Определение № 3864 от 04.09.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3864 гр. Плевен, 04.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20234430103974 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана молба от Н. Г. Т. против ГДБЗ-Плевен, в като са изложени фактически твърдения, че от 2004г. до 2009г. е работил по ТПО, а от 2009г., вследствие настъпили законодателни промени и съответно структурни в службата, където е работил, е бил държавен служител.Твърди се, че служебното му правоотношение е прекратено през 2021г. на осн.чл.226, ал.1 т.4 от ЗМВР и му е определено обезщетение по чл.234 ЗМВР, в размер на 12 брутни заплати.Твърди се, че счита, че му се дължат като държавен служител обезщетения за 17г., 6 месеца на осн ч.106, ал.3 от ЗДсл. или още пет БТ обезщетения в размер на 7929,50лв.

Ответникът е депозирал отговор, като изразява становище, че искът е недопустим, тъй като за същите фактически твърдения има постановено решение по гр.д.№3911/22г. на ПлРС, предвид обстоятелството, че ищецът се позовава на обезщетение по служебно правоотношение.

Съдът като се запозна с настоящата ИМ, становището ответника, представените доказателства и практиката на ВКС, счита, че възражението на ответника за недопустимост на иска, е основателно.

Видно от приложеното решение по гр.д.№3911/2022г. на ПлРС, е че е отхвърлен иск по чл.234 от ЗМВР, за същата сума и посочени същи обстоятелства за пет обезщетения, като е изплатено обезщетение в размер на 12 БТВ за времето , за което е бил държавен служител.Изследван е въпроса за 1 законодателните промени в учреждението, в което е работил ищеца.В случая, дори и при съобразяване на разпоредбата на параграф 57 от ПЗР към ЗИД ЗМВР за правоприемството на работодателя и че служителите не могат да търпят вреди в сравнение с други работници и служители, като им се следва обезщетение освен по чл.234 от ЗВМ / 252 ЗМВр отм./ и обезщетение и по ЗДСл или КТ, то по чл.106, ал.3 от ЗДсл. се дължи обезщетение, но само за времето, когато е съществувало служебно правоотношение, като приравняването на стажа/ съгласно и приложената съдебна практика/, не оказва влияние за характера на самото правоотношение.За времето като държавен служител от 2009-2021г., е изплатено обезщетение и въпросът е разгледан по гр.д.№3911/2022г. на ПлРС.Правната квалификация се определя от съда, въз основа на фактическите и обстоятелствата, на които ищецът основава правото си, а в случая се иска обезщетение като държавен служител по служебно правоотношение, като този въпрос е изследван и е налице влязло в сила решение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3974 по описа на съда за 2023г., поради недопустимост на предявяния иск.

Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 2