/22.04.2024г. по гр.д.№1494/2023г. по описа на РС Габрово, с което е изменено Решение №46/08.02.2024г. по гр.д.№1494/2023г. на РС Габрово в частта за разноските, които М. следва да заплати на адв. И., на осн. чл.38 ЗАдв. и в частта за разноските, присъдени в полза на М.

В подадената от Р. Н. – И. частна жалба се твърди, че ищцата в първоинстанционното исково производство била представлявана от адвокат, оказал правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 вр.38, ал.2 от ЗА, при изготвяне на съдебните книжа(включително допускане на обезпечение на исковете), а в последствие и при защитата в съдебното производство. По делото бил представен и списък по чл.80 от ГПК.

Жалбоподателката счита, че в настоящия казус е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., съобразно които за всяка една от предявените претенции с материален интерес се дължи отделно възнаграждение. За първия иск съдът правилно определил размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 вр ал.1, т.3 вр. чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 вр. чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. За иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД размерът на дължимото минимално адвокатско възнаграждение бил 400лв., като същия размер (400 лв.) се следвал и за иска с правно основание чл.86 от ЗЗД Общият размер на дължимо минимално адвокатско възнаграждение бил 800 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответника по жалбата – П. М. я оспорва.

В жалбата на П. М. се твърди, че с постановеното по делото решение първоинстанционният съд приел, че на ищцата следва да се заплати сумата от 2300лв., от общо търсената в размер на 4999лв по главния иск, т.е. повече от половината от претенцията на ищцата била отхвърлена. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при цена на иска от 1000 до 10 000лв се дължи сумата от 400лв + 10% за горницата над сумата от 1000лв. След като исковата претенция е в размер на 4999лв, то и адвокатския хонорар, който следвало да се присъди, при пълно уважаване на иска, бил в размер на 400 + 499лв., а именно 899лв. След като повече от половината е отхвърлена, а именно 54 % от стойността на иска, то следвало да се определи възнаграждение по главния иск в размер на 413,54лв, а не както неправилно първоинстанционния съд присъдил в размер на 530лв.

От друга страна, М. бил заплатил адвокатски хонорар в размер на 900лв, 1 защитавайки се по главния иск. След като това е така, то за определяне на адвокатското му възнаграждение, следва да се изчисли на сумата от 486лв, а не както съдът е приел адвокатско възнаграждение в размер на 463,20лв., а по иска с правно основание следвало да се присъди възнаграждение в размер на 23лв. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Ответникът по жалбата я оспорва, като неоснователна.

Съдът, като разгледа жалбата и се запозна с гр.д.№1494/2023г. на РС Габрово намира жалбата за подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Жалбоподателката Н. – И. предявила против жалбоподателя М. искове за заплащане на 5600лв. главница, 178,08лв.- заплатени нотариални такси, 69лв.- заплатен данък за придобиване на ПС и 24лв. такси по ТТРЗЧСИ, както и сумата от 32,62лв.-мораторна лихва.

В последствие иска за заплащане на главница бил изменен като размера му бил намален на сумата от 4999лв. С постановеното по делото решение предявените искове за сумите от 4999лв. и 32,62лв.-мораторна лихва били уважени отчасти, а исковете за останалите суми били уважени изцяло. С постановеното решение М. бил осъден да заплати на Н. – И. сумата то 114лв.-разноски по делото и да заплати на адв. И. адвокатско възнаграждение в размер на 330лв., на осн. чл.38 ЗАдв., а жалбоподателката Н. - И. била осъдена да заплати на М. разноски в размер на 463,40лв.

Ответникът по делото – П.М. подал молба по чл.248 ГПК, по която е постановено обжалваното Определение №623/22.04.2024г. по гр.д.№1494/2023г. по описа на РС Габрово, допълнено с Определение №1229/09.09.2024г., с което е изменено Решение №46/08.02.2024г. по гр.д.№1494/2023г. на РС Габрово в частта за разноските.

За да постанови определенията си първоинстанционния съд приел, че безспорно, че адв.Г. И. е оказал правна помощ на ищцата по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., поради което съдът определил адвокатското му възнаграждение в размер на 530лв. за първия иск и по 400лв. за останалите два иска или общо – 1330,00лв. Правилно било възражението на ответната страна по делото, че присъденото на адв.И. възнаграждение не е съобразено изцяло с цитираното решение на СЕС и практиката на ВКС. Основната фактическа и правна сложност на делото била съсредоточена в първия иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимата цена по развален договор за покупко-продажба на лек автомобил, сключен между страните. Този иск бил с най-висок материален интерес и във връзка с него са положени най-големи усилия от адв.И., който престирал най-голям обем от работа.

Разглеждането и уважаването на другите два иска било в зависимост от анализа на доказателствата и заключенията, касаещи развалянето на сключения между страните договор. Поради изложеното присъденото адвокатско възнаграждение на адв.И. за оказаната правна помощ на ищцата по първия иск в размер от 530лв. било съобразено с гореизложените обстоятелства и следвало да остане непроменено. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за останалите два иска обаче следвало са се промени, тъй като тяхната фактическа и правна сложност и извършената по обем работа във връзка с тях били значително по-малки, като за всеки от тях се присъди адвокатско възнаграждение в размер под предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от наредбата минимален размер от 400лв. Въз основа на изложеното решението следвало да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на адв.И. възнаграждение в общ размер от 680лв.

Възнаграждението на адвокат Б. било определено в общ размер от 900лв. за всички предявени по делото искове. Въз основа на определеното по този начин в договора възнаграждение съдът изчислил съответната част от него на база сбора от цената на всички предявени искове. Поради което приел за неоснователен изложения в молбата аргумент, че възнаграждението следва да се определи съразмерно на отхвърлената част само от главния иск. Този аргумент би бил валиден в случай, че адвокатското възнаграждение е определено в съответствие с чл.2 ал.5 от минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – поотделно за всеки иск. Въз основа на изложеното първоинстанционния съд приел, че не са налице основания за допълване на постановеното определение и молбата за това следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въззивният съд намира следното :

След извършеното намаляване на иска за главница общия размер на предявените искове е 5278,73лв. Общия размер на уважените претенции е 2561,90лв., а на отхвърлените 2716,83лв.

2

Съобразно посочения по-горе общ размер на предявените искове, при съобразяване с извършените действия по делото на процесуалния представител на ищцата, който я е защитавал при условията на чл.38 ЗАдв. и след съобразяване на уважената част от исковете следва да се определи възнаграждение в размер на 397,38лв., а не определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 680лв.

Видно т представения договор за правна защита и съдействие ответника е заплатил на своя пълномощник възнаграждение в размер на 900лв., което е съобразено с размерите по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с обема на извършената работа. Съобразно отхвърлената част от предявените искове, съотнесена към общия размер на предявените в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 468лв.

Поради изложеното по-горе въззивният съд намира подадената частна жалба за основателна, а обжалваното определение за неправилно, като същото следва да бъде отменено и вместо него да се измени постановеното от съда Решение №46/08.02.2024г. по гр.д.№1494/2023г. на РС Габрово в частта за разноските с посочените по-горе суми.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №623/22.04.2024г. по гр.д.№1494/2023г. по описа на РС Габрово, допълнено с Определение №1229/09.09.2024г., с което е изменено Решение №46/08.02.2024г. по гр.д.№1494/2023г. на РС Габрово в частта за разноските ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ

ИЗМЕНЯ Решение №46/08.02.2024г. по гр.д.№1494/2023г. на РС Габрово в частта за разноските, като

ОСЪЖДА П. Б. М., ЕГН **********, с адрес **********, да заплати на Г. С. И., адвокат от Адвокатска колегия – София, с личен адвокатски № ********, БУЛСТАТ **********, с адрес *************, сумата 397,38лв. (триста деветдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

ОСЪЖДА Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес *************** да заплати на П. Б.

М., ЕГН **********, с адрес **********, сумата в размер на 468лв. (четиристотин шестдесет и осем лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3