Определение № 431 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. София, 29.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20251001000558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. чл. 729, ал.3 ТЗ и чл. 616а, ал.3 ТЗ.

Образувано е по частна жалба вх.№ 269559/12.06.2025 г. на Национална агенция за приходите, представлявана от пълномощника А. К. против определение №260904 от 04.06.2025 г., постановено по т. д. № 339 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е одобрена, сметка за разпределение №12 на налични суми в масата на несъстоятелността на "НИКРОМ" ЕООД, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20250205124025.

Счита, че така постановеното определение е неправилно.

Сумата от 279 451,94 лв., която се разпределяла с оспорената сметката представлява продажна цена на имоти за които била учредена договорна ипотека през 2013 г., с вписано заличаване на 14.09.2023 г. и вписана повторно договорна ипотека на 27.02.2024 г. След като ипотеката била вписана отново след изтичането на 10 годишния срок от датата на вписването, същата била загубила своята противопоставимост срещу правата на третите лица, каквито в настоящия случай са и кредиторите на несъстоятелното дружество, които се ползвали и от действието на постановената с Решение на съда, обща възбрана върху недвижимите имоти на "НИКРОМ" ЕООД.

Вписаната наново ипотека била непротивопоставима на НАП като кредитор с публични вземания и на основание наложената по реда на ДОПК възбрана върху процесните имоти, вписана в Служба по вписванията - гр. Ловеч на 01.12.2016 г.

Доколкото вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав на учредяването й, то вписването на договорната ипотека наново през 2024 г. е нищожно по отношение на кредиторите на длъжника съгл. чл. 646, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че независимо, че в хода на 1 производството по несъстоятелност ипотеката е била погасена, респективно заличена, то към момента на изготвянето на списъка на приетите вземания същата е била действаща, а поредността на удовлетворяване на вземанията на кредиторите не може да бъде променяна след одобряване на списъка.

Изложени са подробни съображения и е посочена съдебна практика в подкрепа на защитната теза.

Моли съда да отмени обжалваното Определение и да постанови ново, с което да укажете на синдика да изготви нова сметка за разпределение, с която да разпредели сумата от 279 451,94 лв. между хирографарните кредитори на длъжника по правилата на чл. 722, ал.

1, т. 3 и сл. от ТЗ, включително за удовлетворяване на приетите публични вземания.

По делото е депозиран отговор – становище и допълнително становище от кредитора в производството „Интернепгьнъл Асет Консулт", ЕООД, чрез пълномощника адв. Г. Г. М. – САК. Счита, че жалбата е недопустима, а по същество – неоснователна.

Изложени са също подробни съображния, както по отношение на допустимостта на жалбата свързано с просрочие на възражението на НАП срещу сметка за разпределение, така и по съществото на спора, с посочване на съдебна практика в подкрепа правилността на обжалваното определение.

С разпореждане №1569 от 01.10.2025 г. съдът е задължил синдика на НИКРОМ ЕООД (н.) в едноседмичен срок от уведомяването да представи справка за размера на неудовлетворената част от вземанията на кредиторите.

В изпълнение на това разпореждане по делото е постъпила молба вх. №28705 от 28.10.2025 г. от синдика, с която е представен списък на неудовлетворените приети вземания на кредиторите на НИКРОМ ЕООД (н.).

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана да обжалва определението страна, обуславяща правен интерес и като насочена срещу валиден и допустим съдебен акт следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на разглеждане е частична сметка №12 за разпределение на суми, получени при осребряване на имущество на „НИКРОМ“ ЕООД - в несъстоятелност, обявена в търговския регистър на 05.02.2025 г.

Постъпило е възражение от НАП вх.№ 263247 от 21.02.2025г. само срещу сметка за разпределение № 12 публикувана на същата дата в ТР по партидата на длъжника.

Кредиторът ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ КОНСУЛТ ЕООД е оспорил възражението като недопустимо. Изложил е и становище по същество като намира възражението на НАП за неоснователно.

Постъпило е становище от синдика Д. М. по това възражение от 26.02.2025г., който също намира възражението за неоснователно.

2

СГС е оставил без уважение възражението на кредитора НАП и одобрил частичната сметка на разпределение №12 изготвена отг синдика Д. М.. Приел е, че с нот.акт №18, д.№177/2011г. от 1.09.2011г. на нотариус Н. Х., PC Ловеч, несъстоятелния длъжник НИКРОМ ЕООД е учредил ограничено вещно право на строеж за срок от 10 години на НИКРОМ ТРЪБНА МЕБЕЛ АД обявено в несъстоятелност, и същото било реализирано, като били изградени двете сгради - хале на един етаж с битово административна постройка на два етажа. Тези два имота били ипотекирани в полза на кредитора ББР АД с нот.акт№ 58 , д.№- 192 от 2013г., а вземанията на банката били приети в производството по несъстоятелност НИКРОМ ТРЪБНА МЕБЕЛ АД /н./ с опр.от 07.07.2017г., по т.д. 101 от 2016г. по описа на ОС Ловеч.

Приел е също така, че ипотеката върху тези две сгради, продължавала да тежи, макар и правото на строеж да било погасено.

Кредиторът Интернешенъл Асет Консул ЕООД бил с права по чл.717н от ТЗ.

Макар и в хода на производството по несъстоятелност ипотеката да била погасена поради изтичане на срока и респ. заличена, тъй като към момента на предявяване на вземането била действаща и респективно кредитора запазвал правата по това обезпечение, такива каквито са били към момента на предявяване и приемане на вземането.

Безспорно е установено по делото, както е приел СГС, че с нот. акт №18, д.

№177/2011г. от 01.09.2011г. на нотариус Н. Х., PC Ловеч, несъстоятелния длъжник НИКРОМ ЕООД е учредил ограничено вещно право на строеж за срок от 10 години на НИКРОМ ТРЪБНА МЕБЕЛ АД.

Според нормата на чл.65 от Закона за собствеността, когато правото на собственост върху постройката е установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята.

Учредителят (собственикът на земята) автоматично възстановява пълното си право на собственост върху обекта. Следователно към 01.09.2021 г. собственик на процесните две сгради е НИКРОМ ЕООД (н.). Лицето, в чиято полза е било учредено правото на строеж НИКРОМ ТРЪБНА МЕБЕЛ АД, вече няма вещно право да ползва и държи имота. Ипотеката също се погасява автоматично с изтичането на срока на правото на строеж (суперфицията), тъй като тя е изцяло зависима от съществуването на самото право на строеж. Когато правото на строеж се прекрати поради изтичане на уговорения десет годишен срок, то престава да съществува в правния мир. Приложим е основния принцип във вещното право, че никой не може да прехвърли или обремени повече права, отколкото сам притежава (Nemo dat quod non habet). След изтичането на десетте години кредиторът губи своето вещно обезпечение (ипотеката) и остава само с лично (облигационно) вземане срещу длъжника (бившия суперфициар) НИКРОМ ТРЪБНА МЕБЕЛ АД.

Горното обосновава извод, че към момента на изготвяне на частичната сметка за разпределение №12 на налични суми в масата на несъстоятелността на "НИКРОМ" ЕООД не съществува кредитор с обезпечено вземане от първи ред доколкото ипотеката е била погасена към 01.09.2021 г.

3

Изложено налага извод, че обжалваното определение, с което съдът е одобрил частична сметка №12 следва да бъде отменено, а постъпилата налична сума, следва да бъде разпределена на кредиторите с приети вземания след първи ред, ал.1, чл.722 от ТЗ. Според представения от синдика Д. М. с молба вх. №28705 от 28.10.2025 г. списък на неудовлетворените приети вземания на кредиторите на НИКРОМ ЕООД (н.) това са кредитори с приети вземания по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ, вземания произтичащи от трудови правоотношения възникнали преди датата на решението за отриване на производство понесъстоятелност. Приети са вземания на 47 физически лица в общ размер на 256899.02 лева (131350.38 евро) и на суброгиралия се в правата на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците/служителите кредитор НАП, с вземане на стойност 115316.16 лева (58960.22евро). Сумата за разпределение по чл.722, ал.1, т.4 ТЗ е в общ размер на 372215,18 лева (190310.60 евро). Сумата подлежаща за разпределението в размер на 279451.94 лева (142881.51евро) е недостатъчна за пълно удовлетворяване на кредиторите от четвърти ред, поради което тя следва да се разпредели съразмерно между тях. Размера на вземането на всеки един кредитор се умножава по коефициен 0.75078, получен като резултат от разделянето на подлежащата на разпределяне налична сума на общия размер на вземането по четвърти ред (279451.94 делено на 372215,18 = 0.75078) Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260904 от 04.06.2025 г., постановено по т. д. № 339 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, с което е одобрена, сметка за разпределение №12 на налични суми в масата на несъстоятелността на "НИКРОМ" ЕООД(н.), обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20250205124025., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ съставената от синдика на „НИКРОМ“ ЕООД - в несъстоятелност сметка за разпределение на парични средства, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника под № 20250205124025 като изключва вземането по т.1 на чл. 722 ТЗ на кредитора „Интернешенъл Асет Консул“ ЕООД и вместо това ВКЛЮЧВА в сметката за разпределение вземането по т.4, ал.1 на чл. 722 ТЗ – разпределя сума в размер на 142881.51евро (279451.94 лева) както следва:

1

А. В. Е.

238,30 евро

2

Б. Д. Б.

1932,20 евро

3

В. К. М. 3428,24 евро

4

В. М. К.

5

В. К. В. 2734,48 евро

6

В. Й. П.

7

В. А. А.

599,95 евро

170,86 евро