Определение № 1243 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1243 гр. София, 17.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500925 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от И. Б. А. срещу определение № 833/11.11.2025 г., постановено по гр. д. № 697/2025 г. по описа на ОС-Перник,, Втори въззивен граждански състав, с което е оставено без разглеждане възражение по чл.423 ГПК, подадено от нея, с искане за обезсилване на заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 565/2013 г. по описа на Пернишки районен съд. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че тя е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение на 21.07.2025 г., когато е подала молба с искане до ЧСИ С. Б.. Преди тази дата липсва редовно връчено уведомление до нея, нито е взела участие в изпълнителното производство, не е подавала или получавала книжа по него. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ОС-Перник за разглеждане на депозираното от нея възражение по същество.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 451/01.02.2013 г., постановена по ч. гр. д. № 565/2013 г. по описа на РСПерник, е постановено И. Б. А. да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, сумата от 1 046, 04 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., сумата от 263, 60 лв. – законна лихва за забава за периода 30.06.2009 г. – 27.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 26, 19 лв. – 1 държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Върху заповедта е удостоверено издаването на изпълнителен лист за посочените суми та 05.07.2013 г., който е получен на 06.07.2013 г.

След заповедта е приложена молба от длъжника до РС-Перник, Служба „Архив“, с която е отправено искане за изготвяне на преписи на следните граждански дела: № 5720/2014 г., № 1037/2010 г., № 6197/2015 г.; № 565/2013 г., които да й бъдат предоставени за справка. Върху молбата е поставена дата от длъжника 21.07.2024 г. Липсва поставен входящ номер, липсват данни за постановено разпореждане във връзка с отправената молба, както и не е удостоверено снабдяването на страната с поисканите преписи от съдебни дела и датата за връчването.

До длъжника е изпратено съобщение изх. № 1712/20.01.2022 г. по изп. д. № 20227530400018 по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОСПерник, което не е връчено на страната. Връчителят е удостоверил, че лицето не е открито.

На същата дата е залепено уведомление на вратата на адреса на длъжника, като са посочени трите посещения, извършени на адреса, датата и часа на същите.

По делото е представена молба вх. № 36445/21.07.2025 г., депозирана от длъжника И. Б. А. до ЧСИ С. Б.. С нея е отправила искане до съдебния изпълнител за преразглеждане на дължимите суми по изпълнителни листове от 05.07.2013 г. и от 17.12.2015 г., както и да се вдигне наложения запор върху сметката й в Пощенска банка.

С възражение вх. № 260588/20.08.2025 г. длъжникът е отправил искане до ОС-Перник по реда на чл.423, ал.1, т.2 ГПК – за обезсилване на издадената спрямо нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 565/2013 г. по описа на РСПерник. Твърди, че на 17.07.2025 г. узнала за наложен запор върху банковата й сметка от ЧСИ С. Б.. На същата дата подала молба до „Топлофикация Перник“ АД, като е смятала, че е допусната грешка. На 21.07.202 г. е получила отговор, че запорите няма да бъдат вдигнати и за повече информация следва да се обърне към съдебния изпълнител. Твърди, че от 2007 г. живее и работи в Чехия. Върху възражението е удостоверено, че датата на пощенското клеймо е 18.08.2025 г.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане възражението на жалбоподателката по чл.423 ГПК. Съдът е приел, че от молбата от И. Б. А. по ч. гр. д. № 565/2013 г. до РС-Перник, с посочен ЕГН и положен подпис, адресирана то архива на РС-Перник, с искане да се направят копия от няколко дела, сред които и ч. гр. д. № 565/2013 г. и да й бъдат предоставени за справка може да се направи извод, че още към 21.07.2024 г. жалбоподателката е била наясно, че против нея е било образувано ч. гр. д. № 565/013 г., поради което депозираното от нея възражение повече от година по – късно, е просрочено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.423, ал.1, т.2 регламентира правото на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на 2

Република България. Упражняването на това субективно право длъжникът може да извърши в рамките на определен преклузивен срок – едномесечен срок от узнаване на заповедта от длъжника.

В случая в хода на изпълнителното производство на длъжника не е връчена лично покана за доброволно изпълнение, а е налице залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК.

И. Б. А. е сезирала съдебния изпълнител на 21.07.2025 г. с искане да преразгледа наличието на задължение във връзка с издадения на 05.07.2013 г. изпълнителен лист и да вдигне наложения запор върху банковата й сметка.

Следва да се зачете и заявеното във възражението признание, че е узнала за наложения запор на 17.07.2025 г. Възражението по чл.423, ал.1, т.2 ГПК е изпратено по пощата до въззивния съд на 18.08.2025 г., ден понеделник – първия следващ присъствен ден след изтеклия в неприсъствен ден едномесечен срок. Ето защо и на основание чл.60, ал.6 вр. с чл.62, ал.2 ГПК, длъжникът е спазил установения в нормата на чл.423, ал.1 ГПК преклузивен срок.

Действително по ч. гр. д. № 565/2013 г. по описа на РС-Перник е приложена молба от длъжника с искане за снабдяване с преписи от дела, включително и по посоченото дело, както и предоставянето им за справка с дата 21.07.2024 г., обсъдена по – горе. При липса на удостоверяване, че исканите преписи са предоставени на И. Б. А., респ. че делото й е предоставено за справка и съответно при липса на посочване на момента, в който това е сторено, не би могло да се приеме, че на посочената от страната дата – 21.07.2024 г., същата е узнала за постановената спрямо нея заповед от 01.02.2013 г.

По изложените съображения се налага изводът, че И. Б. А. своевременно е депозирала възражение пред въззивния съд срещу постановената спрямо нея заповед за изпълнение. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, като делото следва да се върне на ОСПерник за разглеждане на депозираното възражение по същество.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 833/11.11.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 697/2025 г. по описа на ОС-Перник.

ВРЪЩА ч. гр. д. № 697/2025 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК за разглеждане по същество на възражение вх. № 260588/20.08.2025 г., изпратено по пощата на 18.08.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4