Протокол № 147 от 11.09.2026, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 147 гр. Котел, 11.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20252210101492 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищецът Н. К. Г., ред. призована, не се явява, представлява се от адв. М.

Г. от АК Сливен.

Ответникът Община Котел, ред. призовани, представляват се от адв. С.

Р. от АК Сливен.

По даване ход на делото:

Адв. Г.: Няма пречка, моля да се даде ход на делото.

Адв. Р.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата обстановка.

Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, водим и моля да бъдат разпитани допуснатите двама свидетели - Б. И. С. и Й. Х. Й..

Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, водим допуснатия свидетел - В.

Ч., служител в общинска администрация и моля да пристъпим към разпит на свидетелите.

Съдът ПОКАНИ в залата допуснатите свидетели и ПРИСТЪПИ към снемане на самоличността им:

Б. И. С., български гражданин, на **** години, с средно специално 1 образование, неосъждан, женен, пенсионер, постоянен адрес: **********, ЕГН **********, без родство с ищцата и без дела със страните.

Й. Х. Й., български гражданин, на **** години, с висше образование, неосъждан, вдовец, постоянен адрес: **********, ЕГН **********, работи в МБАЛ „**********“ - гр. С., към **********, без родство с ищцата и без дела със страните.

В. П. Ч., българска гражданка, на **** години, с висше образование, неосъждана, неомъжена, постоянен адрес: **********, ЕГН **********, работи в Община Котел, Дирекция „**********“ на длъжност гл. експерт „**********“, без дела родство със страните и техните представители.

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което обещават да говорят само истината, след което отстрани свидетелите Й. Й. и В. Ч. от залата, и пристъпи към разпит на свидетеля Б. И. С..

Разпитаният по делото свидетел Б. И. С., КАЗА: Обещавам да говоря истината. Знам за какво съм днес тук. По случая мога да кажа следното: На края на града има едно бунгало, в което започнаха да живеят П. и Н.. Аз и П. работихме заедно и дойдохме в гр. К. през 1998 г. През 1998 г. в това бунгало започнаха да живеят П. и Н., т.к. с П. работихме заедно и тогава се преместиха в града. Към днешна дата това бунгало е все още е там и продължава да се обитава и към днешна дата П. и Н. все още живеят там. Облагородиха го същото и го направиха за живеене, т.к. към 1998 г. то не беше годно за живеене, беше направо руина. Направиха изцяло облицовки, изолации на жилището и вътрешно разпределение и обзавеждане. Това жилище се намира в края на града и доколкото знам там се намираше втори цех на предприятие „В.“, като ориентировъчно се намира на 150 м. оттам. Към днешна дата същото е оградено отвсякъде. От двете страни има двуметрова стена, от север и от запад, в южната част на имота има бетон, да не ги объркам но мисля, че беше южната част, а от източната страна има телена ограда. Все пак да не объркам посоките, аз така определям местоположението на имота. Пред бунгалото има дворно пространство. След като се настаниха Н. и П. да живеят, започнаха ремонта на бунгалото и тогава направиха стената и оградата като всичко ставаше поетапно, защото е много като обем и скъпо.

2

Нека си говорим истината, всичко опира и до финанси. Към двора има поставена двойна врата от може би от източната страна, за да не сбъркам посоките все пак, която също от тях е направена нова врата. Всичко беше съборено. С П. се познаваме от далечната 1967 година, когато служихме заедно, а с Н. се запознах в началото на 1995 г. и работихме заедно.

Продължихме да работим заедно в друг град. С Н. се запознах в гр. К., през 1995 г. и там работихме заедно, като после работихме заедно и в гр. Д., и после се преместихме заедно в гр. К.. До колкото си спомням през 1998 г. на мястото, където беше бунгалото имаше символична телена мрежа, която бе поставено върху малка бетонна основа. Всъщност имаше от всички страни телена ограда, но същата беше начупена, все едно беше разградено, защото беше от части паднала на страни. На мястото на тази старата ограда в последствие бяха изградени и новите огради. На абсолютно същото място.

Ние и към днешна дата сме си приятели и често ходя в тях. Вече има настилки поставени в двора, има цветя, прилича на истински дом. Мисля, че те се нанесоха в това бунгало защото го купиха, защото там живееше Ц. Б. и те си уредиха нещата с него, но точно как не знам. Мисля че го купи, но не знам. Не знам някой някога да е идвал и да ги е притеснявал, че това не е техен имот.

Считам, че те биха ми споделили, ако някой ги притеснява за такова нещо, т.к. най-малко в началото в гр. К. не познаваха никого.

Адв. Г.: Според Вас знаела ли е Н., че дворното място, в което се намира бунгалото е общинско?

Свидетелят: Не. Мисля, че го смята за тяхна собственост.

Адв. Г.: Знаете ли дали Н. е знаела за опитите на П. да купи мястото от общината?

Свидетелят: Мисля, че не. Едва ли, защото тя се занимава с нейната работа. Нейната работа е домакинска, а за такива неща, той се занимава.

Искам да Ви кажа, че Н. и П. са съпрузи. Семейство са.

Адв. Р.: Уважаема госпожо Председател, само ако позволите искам да кажа, че и по двата въпроса възразявам, т.к. изискват предположения от страна на свидетеля относно субективните възприемания на ищцата.

Адв. Г.: Знаете ли дали са заплащали наем на общината за дворното място?

Свидетелят: Не. Мисля, че не са плащали наем.

3

Адв. Г.: Нямам други въпроси.

Адв. Р.: Нямам въпроси.

Поради липса на въпроси съдът приключва с разпита на свидетеля, връща му личната карта и го оставя в съдебна зала.

Съдът покани в залата свидетеля Й. Х. Й. и пристъпи към неговия разпит.

Разпитаният по делото свидетел Й. Х. Й., КАЗА: Обещавам да говоря само истината. Знам за какво съм днес тук. По случая мога да кажа следното:

Аз първо се запознах с П. по повод, т.к. бях опериран по спешност през 1998 г. в гр. С., в болница „П.“ от жлъчка и когато се прибрах, другият свидетел Боян ми е комшия и приятел и дойде да ме види как съм в дома ми, в гр. К., и доведе П. за първи път. Понеже П. е работил в Г. и се занимаваше с лекарства и дойде вкъщи да говорим в тази връзка, дали имаме нужда от някакви медикаменти и евентуално да поръча, и така се запознах с тях. И да не кажа, че това познанство прерасна в приятелство, т.к. същият е много коректен човек и възпитан. Искам само да вметна, че същият на два пъти направи дарение на болницата за лекарства. Н. е съпруга на П. Г.. Аз я познавам Н., защото от години ходя да се подстригвам при нея, т.к. същата работи като фризьор. Н. и П. живеят заедно в гр. К.. Тя беше една барака, неугледна.

Нямаше ограда, нямаше нищо. На П. баща му беше тук, като същия беше болен и съм ходил многократно на място да го наблюдавам. Поставял съм му системи, т.к. беше диабетик. П. и Н. се грижеха за него и той живееше в техния дом. Това беше една барака, когато дойдоха. През годините много средства вложиха. Направиха го като кукла отвътре и отвън. Не мога да кажа кога за последно съм посетил домът им. Предполагам, че П. нае работници, които да поставят голяма ограда и метална врата. Не си спомням точно, но може би в годините назад наистина в началото директно съм влизал в бараката. Не си спомням дали съм минавал първоначално през врата. Пред сградата на Н. и П. има двор, който е ограден както Ви казах с ограда и има и врата, за да се влезе към него. В двора има цветя от двете страни на една пътека, а други насаждения не знам дали има, честно казано не съм обръщал внимание. Към днешна дата никой друг освен Н. и П. не живее на това място.

Аз ги познавам от 1998 г. и знам, че живеят там, но не мога да кажа от коя година по-рано са се настанили там. Мисля, че бараката едно време бяха на 4 пътното, защото по едно време там живееше една медицинска сестра, която работеше при нас в болницата и после замина за гр. С.. След това П. се настаниха там тогава. Мисля, че имотният им проблем беше решен изцяло и много се чудих, когато дойде да ми каже да свидетелствам за това дело. Това мога да Ви кажа.

Адв. Г.: Знаете ли дали някой е спорил, че този имот не е на П. и на Н.?

Свидетелят: Не знам.

Адв. Г.: Нямам други въпроси.

Адв. Р.: Искам само да уточните, защо споменахте пътното, като разяснявахте, че преди това е живяла медицинска сестра във въпросната барака?

Свидетелят: Тъй като на медицинската сестра мъжът й работеше в пътното и за това смятам, че е било на пътното. Той беше някакъв техник в пътното, но не знам със сигурност и за това така казах. Имам предвид Пътно управление.

Адв. Р.: Нямам други въпроси.

Поради липса на въпроси съдът приключва с разпита на свидетеля, връща му личната карта и го оставя в съдебна зала.

Съдът покани в залата свидетеля В. П. Ч. и пристъпи към неговия разпит.

Разпитаният по делото свидетел В. П. Ч., КАЗА: Обещавам да говоря само истината. Знам за какво съм днес тук. По случая мога да кажа следното:

Познавам г-жа Г.. Била съм и клиентка във фризьорския салон. До колкото знам делото е за един общински имот, в които е разположена постройка нейна собственост. Имотът е общински, защото има съставен акт за общинска собственост и има досие на имота в службата, в която работя. Г-жа Г. с нейния съпруг водиха съдебно дело, въз основа на което бяха признати за собственици на постройката. И това съдебно решение беше представено в общината от съпруга на г-жа Г., писмено с молба с входящ номер. Наеми не заплащат, но дали заплащат местни данъци и такси вече не мога да кажа, защото това е в друг отдел МДТ. До завеждане на делото за постройката те не бяха плащали данъци и такси. След изменението на кадастралната карта и влизането в сила на новия ПУП и неговото прилагане на кадастралната карта е 5 съставен нов акт за общинска собственост през 2019 г. Преди това е имало предходно съставени актове. Те се съхраняват разбира се към досието на имотите. Г-н Г. пусна заявление до кмета на общината, към което беше приложено това съдебно решение за постройката с искане да закупи общинския имот, в който е построена неговата постройка, като законно построена сграда, по специалната процедура по ЗОС. Това се случи мисля че през 2024 г. Той подаде едно заявление, към което беше приложено само съдебното решение за постройката и ние му отговорихме, с официално писмо отговор от кмета, за да се възползва от специалната процедура в чл. 35, ал. 3 от ЗОС, какви други документи трябва да приложи лицето, за да му разгледаме преписката. Тази процедура дава право на собственици на законно построени сгради в общински имоти да придобият имотите по облекчена процедура, без да се явяват на търг или конкурс, с решение на общински съвет, с което да се определи цената по сделката. След като му изпратихме такова писмо със списък на документите, които следва да представи г-н Г., той не представи никакви документи и преписката приключи дотам. Писмено Н. не е искала нищо. Устно, в личен разговор, в извън работно време, да. Това е едно дворно място и една постройка – бунгало и допълнителни постройки към него, които не са заснети на кадастралната карта и съответно няма данни в кадастралния регистър чия собственост са. Понякога се налага да се правят огледи на общинските имоти и ходя на място и посещавам тези имоти, но адреса на Н. Г. не е посещаван лично от мен. Не мога да Ви кажа дали мои колеги са посещавали адреса. Знам, че е заграден, защото г-жа Г. е казала, че съпругът й е направил масивна ограда на имота, след едно наводнение, което имаше преди няколко години и т.к. нагоре има баири и се бяха спуснали някакви дъждовни води и беше споделила, че мъжът й е направил масивна ограда.

Адв. Р.: Сещате ли се колко пъти г-н Г. е заявявал желание да закупи имота? Казахте за един път, имало ли е друг случай такъв?