Присъда № 32 от 05.05.2026, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №32/05.05.2026г., постановена по НЧХД №109/2026г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от К. И. Д. от гр. Р. срещу А. М. П. от гр. Р., за това, че на 29.09.2025г. в гр. Разград подсъдимият е казал унизителна дума за честта и достойнството на тъжителя, в негово присъствие, като обидата е била нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия – претендира сумата от 1533,88 евро /3000лв/ като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В заседанието пред РРС тъжбата и гражданския иск се поддържат от тъжителя и повереника му.

Подсъдимият А. П. не се явява в заседанието и делото е разгледано в негово отсъствие. Защитникът му моли за постановяване на оправдателна присъда, като се изтъква недоказаност на обвинението, изтъкват се и доводи за липса на съставомерност и малозначителност на случая.

Обсъждайки доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. М. П. е роден на **.0*.19**г. в с. *******, обл. *******, живее в гр. *******. Не е осъждан.

Тъжителят К. Д. живее в гр. ******* на адрес ул. „*************“ №** в жилищен блок, като апартаментът му бил на първия етаж. В апартамента над него живеел подсъдимия А. П.. В последните години отношенията между тъжителя и подсъдимия били влошени във връзка с извършване на ремонти на общите части в жилищната сграда, за които ремонтни дейности тъжителят поел инициатива. С оглед влошените им отношения се стигало до спорове и пререкания, като тъжителят подавал и жалби в полицията срещу подсъдимия, за което са извършвани проверки.

На 29.09.2025г. около 10.00ч. тъжителят, който бил извън дома си получил известие от охранителна камера в дома му, при което видял на получен запис от същата камера, че от апартамента над неговия /този на подсъдимия/ към прозорците му се спуска чаршаф с поставен в него твърд предмет, което тъжителят възприел като опит по този начин да се нанесат удари по прозорците му. Тъжителят веднага тръгнал към дома си и пристигнал пред блока около 10,10 ч. Пред блока тъжителят се срещнал със свидетеля И. С., когото познавал и се спрял да поговори с него. Наоколо имало и работници, които работели по ремонта на общите части на сградата. В този момент при тях дошъл подсъдимият А. П., приближил се до тъжителя и обръщайки се към него му казал на висок тон „боклук“. Тази дума била чута от св. И. С. и другите присъстващи, които явно изненадани се обърнали към подсъдимия и тъжителя. Тъжителят се стъписал и се почувствал неудобно от казаното от подсъдимия, а подсъдимият като видял реакцията на присъстващите явно също се объркал и опитал да каже нещо, което не било разбрано от св. И. С.. След това подсъдимият се обърнал и си тръгнал. Тъжителят обяснил на св. И. С., че това е комшията му, с когото имали проблеми от доста време. След този случай тъжителят за пореден път подал жалба в полицията срещу подсъдимия.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана, като се позовава на събраните доказателства – свидетелски показания, писмени доказателствени материали. Изложените в тъжбата твърдения на тъжителя в същината си се потвърждават от събраните доказателства. Основно значение имат показанията на свидетеля И. С., който е 1 очевидец на случилото се и дава подробни показания за това което е възприел. Действително налице е известна разлика в показанията на този свидетел в сравнение с начина по който обстоятелствата се описани в тъжбата. В тъжбата тъжителят е посочил, че пръв той е заговорил подсъдимия, като му казал, че ще подаде жалба в полицията, а свидетелят И. С. в показанията си сочи, че подсъдимият директно дошъл при тъжителя и му казал „боклук“ без тъжителят да му е казвал нещо преди това. Съдът обаче не смята, че в този случай става дума за някакво съществено противоречие – посочените различия не касаят самото деяние, което се разглежда, а съпътстващи обстоятелства. От друга страна изложеното от тъжителя в тъжбата се явява твърдения на страна в процеса, които нямат доказателствен характер и съдът приема фактическата обстановка в тъжбата за доказана само дотолкова, доколкото тази фактическа обстановка намира подкрепа именно в събраните доказателства. В случая съдът е възприел изложената по-горе фактическа обстановка така както тя се установява от доказателствата по делото, като в разглежданото отношение съдът стъпва на показанията на св. И. С., а казаното от този свидетел в основните си аспекти потвърждава изложеното в тъжбата. За съда е несъмнено, че същият свидетел дава достоверни показания – казаното от него е логично и подробно, като свидетелят явно добросъвестно посочва кои обстоятелства е възприел конкретно и за кои не може да бъде категоричен. С оглед на това съдът кредитира казаното от него и доколкото този свидетел описва самото деяние на подсъдимия – как същият се е приближил до тъжителя и в лицето го нарекъл „боклук“, то съдът намира този факт за установен – относно самото деяние на подсъдимия казаното от този свидетел се покрива с изложените в тъжбата твърдения. Свидетелят И. С. не е познавал подсъдимия – описва го като възраст, телосложение /подсъдимият не се явява в заседанието/. Въпреки това няма съмнение, че показанията на свидетеля се отнасят именно за подсъдимия А. П. – свидетелят И. С. сам сочи, че тъжителят непосредствено след случката му е обяснил, че това е комшията му с когото имат конфликти, а и течащите полицейски проверки по жалбите на тъжителя /включително за разглеждания случай/ са били насочени спрямо подсъдимия.

Също така е разпитан и св. К. К., колега на тъжителя, който не е очевидец на събитието, но сочи, че тъжителят му е разказвал за проблемите му с подсъдимия А. П., за жалбите до полицията, конкретно за случая когато подсъдимият го нарекъл „боклук“ – тъжителят по думите на този свидетел бил много разстроен от това, унил, тревожен. Всъщност не се спори, че именно подсъдимият е бил участник в ситуацията, а защитата всъщност изтъква довод, че подсъдимият не е отправил към тъжителя думата „боклук“, а само бил направил констатация, че наоколо има разпилян боклук поради ремонтните дейности. Този довод на защитата се оборва от събраните доказателства. Действително в жалбата си до полицията /копие на л.51 от делото/ тъжителят е посочил, че след като подсъдимият го обидил и вече видял, че думите му са чути и от присъстващите, се опитал да „поправи“ ситуацията, като започнал да говори за направен боклук. Действително е възможно след деянието подсъдимият да е казал такива думи- няма как да се установи категорично, доколкото св. И.

С. сочи, че не могъл да разбере думите на подсъдимия, казани вече след като подсъдимият видял реакцията на присъставщите. Но дори и подсъдимият да е казал такива думи, то това е станало вече след отправената от него обида директно към тъжителя, т.е. след като подсъдимият го нарекъл „боклук“ – обяснимо е след извършеното и след като видял реакцията на присъстващите, подсъдимият, явно осъзнал се, да опита да „замаже“ ситуацията. Но че непосредствено преди това подсъдимият е отправил директна обида към тъжителя, наричайки го боклук, то това за съда е несъмнено. Този извод се налага от категоричните в този смисъл показания на св. И. С., който освен че описва това деяние на подсъдимия говори и за реакцията на присъстващите – всички са били изненадани и то очевидно защото подсъдимият персонално е нарекъл тъжителя „боклук“. Както сочи св. И.

С. подсъдимият изрекъл тази дума „в очите“ на тъжителя, което не оставя съмнение, че подсъдимият е целял именно да засегне тъжителя и точно това е направил. От показанията на св. И. С. се установява и че самият тъжител се почувствал много неудобно от обидата на 2 подсъдимия, притеснил се. С оглед всичко казано съдът приема за доказано, че подсъдимият е извършил разглежданото деяние – директно е отправил обида към тъжителя, наричайки го „боклук“. При това повдигнатото обвинение за извършена обида се явява доказано.

С оглед изложеното съдът направи следните правни изводи: Подсъдимият А. М.

П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „обида“ по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 29.09.2025г. в гр. Разград подсъдимият е казал унизителна дума за честта и достойнството на К. И. Д., в негово присъствие, като го е нарекъл „боклук“, като обидата е нанесена публично. Изреченото от подсъдимия определение „боклук“ по адрес на тъжителя в негово присъствие е несъмнено обидно по своето значение. Думата "боклук" насочена персонално към тъжителя определя същия като човек без никаква стойност, отпадък, нечистотия и наричайки тъжителя по този начин подсъдимият изразява едно крайно презрително и негативно отношение към него, при което го унижава и злепоставя. Обидата е извършена в присъствието на тъжителя – същият лично я е възприел.

Обидата е нанесена публично, тъй като е извършена на публично място – пред жилищен блок, на място на което са присъствали и други лица /извън адресата на обидата/, които са възприели случващото се, което допълнително е злепоставило тъжителя. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – явно е целял да засегне тъжителя, да го накара да се почувства обиден и унизен при това пред други лица, което ясно е съзнавано от подсъдимия. Деянието на подсъдимия осъществява именно състава на престъплението „обида“, а не състав на административно нарушение, каквито доводи изтъква защитата. Изобщо съставите на административни нарушения /примерно дребно хулиганство/ са приложими доколкото деянието не съставлява престъпление, а разглежданото деяние осъществява конкретно престъпен състав. Доводите за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 НК не се приемат от съда – разглежданото деяние не разкрива по-малка степен на обществена опасност от типичните случаи на подобни обиди и изобщо не може да се говори, че обществената му опасност е незначителна. Напротив, тъжителят е бил унизен пред присъстващи лица и съответно на това е понесъл тежко случващото се /показанията на свидетелите/. Доводите на защитата за афектираност на подсъдимия заради подавани от тъжителя жалби също не обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието му. Афектът би бил релевантен ако е предизвикан от неправомерни действия на другата страна. В случая обаче не става дума за някакви неправомерни действия на тъжителя, които да се разглеждат като провокация – подаването на жалби до институции е регламентирано право на гражданите за защита на правата им. С оглед казаното остава извода на съда, че подсъдимият е извършил описаното престъпление за което и следва да понесе съответна отговорност.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия А. П. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание глоба, подсъдимият не е осъждан, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност. При това съдът намира, че следва на подсъдимия да бъде наложено наказание в минималния законов размер по чл.78а от НК, а именно глоба в размер на 511,29 евро /1000 лв/. Този размер на санкцията в случая, според съда, е адекватен и справедлив с оглед поправянето на подсъдимия.

Частично основателен е гражданският иск предявен от тъжителя срещу подсъдимия за обезщетяване на неимуществените вреди от нанесената му обида. Съдът намира, че този граждански иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 800 евро, 3 което обезщетение съдът намира за справедливо с оглед характера на разглежданата ситуация. Тъжителят безспорно се е почувствал унизен и явно злепоставен, още повече че унизителното обръщение на подсъдимия към него е станало достояние и на други присъстващи лица и съдът намира, че това унижение следва да бъде обезщетено чрез присъждане на сума в размер на 800 евро, ведно със законната лихва от датата на деликта, както се претендира. В останалата му част до 1533,88 евро /3000/ лв гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен в тази му част.