Решение № 64 от 11.08.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. К., 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20211850200252 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Н. СТ. Г., ЕГН ********** от гр. Б., против Електронен фиш серия К № *****, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като твърди, че към момента на заснемането автомобилът е бил управляван от друго лице, като е подал декларация за това в ОД на МВР, но тя не е взета под внимание, въпреки, че е посочил пълни лични данни на това лице.

Твърди, че ЕФ съчетава характеристиките на АУАН и НП, поради което следва да има реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН – име и длъжност на издадел, дата на издаване, възможността за обжалване и др., каквито по същество липсват. Твърди, че липсва снимков материал към ЕФ, както и че в него няма данни за изправността на техническото средство и преминаването му за метрологичен надзор.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като липсват доказателства за точен момент, когато на жалбоподателя е било връчено писмо, с което на основание чл. 189, ал. 7 е уведомен, че издадения ЕФ няма да бъде анулиран поради липса на копие от СУМПС на лицето, за което с декларация от жалбоподателя се твърди че е управлявало автомобила към момента на заснемането с АТСС.

Липсват доказателства за точен момент, в който жалбоподателя е бил уведомен за този отказ, а в жалбата се твърди, че това се е случило на 25.05.2021 г., като освен това, според разпечатка от АИС АНД, ЕФ е съставен на 26.08.2020 г., а е връчен на жалбоподателя на 05.04.2021 г. Приложено е копие от плик с пощенско клеймо от 15.04.2021 г., с който вероятно е изпратена декларацията по чл. 189, ал. 4, изр. 5 от ЗДвП.

Жалбата е изпратена по поща на АНО на 03.06.2021 г. /датата е вероятна поради трудно четимо пощенско клеймо на приложеното копие от пощенски плик/.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е съставен на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел ARH CAM S 1, № 11743с1, на 24.08.2020 г. в 13.14 часа, в с. Л., общ. Б., посока изход, при въведено ограничение в населено място 50 км.ч. е заснет автомобил марка/модел „Ф.П.“ с рег. № СО **** АК, докато същият се е движил със скорост от 88 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 38 км.ч., при което са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с 2 която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението. Не съставлява съществена нередовност липсата на точен административен адрес в населеното място, където е извършено заснемането, след като в протокола за използването на АТСС е посочена улица „6-ти септември“ пред № 3, след като ограничението за движение със скорост до 50 км.ч. на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е за цялото населено място, а не за определен участък, за която е въведено ограничение по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на снимков материал към ЕФ, след като закона не изисква такива доказателства да бъдат представени при връчване на ЕФ, а такива доказателства са налице по преписката и жалбоподателя би могъл да се запознае с тях при желание.

Неоснователни са и възраженията относно изправността на техническото средство, след като са представени доказателства за периодична проверка на конкретната АТСС, а така също и копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка /неправилно приобщена от съда като писмено доказателство, а не като веществено/, протокол за използване на АТСС, декларация и отказ за анулиране на издадения ЕФ, справка регистрация на МПС и справка АИС АНД при МВР съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „Ф.П.“ с рег. № СО **** АК, заснето при движение на 24.08.2020 г., в 13.14 часа в с. Л. общ. Б., с посока на движение изход, със скорост превишаваща с 38 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.

3

Неоснователно е възражението за несъобразяване от страна на издаващия орган с подадената декларация. Изрично чл. 189, ал. 4 предвижда, че ЕФ се издава на собственика на превозното средство, като възможността за анулирането му и издаване срещу друго лице предвижда подаване на декларация от страна на собственика, в която да бъде посочено това друго лице, като бъде приложено и копие от свидетелството му за управление. Доколкото от страна на жалбоподателя не е приложено копие от СУМПС на това лице напълно основателно от страна на въззиваемата страна е отказано анулиране на издадения ЕФ, като практически е приложена процедурата по чл. 189, ал. 6 и 7 от ЗДвП, когато се оспорва издаден ЕФ на друго основание.

Неоснователни са възраженията относно реквизитите на ЕФ, след като в закона изрично е предвидено какво е неговото съдържание и конкретния ЕФ е издаден в утвърден съгласно закона образец, без да е налице правно основание изискванията и задължителните елементи от едно наказателно постановление да се отнесат като изисквания и към тази специфична форма за осъществяване на административно наказателната отговорност.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 400 лв. за превишаване от 31 до 40 км.ч.

Предвид изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *****, съставен от ОД на МВР С., с което на Н. СТ. Г., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. СТ. Г., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4