Решение № 396 от 30.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пазарджик, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200439 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Р. О. от гр.Пазарджик, против НП №220340-001783/14.12.2022г. на Началник група в ОДМВР- Пазарджик, РУСептември, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Настоява, че на инкриминираните дата и място е управлявал собствения си лек автомобил с поставен обезопасителен колан, който е премахнал след спирането на колата от органите на МВР с цел да им предостави поисканите му документи. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Д. М. от АК- Пловдив, които поддържат жалбата по изложените в нея съображения. В становището си по съществото на спора адв.М. настоява, че извършването на деянието, предмет на обжалваното НП, не се доказва от обективна страна от събраните гласни доказателства.

1

Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от гл.юриск. К. П.- пълномощник на АНО, с което оспорва жалбата, като счита НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, на 05.11.2022г., в 23:10 часа, в гр.Б., на бул.Освобождение, в посока за с.М.К., е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 318 с рег.№*****, когато е в движение, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

Деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, установено от старши полицай при РУ-Септември, ОДМВРПазарджик- Д. К. К., за което е съставен АУАН серия АД №197869. Актът е предявен на жалбоподателя и подписан от него с възражения, идентични на тези, релевирани с жалбата, на 05.11.2022г., когато е установено нарушението.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, което е връчено лично на жалбоподателя на 03.02.2023г., като жалбата против него е подадена чрез АНО на 14.02.2023г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния да го разгледа съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са 2 в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

По делото не се спори, че на инкриминираните дата и час, полицейските служители при РУ- Септември- св.Д. К.- актосъставител и св.М. С. са осъществявали контрол на движението в участъка гр.Б., на бул.Освобождение, където бил позициониран и служебният им автомобил.

Установено е също така, че по това време жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 318 с рег.№*****, минавайки през посочения участък в гр.Б. в посока с.М.К..

Доказано е също, че в процесния лек автомобил са пътували и двама приятели на жалбоподателя- св.Х. К. /на задна седалка/ и св.С. Т. /на предна дясна седалка/.

Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни доказателства и съдът ги възприема като безспорни.

Основното възражение, въведено с жалбата, касае обстоятелството дали водачът на МПС е бил с поставен обезопасителен колан преди спирането му от органите на МВР, докато е управлявал лекия автомобил и същият е бил в движение.

В показанията си актосъставителят- св.Д. К. поддържа констатациите си в съставения АУАН, а именно, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан преди спирането му, докато е управлявал лекия автомобил и същият е бил в движение. Същата теза се поддържа и от другия разпитан в качеството на свидетел полицейски служител- М. С., за когото св.К. обяснява, че не е бил с него на осевата линия на шосето и не е присъствал при спирането на автомобила за проверка. Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.К. и св.Т., които заявяват категорично, че колата на жалбоподателя е била спряна само от един полицейски служител, докато другият е бил забелязан от тях да стои в паркирания в непосредствена близост патрулен автомобил. Единственият възможен извод при така констатираното съществено противоречие между показанията на разпитаните в качеството на свидетели двама полицейски служители се обяснява със служебните им отношения, провокиращи естествено чувство за колегиалност. Поради това съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.С. относно възприятията му за единственото 3 спорно обстоятелство, а именно дали водачът е бил с поставен обезопасителен колан при спирането на МПС, докато последното е било в движение.

В същото време житейски обясними и логични са твърдениятаъна жалбоподателя, че същият е премахнал обезопасителния си колан едва след спирането на колата, за да предостави поисканите от св.К. документи, които след като не намерил в себе си, започнал да търси във вътрешността на автомобила. Тези му действия се потвърждават и от показанията на пътувалите с него свидетели- К. и Т.. По този начин се разколебават изцяло твърденията на св.К. касателно обстоятелството дали водачът е бил с поставен обезопасителен колан при спирането на МПС, докато последното е било в движение. Показанията на актосъставителя остават изолирани от останалите гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.К. и св.Т.. Този извод не се променя от факта, че последните са приятели на жалбоподателя, доколкото и двамата изложиха пред съда възприетото от тях след разяснена отговорност по чл.290 НК. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, логични, взаимно допълващи се и не съдържат противоречия относно основния, подлежащ на доказване факт, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът приема, че възражението на жалбоподателя, което той е направил още при предявяването му на съставения от св.К. АУАН, съдържа напълно правдоподобни твърдения за естествената поведенческа реакция на всеки водач на МПС, спрян за проверка от органите на МВР. Не така логични звъчат показанията на св.К., доколкото същите не се затвърдиха от останалите кредитирани гласни доказателства по делото. Веществени такива, а именно видеозапис от инсталирана полицейска боди камера, не бяха събрани в хода на съдебното следствие, поради изтичане на срока за съхранението им, съгласно получения от РУ- Септември отговор на направеното в тази връзка запитване от съда /л.33 от делото/.

Поради всичко изложено деянието, предмет на обжалваното НП, не е доказано от обективна страна, доколкото по делото не беше безспорно установено, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят, като водач на процесното МПС, е бил без поставен обезопасителен колан, докато е управлявал лекия автомобил и същият е бил в движение. Последното е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

4

Отделно от всичко в конкретния случай, при посочването на елементите от обективния състав на вмененото административно нарушение, както в АУАН, така и в НП, не е конкретизирано към коя конкретно от изброените категории в цитираната правна норма /M1, M2, M3 и N1, N2 и N3/ принадлежи процесното МПС, управлявано от жалбоподателя.

Така допуснатото от АНО съществено процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице и представлява от своя страна също основание за отмяна на обжалваното НП.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което принадлежи РУ- Септември, следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат. Основателно обаче се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. В случая заплатените по договор за правна защита и съдействие 500 лева адвокатски хонорар, се явяват завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на относимия доказателствен материал, събран изцяло по почин на съда в хода на съдебното следствие на единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Поради това следва да се присъди възнаграждение съгласно предписанието на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а именно 400 лева в полза на жалбоподателя. Над този размер искането за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22-0340-001783/14.12.2022г. на Началник група в ОДМВР- Пазарджик, РУ- Септември, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на А. Р. О. ЕГН ********** от гр.Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пазарджик да заплати на А. Р. О. ЕГН ********** 5 от гр.Пазарджик 400/четиристотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6