Решение № 4919 от 22.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕ.Е

№ 4919 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100502314 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решЕ.е № 14537/14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 32715/22 г. по описа на СРС, 156 състав, са отхвърлЕ. предявЕ.те искове от „Ф.и.“ ЕАД срещу Е. Г. Б. за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. Б. дължи на „Ф.и.“ ЕАД сумата от 5000 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО – В – 1814/17.10.2007 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“, вземанията по който договор са цедирани от „Първа инвестиционна банка“ АД на

„Ф.и.“ EАД с договор за цесия от 08.06.2021 г. и ПриложЕ.е № 1 към договора за цесия, както и сумата от 26,39 лв., представляваща обезщетЕ.е за забава в размер на законната лихва за периода от 11.07.2019 г. до 29.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е по чл. 417 ГПК от 27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 44105/19 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав. С 1 решЕ.ето „Ф.и.“ EАД е осъдено да заплати на Е. Г. Б. сумата от 580,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждЕ.е за първоинстанционното производство.

Подадена е въззивна жалба от „Ф.и.“ EАД срещу решЕ.е № 14537/14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 32715/22 г. по описа на СРС, 156 състав. Твърди, че решЕ.ето е неправилно, тъй като е постановено в нарушЕ.е на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че изводите на съда, че не може да се установи какви точно пера са предмет на договора за цесия, са неправилни. Счита, че ПриложЕ.е № 1 към договора за цесия съдържа достатъчно ясна индивидуализация на процесното вземане – номер на процесния договор, три имена и ЕГН на ответника, дата на договора, размер на разрешЕ.я кредитен лимит, размер на прехвърлената главница, която изцяло съвпада с претендираната в исковото производство, законна лихва в размер на 968,03 лв., както и вземания за такси, разноски и други, които не са били предмет на производството, като твърди, че всички данни, индивидуализиращи придобитото вземане изцяло съвпадат с посочЕ.те в исковата молба, с изключЕ.е на размера на законната лихва, който в исковата молба е в по – малък размер от прехвърлЕ.я от цедента. Поддържа, че наличието на „изтрити“ редове в ПриложЕ.е № 1 към договора, които се отнасят до други вземания по договорни отношЕ.я с трети лица, както и „изтрити“ полета в процесния договор, които се отнасят до финансовите параметри на цесията, не може да обуслови извод, че същите са съдържали неизгодни за ищеца факти, нито, че е невъзможно да се индивидуализират прехвърлЕ.те вземания. Поддържа, че изводът на съда, че вземането е погасено по давност, е неправилен. Твърди, че в противоречие със съдържанието на клаузите на договора за кредит съдът е приел, че е уговорен прекратителен срок на договора. Поддържа, че в процесния договор за кредит не се е съдържала такава клауза, а е уговорено, че договорът се подновява автоматично при условията и по реда, предвидЕ. в Общите условия. Твърди, че по делото е доказано продължаването на договорните отношЕ.я и след този срок – предвид липсата на изрично писмено изявлЕ.е от страна на кредитополучателя за прекратяването му и обстоятелството, че ответникът е продължил да усвоява предоставЕ.я му кредитен лимит и след 17.10.2009 г.

Счита, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за приложимите към договора Общи условия – договорът е бил сключен на 2

17.10.2007 г., като към тази дата са били приложими Общите условия, приети с РешЕ.е на УС на „Първа инвестиционна банка“ от 17.04.2007 г., изменЕ. и допълнЕ. с решЕ.е от 24.07.2007 г., които са представЕ. към исковата молба, и за които ответникът е декларирал, че са му предоставЕ., запознат е с тях и приема прилагането им в отношЕ.ята с банката, който факт не е бил оспорен от ответната страна. Поддържа, че ако по време на действие на договора, кредитополучателят погаси натрупаните просрочия, той може да ползва отново предоставЕ.я му овърдрафт в пълен размер, поради което счита, че не може да се приеме, че главницата е изискуема преди крайния срок на договора. Твърди, че датата – 09.07.2010 г. сочи единствено началото на срока за заплащане на минималната погасителна вноска, която е просрочена, но не и падежа на предоставЕ.я овърдрафт, който настъпва с обявената предсрочна изискуемост. Поддържа, че след като кредитополучателят няма задължЕ.е да погаси усвоЕ.я овърдрафт преди изтичане на срока на договора, то вземането на кредитора не е изискуемо, т. е. не е настъпил падежа по см. на чл. 114 ЗЗД преди прекратяване на договорните отношЕ.я между страните.

Твърди, че от представЕ.те доказателства е видно, че това се е случило на 11.07.2019 г., когато кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на договора. Счита, че с оглед съдържанието на правоотношЕ.ето и начина на ползване и погасяване на кредита, предоставен като овърдрафт, за процесния договор не е приложимо разрешЕ.ето, че изискуемостта на отделни части от главницата настъпва е различни моменти съобразно уговореното в погасителния план и давността за всяка част тече от датата на падежа на погасителната вноска. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че усвоената сума става изискуема след изтичане на гратисния срок, тъй като в договора е уговорено изрично, че всеки месец са дължими единствено минималните погасителни вноски в определен процент от дебитното салдо, т. е. плащането, което е изискуемо, е само част от усвоената сума. Счита, че с оглед на това, че договорът не е бил прекратен, то главницата в пълен размер не е била изискуема, поради което за банката е липсвал падеж, от който да започне да тече погасителната давност за това вземане. Иска се от съда да постанови решЕ.е, с което да отмЕ. обжалваното решЕ.е като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Прави възражЕ.е по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – Е. Г. Б. е подала отговор на въззивната жалба в срока 3 по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита, че изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано какви точно вземания към ответника са предмет на договора за цесия, е правилен. Поддържа, че правилно съдът е приел, че процесните вземания са погасЕ. по давност. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че последната дата на усвояване на овърдрафта е 09.07.2010 г.

Поддържа, че в съответствие със закона и клаузите на договора съдът е определил момента на настъпване на изискуемостта на вземането на банката за главница и лихва, и е приел, че вземанията са погасЕ. по давност, тъй като заявлЕ.ето за издаване на заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е е подадено в съда на 27.07.2019 г. Моли за потвърждаване на решЕ.ето.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

ПредявЕ. са обективно кумулативно съединЕ. искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Ф.и.“ ЕАД твърди, че ответницата Е. Г. Б. е сключила с „Първа инвестиционна банка“ АД договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО – В – 1814/17.10.2007 г., вземанията по който договор са били цедирани с договор за цесия от 08.06.2021 г. на ищеца, за което ответницата е била уведомена. Твърди, че ответницата не е заплатила по процесния договор сумата от 5000 лв. – главница, както и обезщетЕ.е за забава в размер на законната лихва в размер на 26,39 лв. за периода от 11.07.2019 г. до 29.07.2019 г. Поддържа, че поради неплащане на задължЕ.ята банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 11.07.2019 г. Твърди, че въз основа на заявлЕ.е за издаване на заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е по чл.

417 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 44105/19 г. по описа на СРС, 156 състав, по което е била издадена заповед за изпълнЕ.е, както и че след подадено възражЕ.е в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадЕ. указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните задължЕ.я. Иска се от съда да постанови решЕ.е, с което да признае за 4 установено по отношЕ.е на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО – В – 1814/17.10.2007 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“, вземанията по който договор са цедирани от „Първа инвестиционна банка“ АД на „Ф.и.“ EАД с договор за цесия от 08.06.2021 г. и ПриложЕ.е № 1 към договора за цесия, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 26,39 лв., представляваща обезщетЕ.е за забава в размер на законната лихва за периода от 11.07.2019 г. до 29.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е по чл. 417 ГПК от 27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 44105/19 г. по описа на СРС, I I ГО, 156 състав.

Претендира разноски.

Ответницата Е. Г. Б. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като са погасЕ. по давност. Счита, че релевантно за началния момент, от който започва да тече давността, е датата на последното осъществено усвояване на парично средства от кредитополучателя, а именно – 09.07.2010 г. Посочва, че съгласно определЕ.я падеж в гл. I, т. 1, б. „з“ от Общите условия падежът на вземането за главница следва да се отброява от 5 – то число на месеца, следващ последната транзакция. Твърди, че изискуемостта е настъпила на 05.08.2010 г., от която дата е започнал да тече 5 – годишният период за погасяване по давност на вземането за главница, и същият е изтекъл на 05.08.2015 г., като до посочЕ.я момент не са осъществявани действия, които да са прекъснали или спрели изтичането на давността, като заявлЕ.ето за издаване на заповед за изпълнЕ.е е подадено в съда на 27.07.2019 г., т. е. след изтичане на давността. Поддържа, че е правно ирелевантно обявяването на кредита за предсрочно изискуем след настъпването на погасителната давност. Поддържа, че не е била уведомена за извършената цесия, а уведомлЕ.ето е изхождало от лице, което не е имало представителна власт. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от представЕ.я като доказателство по делото договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО – В – 1814/17.10.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна 5 банка“ AД, в качеството на кредитодател, и Е. Г. Б., в качеството на кредитополучател, се установява, че банката предоставя на титуляра кредит овърдрафт по банкова разплащателна сметка, посочена в договора, и издава към нея револвираща кредитна карта с лимит от 5000 лв., а титулярът се задължава да възстановява ползваната сума съобразно уговореното в договора.

Съгласно чл. 3 от договора срокът за ползване на овърдрафта е до 17.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидЕ. в Общите условия.

По делото са представЕ. като доказателство и Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и Visa, които са приети с РешЕ.е на УС на „Първа инвестиционна банка“ АД от 17.04.2007 г., изменЕ. и допълнЕ. с РешЕ.е от 24.07.2007 г.