Решение № 56 от 02.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пазарджик, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200510 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Н.- Н. А.” ЕООД- гр.Пазарджик, представлявано от управителя Н. И. А., против НП №13-2200513/24.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Първоначално съдът намира, че жалбата е недопустима и я оставя без разглеждане, поради депозирането й извън законоустановения за това срок.

Постановеното в този смисъл по настоящото дело протоколно определение от 03.05.2023г. е обжалвано от дружеството жалбоподател пред

Административен съд- Пазарджик, който го отменя с Определение №993/20.07.2023г. на същия съд и връща делото на РС- Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че липсва точно и ясно описание на нарушението, в т.ч. и на датата, на която АНО приема, че е извършено нарушението. Счита, че нарушението не е извършено от обективна страна. Намира, че АНО не е изложил мотиви при индивидуализацията на размера на наложената имуществена санкция. При условията на евентуалност, настоява, че случаят се характеризира с 1 маловажност, съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано, не се явява законния му представител. Същото се представлява от пълномощника адв.Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, пред които е разгледано делото. В депозираните писмени бележки по съществото на спора релевира допълнителни възражения. Твърди, че АНО незаконосъобразно и без да се съобрази с принципа за прилагане на по-благоприятния за дееца закон е приел при индивидуализацията на наложеното административно наказание, че деянието представлява рецидив, предвид наличието на предходни издадени на дружеството НП за същото нарушение.

АНО, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител- юрк.Н. С., която оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност в депозираните по делото писмени бележки.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в жалбата и писмените становища доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП за това, че на 06.12.2022г., в качеството си на работодател, е допуснал до работа като общ работник лицето Л. Б. Т. ЕГН **********, без да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. На посочената дата същата била заварена да работи в обект на дружеството, обособен като сладкарски цех, находящ се в гр.Пазарджик, ****, в момента в който извършвала дейности по приготвяне на сладкарски изделия, облечена с работни дрехи, нефирмени /работна цветна престилка, изцапана/.

Нарушението било констатирано на 14.12.2022г., след извършен преглед на фирмената документация в ДИТ- Пазарджик, когато било установено, че трудовият договор, сключен между дружеството жалбоподател и работника Л. Б. Т., е регистриран в ТД на НАП на 06.12.2022г. в 15:36 часа, т.е. след проверката на място, доколкото същата била извършена същият ден около 11:00 часа. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ. За нарушението бил съставен АУАН №13-2200513/14.12.2022г. от св.Т. Д. -старши инспектор в ДИТ-Пазарджик, въз основа на който било издадено атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът изгражда въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приетата АНП и приобщените такива в хода на проведеното следствие, изцяло от показанията на актосъставителя- св.Т. Д., св.М. Н.- обслужваща счетоводството на дружеството жалбоподател и отчасти от показанията на св.Л. Т..

С оглед възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че от 2 обективна и субективна страна установеното по делото запълва състава на нарушението по чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ, които правни норми задължават работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател по реда на чл.414 ал.3 от КТ, в качеството му на работодател.

От показанията на св.Д. се установи, че на 06.12.2022г., около 11:00ч, инспектори от ДИТ- Пазарджик, сред които актосъставителят, извършили проверка на сладкарски цех, находящ се в гр.Пазарджик, ****, стопанисван от дружеството жалбоподател. На място били управителят- Н. А. и пълномощникът на дружеството- нейният съпруг А. А., както и св.Л. Т..

Последната била облечена с работни, дрехи и престирала труд заедно с друга нейна колежка- О. Й.. Св.Д. представила на работничките декларации по чл.399 от КТ вр. чл.402 ал.1 т.3, чл.402 ал.2 от КТ и чл.39 ал.1 от АПК и чл.40 ал.1 от АПК, които да попълнят. Св.Т. попълнила собственоръчно декларацията си/л.17/, в която посочила елементи от трудово правоотношение. Отбелязала че работи за дружеството жалбоподател от седмица, на 4- часово работно време, възнаграждение от минимална работна заплата и почивки, включително и през работния ден. Посочила в съответната графа от декларацията, че не е получила копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

На място св.Д. връчила на управителя на дружеството работодател призовка /л.22,23/, в която били описани документните, които следва да представи в ДИТ- Пазарджик в определен срок. В призовката като номер на административното производство бил посочен този, който св.Д. получила от администрацията на ДИТ- Пазарджик след стартиране на проверката.

На 14.12.2022г. в ДИТ- Пазарджик се явил пълномощникът на дружеството жалбоподател- А. А./л.24/, който представил изисканите документи. Сред тях бил трудов договор №01/01.12.2022г. /л.79/, сключен между „Н.- Н. А.“ ЕООД като работодател и св.Л. Т. като работник. От изготвена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ се установило, че договорът е регистриран в НАП с Придружително писмо №1339022001983903/06.12.2022г. /л.18,19/, а съгласно информационната система на ИА „ГИТ“ /л.21/ същото е регистрирано в 15:36 часа, т.е. след извършване на проверката на място от инспекторите при ДИТ- Пазарджик същия ден.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., тъй като макар и служебно обвързана с АНО, по делото не се установи тя да има някакъв личен мотив да изопачава фактите от обективната действителност и да уличава дружеството, като му приписва нарушения, които не са били извършени.

3

Според показанията на св.Н.- счетоводител на дружеството причината за регистрирането на процесния трудов договор на следващия ден била свързана с проблем, който тя имала с интернет връзката.

От показанията на св.Н. се установи, че същата уведомила пълномощника на дружеството- А. А., че ще подаде информацията за сключения договор на 06.12.2022г., като изрично го предупредила, че не трябва да допуска работника до работа преди да му връчи копие от уведомлението по чл.63 ал.2 от КТ. Въпреки това св.Л. Т. започнала да престира труд за жалбоподателя още от началото на работния ден на 06.12.2022г., когато била заварена в работни дрехи в сладкарския цех да извършва дейности по изготвяне на сладкарски изделия.

Съдът не кредитира твърденията на св.Т., че отишла в цеха само, за да се обучава, доколкото това не кореспондира с посоченото в собственоръчно попълнената и подписана от нея декларация при стартиране на проверката, където са изложени почти всички елементи от трудовото й правоотношение с работодателя. В същото време в показанията си пред съда, св.Т. заяви, че проверяващите са ги „хванали“, което е още една индиция за това, че изградената от нея версия за пребиваването й в сладкарския цех е защитна такава, която не отговаря на действителното фактическо положение.

При събрани достатъчно по делото писмени доказателства за това, че трудовият договор с Л. Т. е бил регистриран в ТД на НАП след извършване на проверката, на същата на практика не е било възможно да бъде предоставено копие от уведомлението по чл.63 ал.2 от КТ.

Предвид изложеното, съдът намира вмененото на жалбоподателя нарушение за доказано от обективна и субективна страна до степен на несъмненост.

Неоснователни са възраженията, релевирани в жалбата, за допуснати процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението. За същото са изложени факти, достатъчни както по обем, така и в яснота. За дата на извършване на нарушението е възприета 06.12.2022г., когато св.Л. Т. е била заварена да престира труд, без регистриран в НАП трудов договор и преди да й е било предоставено уведомление по чл.63 ал.2 от КТ. Като дата на констатиране /установяване/ на нарушението съвсем коректно е посочена 14.12.2022г., когато в ДИТ- Пазарджик са били представени от пълномощника на дружеството жалбоподател- А. А. изисканите от проверяващите документи, сред които и сключеният на 01.12.2022г. трудов договор. Пак на 14.12.2022г. е била направена справка, че същият е регистриран едва в 15:36 часа на 06.12.2022г., т.е. след проверката на място.

Логично е едно нарушение да бъде установено известен период след извършването му, когато това е свързано с проверка на документи и справка в съответните информационни масиви на държавното учреждение. В този смисъл правилно като дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е посочена 06.12.2022г., тъй като именно към същата на допуснатата да 4 престира труд работничка не е било връчено преди това уведомлението по чл.63 ал.2 от КТ, заверено от ТД на НАП. Фактът на последващото събиране на доказателствата за това, не променят този извод, поради което възраженията на жалбоподателя касателно датата на извършване на нарушението са неоснователни.

Пак в този смисъл и доколкото прерогативите на инспекторите, притежаващи материална компетентност за съставяне на АУАН е да събират доказателства за установяване на нарушения, неоснователно се явява и твърдението, че протоколът за извършената проверка

№

ПР2241009/14.12.2022г./л.12-16/ и АУАН е следвало да бъдат съставени още на място в обекта на контрол.

Неоснователно е и възражението, свързано с посочения в призовката, предоставена на дружеството на мястото на проверката, номер на административнонаказателното производство, различаващ се от този, с който е било обозначено провелото се такова срещу дружеството жалбоподател. В показанията си, депозирани пред съда, св.Д. обясни причината за това, дължаща се на вътрешноведомствените правила за работа на инспекторите в ДИТ- Пазарджик. Най-сетне наличието на това несъответствие не съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и съответно до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Некоректно се твърди също така, че АНО не е изложил мотиви при индивидуализацията на наложената имуществена санкция. Размерът на наложеното административно наказание е обоснован от АНО с три предходни НП, посочени като номера, за същото по вид нарушение /л.138-140/.

Необосновано се твърди от жалбоподателя, че АНО се е позовал на системност, дефинирана като понятие с разпоредбата на чл.416 ал.9 от КТ, влязла в сила на 18.12.2020г., доколкото цитираните три броя НП били влезли в сила преди тази дата. В настоящия случай АНО е определил деянието като рецидив в житейски смисъл, т.е. като поредно такова, и съвсем правилно е приел като отегчаващо обстоятелство предходното санкциониране на жалбоподателя с три НП за същото по вид нарушение. Апропо, правилото за по-благоприятния закон се прилага при квалификацията на нарушението, а не при индивидуализацията на на наказанието/имуществената санкция, т.е. възражението би било основателно само ако процесното неизпълнение бе квалифицирано като „системно” такова, съгласно нормата на чл.416 ал.9 от КТ, което в случая не е било сторено. По изложените съображения процесното нарушение е квалифицирано правилно чрез приложение на коректните норми на КТ.