Решение № 116 от 11.03.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пещера, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100977 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Вива Кредит“ АД (универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД) срещу Е.

С. Х., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата Е. С. Х. да заплати на ищеца „Вива Кредит“ АД сумата в общ размер на 2041,30 лв. по Договор за паричен заем „Standard 14“ № 5868220/05.11.2022 г., сключен между Е. С. Х. и „Вива Кредит“ ООД, от която сума: 1791,10 лв. – главница и 250,20 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 08.04.2023 г. до 12.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество твърди, че на 05.11.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД и ответницата Е. Х. е сключен Договор за паричен заем „Standard 14“ № 5868220/05.11.2022 г. , по силата на който „Вива Кредит“ ООД предоставило на ответницата заем в размер на 2500,00 лв., както и че заемната сума е изцяло усвоена от ответницата. С подписването на процесния Договор за заем ответницата се задължила да върне заемната сума на 30 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 157,27 лв., включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Заемната сума била отпусната при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,32 % и годишен процент на разходите 1

(ГПР) от 49,37 %. Ищецът твърди, че на ответницата е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ всички условия на Договора, съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Сочи, че на основание чл. 1, ал. 2 от Договора за заем и след направен доброволен избор от страна на ответницата да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит е начислена такса за тази услуга в размер на 1572,60 лв., коята е разпредЕ. за плащане на равни части с всяка вноска по заема. Общият размер на задълженията по заема с включената такса за експресно разглеждане на документите по заема се равнявал на 4718,10 лв. Поддържа, че на основание чл. 5 от Договора за заем и поради непредоставяне на допълнително обезпечение по Договора за заем, на заемателя била начислена неустойка в общ размер на 1048,20 лв., която е разпредЕ. на равни части към всяка месечна погасителна вноска. Така след включването към всяка месечна вноска по заема на част от начислената неустойка, размерът на месечната вноска по заема възлизал на 192,21 лв., а общото задължение по кредита – на 5766,30 лв.

Ищецът твърди, че в периода от 16.11.2022 г. до 13.04.2023 г. ответницата е правила плащания по процесния Договор за заем, с които са погасени следните задължения по заема: 708,90 лв. – главница, 339,60 лв. – договорна лихва за периода от 19.11.2022 г. до 25.03.2023 г., 349,40 лв. – неустойка, 526,94 лв. – такса за експресно разглеждане на документи и 20,00 лв. – разходи за събиране на просрочени задължения. Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда останалата дължима от ответницата сума по заема е в общ размер на 3646,24 лв., от която: 1791,10 лв.

– главница, 250,20 лв. – договорна лихва за периода 08.04.2023 г. – 12.09.2023 г., 419,28 лв. – неизплатен остатък от неустойка, 1045,66 лв. – неизплатен остатък от такса експресно разглеждане на документи и 140,00 лв. – разходи за събиране на просрочени задължения. Това обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за дължимата главница и възнаградителна лихва по заема. С подаването на исковата молба и на основание чл. 9, ал. 3 от Договора за заем ищецът прави изявление, че счита всички вземания по Договор за паричен заем „Standard 14“ № 5868220/05.11.2022 г. за предсрочно изискуеми. Моли за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по заема, препис от исковата молба да бъде връчен на ответницата по иска.

По изложените съображения ищецът „Вива Кредит“ АД моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като осъди ответницата Е. Х. да заплати на ищеца „Вива Кредит“ АД сумата в общ размер на 2041,30 лв. по сключения между Е. Х. и „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем „Standard 14“ № 5868220/05.11.2022 г., от която сума: 1791,10 лв. – главница и 250,20 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 08.04.2023 г. до 12.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Ангажира писмени 2 доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Е. Х., чрез адв. П. П. от АК – Хасково, в който оспорва предявените осъдителни искове по основание и размер. Ответницата твърди, че е сключила с „Вива Кредит“ ООД бланкетен и изначално изготвен Договор за паричен заем № 5868220/05.11.2022 г. без да е имала възможност да влияе на съдържанието му при наличие на Общи условия към него. Сочи, че по силата на този Договор е получила в собственост сумата в размер на 2500,00 лв., при годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР от 49,37 %, като страните се договорили, че заемателят ще погаси кредита на 30 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 192,21 лв. Ответницата твърди, че изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 от ЗПК не дължи изпълнение на вземанията за главница в посочения в исковата молба размер, както и не дължи изцяло претендираната договорна лихва, нито неустойка, нито такса за експресно разглеждане на документи, нито разходи за събиране на просрочени задължения и лихва за забава по кредита, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Ответницата твърди, че процесният Договор за заем е нищожен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК вр. чл. 21 и чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Акцентира, че клаузата за договорна лихва в Договора за заем, с която е договорен лихвен процент от 40,32 %, е нищожна на три основания: на основание чл. 26, ал. 3 пр. 3 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите; поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и поради това, че внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Твърди, че посоченият в Договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорените такса за експресно разглеждане на документи и неустойка представляват добавък към договорната лихва – скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Сочи, че в случая е неприложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като Договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, тъй като той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Сочи, че Договорът за заем не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, защото в съдържанието му не е включен размера на месечния лихвен процент и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК. Акцентира, че разписаният в Договора за заем ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не са включени 3 таксата за експресно разглеждане на документи, неустойката за непредоставяне на обезпечение и разходите за събиране на просрочени задължения. Кредиторът не бил изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане по заема. Сочи, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора за заем и кредиторът, вписвайки в контракта ГПР от 49,37 %, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколила изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че в процесния Договор за заем кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, което от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на Договора за заем по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Акцентира, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, което в случая не е сторено. Твърди, че клаузата в Договора за заем за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи е нищожна, поради нарушаване на изискването на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която правна норма кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая таксата за експресно разглеждане на документи е за действия по усвояване и управление на кредита. Сочи, че в процесния случай при отпуснат кредит от 2500,00 лв. възнаграждението за експресно разглеждане на документи е в размер на 1572,60 лв., а неустойката за непредоставяне на обезпечение е в размер на 1048,20 лв., или в общ размер на 2620,80 лв, което е необосновано високо и се равнява на над 100 % от размера на кредита. Така споразумението за допълнителни оскъпявания по кредита е нищожно, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Споразумението за допълнителни оскъпявания по кредита било неравноправно по смисъла на чл.

143, т. 19 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира извън главницата в размер на 2500,00 лв., е в размер на над 100 % от получената сума на отпуснатия кредит. По този начин се нарушавали принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения. Клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредоставяне на обезпечение били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите предвиждали заплащане на суми, размера на които е неоправдано висок.

Клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение била нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. чл. 24 от ЗПК.

Основната цел на неустоечната клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, респ. до 4 увеличаване на подлежащата на връщане сума по заема.

По гореизложените съображения ответницата Е. Х. моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество „Вива Кредит“ АД , редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

Депозира молба по делото, чрез пълномощника си адв. Антоанета Николовска, с която поддържа исковата молба, излага доводи за основателност на предявените искове и моли за уважаването им. Прави искане за присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В открито съдебно заседание ответницата Е. Х., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба-становище от адв. П. П. – пълномощник на ответницата, с което моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.