Решение № 4341 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4341

*******, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110151561 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците – М. Р. Р. и Н. Р. Р., при квоти от по ½ идеални части, за всеки от тях, както следва: за М. Р. Р. сумата в размер на 869,72 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ************************ абонатен номер *****, сумата в размер на 12,60 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 14.12.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 151,80 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023г., и сумата в размер на 2,94 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.12.2020г. до 20.11.2023г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.01.2024г. в производството по ч.гр.д. № 68957/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав; съответно за Н. Р. Р., сумата в размер на 869,72 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ************************ абонатен номер *****, сумата в размер на 12,60 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 151,80 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023г., и сумата в размер на 2,94 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.12.2020г. до 20.11.2023г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.01.2024г. в производството по ч.гр.д. № 68957/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав.

1

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди с аб. № ***** при сочените квоти. В качеството си на клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не са упражнили правото си в 30-дневен да предложат специални условия, ответниците били обвързани от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответниците дължат цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ФДР ***************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител са подали отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Оспорват, че при все че със заявление от 15.06.2010г. Р. Р. е посочил, че в имота няма да се ползва топлинна енергия за отопление, а само за подгряване на вода, на какво основание и на каква база са начислени суми за отопление на имота. Правят правопогасяващо възражение за давност. Оспорват и предявените акцесорни искове. Молят за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответниците М. Р. Р. и Н. Р. Р., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат М. Д. от САК, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ****************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 68957/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.

2

От приетия по делото договор за покупко-пордажба на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1/27.01.2010г. на Нотариус А.И., с № **** в НК, с район на действие, районна на СРС, се установява, че В. С.

Р. и Р. Н. Р. са придобили имот, представляващ ап.№ 3, находящ се в ****************************. От приетите по делото справки по НБД се установява, че ответниците са законни наследници на покойните В. С. Р., починала на 22.04.2021г. и на Р. Н.

Р., починал на 29.08.2021г., като на основание чл. 5 от ЗН са наследили наследодателите си при квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях. По делото е прието и заявление – декларация, подадено от наследодателя на ответниците – Р. Р. за откриване на партида от 18.06.2010г. Установява се също така, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – ****************, обективирано в протокол от 21.08.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с *******************, правоприемник на което е ***************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 1767 от 03.09.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ***************** Договорът е сключен за срок от една година, с опция за автоматичното му подновяване с една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока му - /чл.24 от договора/. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – *************** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, приети по делото, подписани от потребител, като вещото лице е установило, че отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Отчет не е изготвен в периода от 2021-2022г., тъй като не е осигурен достъп. За този период е изчислен служебен разход на топлинна енергия.

Експертизата установява, че в имота е имало 1 брой монтирани отоплителни тела, съответно един брой монтиран топлоразпределител. Установено е отдаване на топлинна енергия от щранг лира за отопление в банята и коридор, за което също се изчислява служебно топлинна енергия. В имота вещото лице е установило да се използва топла вода, като за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2022г. отново поради неосигурен достъп е начислена служебно топлинна енергия на един брой потребители при норма от 140 литра на потребител за едно денонощие. Установен е отопляем обем на имота от 92 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 09.02.1998г., като вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по три пера – за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.

По делото от изслушаната ССчЕ, се установява, че по прогнозни данни за имота е начислена топлинна енергия в размер на 1593,02 лева, като след изравняване е дължима сумата в размер на 1739,44 лева. Установени са задължения и за такси за дялово разпределение, за периода – 01.03.2021г. до 30.04.2022г. на стойност от 25,60 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

3 за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ и ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответниците са собственици на процесния имот в рамките на процесния период – 01.05.2020г. до 30.04.2022г. на основание наследствено правоприемство, при квоти от по ½ идеална част, поради което именно те са пасивно легитимирани да отговарят по така предявените искове. По делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.