Присъда № 326 от 02.12.2025, Районен съд - Варна

М О Т ИВ И към присъда № 326/02.12.2025 г. по НОХД № 4424 описа за 2025 г. на Районен съд Варна,

Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия К.П.Д. ЕГН ********** е внесен във Варненски районен съд обвинителен акт вх.№ 91075/30.10.2025 г. от Районна прокуратура Варна по тяхна преписка № 4135/2025 г., по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК за това, че на 10.02.2025 г. в гр. Варна, на ул. Свети свети Кирил и Методий, чрез използване на техническо средство и разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - електрическа тротинетка „Mi electric Scooter Pro 2“ ведно със зарядно устройство на стойност 558 лева и чантичка за тротинетка на стойност 40 лева, или всички вещи на обща стойност 598 лева, от владението на собственика Т.З.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

В съдебно заседание пострадалото лице Т.З.И. заяви, че е запознат с правата си като пострадал, но не желае да участва в съдебното производство в качеството на граждански ищец и/или частен обвинител.

В разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия – адвокат С.С. направи искане, подкрепено и от подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК.

Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК, разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият К.Д. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните при досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото обвинение, счита го за доказано по безспорен и категоричен начин, моли съда за осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода към минималния размер, което след прилагане на чл.58а от НК да бъде редуцирано и да бъде изтърпяно ефективно и присъждане на подсъдимия на направените разноски.

Защитникът на подсъдимия се присъединява към казаното от страна на държавното обвинение, счита, че вината на неговия подзащитен е доказана по несъмнен и категоричен начин и че правната квалификация е правилна. Относно размера на наказанието счита, че и минималният размер на наказанието, предвидено от закона за това престъпление, е особено тежък за подсъдимия, тъй като той в 1 момента търпи наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, поради което моли съда да определи едно подходящо по вид и размер наказание лишаване от свобода, не повече от 10 месеца след редукцията на едната трета, предвидена от закона. Набляга върху обстоятелството, че размерът на инкриминираната вещ не е поголяма от минималната работна заплата. Счита, че с предложения от него размер на наказание целите на индивидуалната и генерална превенция ще бъдат постигнати и моли на подсъдимия да се даде последна възможност да покаже дали в действителност престоят в затвора му е оказал своята превантивна дейност.

Подсъдимият Д. в последната си дума съжалява за извършеното, декларира, че се е поправил и моли съда за минимална присъда.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия Д., съдът приема за установена обстановката, изложена в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият К.Д. живеел в гр. Варна заедно с майка си. Д. бил завършил средно образувание, но не успявал да започне редовна трудова дейност и често прибягвал до посегателства над чуждата собственост.

С влязла в сила на 25.09.2021 г. присъда № 63/09.09.2021 г. по НОХД № 2185/2021 г. по описа на Районен съд Варна, К.Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 от НК, за което му било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. В последствие в хода на ЧНД № 2521/2022 г. по описа на Районен съд Варна присъдата била групирана с други присъди на Д. и приведена в изпълнение. Наказанието от 1 година лишаване от свобода било изтърпяно от К.Д. на 05.01.2023 г. Но Д. не бил освободен от затвора, защото имал да търпи още една ефективна присъда в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, наложена му с одобрено споразумение № 418/28.06.2022 г. в хода на НОХД № 2358/2022 г. по описа на Районен съд Варна, в сила от 28.06.2022 г. за извършено престъпление от чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7 от НК. Това наказание било изтърпяно от К.Д. на 20.06.2023 г.

Свидетелят Т.И. живеел в гр. Варна, кв. Аспарухово. От 2020 г. И. притежавал електрическа тротинетка „Mi electric Scooter Pro 2“. В началото на 2025 г. И. си бил закупил и специална чантичка за електрически тротинетки, която се захващала за волана и в нея си държал зарядното за тротинетката.

На 10.02.2025 г., около 18:00 часа, И. решил да посети магазин Шихо на ул. Св.

Св. Кирил и Методий в централната част на кв. Аспарухово и до там отишъл със своята електрическа тротинетка „Mi electric Scooter Pro 2“. Пред магазина Т.И. заключил своята тротинетка за метален парапет посредством стоманено жило с ключалка. По това време по ул. Св. Св. Кирил и Методий пеша вървели подсъдимият К.Д. и свидетелите К.Г. и П.Ц.. Когато Д. видял тротинетката на И. в сравнително спокойна обстановка и обмисляйки мотивите „за“ и „против“ взел решение да отнеме тротинетката с намерение да я присвои. Без да казва нищо на своите приятели - Г. и Ц., се отделил от тях и отишъл пред магазин Шихо. Подсъдимият с неустановено по делото техническо средство срязал металното жило, с което Т.И. бил завързал електрическата си тротинетка. След като премахнал металното жило, с което била заключена тротинетката, подсъдимият се качил на нея и я подкарал по улицата. В 2 последствие се разпоредил с отнетата тротинетка, като я продал на неустановено по делото лице.

С протокол за доброволно предаване от 05.03.2025 г./л.21 от ДП/ Х.Г.Г. предал на полицай С.П. от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна 1 брой диск DVD 4.2. с пояснения: „Дискът съдържа видеозапис на охранителни камери от търговски обект с адрес ул. Кирил и Методий 24“.

В докладна записка от инспектор С.П. от Четвърто РУ при ОД на МВР е видно, че от видеозаписа безспорно разпознава К.П.Д..

Според експертна справка № 318/03.06.2025 г. от Д.Д. – експерт в сектор БНТЛ при ОД на МВР Варна – л.69 – на видеозаписите заснетите изображения са негодни за целите на лицевата идентификация.

В хода на разследването е назначена съдебно-оценителна експертиза, като в заключението на същата/л.64 от ДП/ е посочено, че пазарната стойност на електрическа тротинетка „Mi electric Scooter Pro 2“ ведно със зарядно устройство са на стойност 558 лева, чантичката за тротинетката е оценена на стойност 40 лева или всички отнети от обвиняемия вещи са на обща стойност 598 лева.

Прокуратурата счита, че с гореописаните действия подсъдимият К.П.Д. е осъществил от правна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.З и т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК.

От обективна страна е осъществен престъпния състав с действие, с което на 10.02.2025 г. в гр. Варна, на ул. Св. Св. Кирил и Методий, подсъдимият е отнел чужди движими вещи - електрическа тротинетка „Mi electric Scooter Pro 2“ ведно със зарядно устройство и чантичка за тротинетка, от владението на собственика Т.З.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1 т.3 от НК се извежда от обстоятелството, че за да отнеме тротинетката, Д. е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот - срязал стоманеното жило, с което била завързана тротинетката, а за да направи това, обвиняемият си е послужил с неустановено техническо средство, което обосновава и другото квалифициращо обстоятелство по чл.195 ал.1 т.4 от НК.

Квалифициращото обстоятелство по чл.196 ал.1 т.2 от НК се извежда от факта, че деянието си К.Д. е извършил в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК. А това е така поради наличието на две осъждания спрямо него - съответно по НОХД № 2185/2021 г. по описа на Районен съд Варна, в сила от 25.09.2021 г. и по НОХД № 2358/2022 г. по описа на Районен съд Варна, в сила от 28.06.2022 г., с които е бил осъден на наказания „лишаване от свобода“ включително и на една година, за извършени от него умишлени престъпления от общ характер. И двете наказания са били реално изтърпени от Д. и не са изтекли 5 години от изтърпяване им.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди за себе си движими вещи, каквито са тротинетката с прилежащите към нея вещи - зарядното и чантичката, като прекъсва фактическата власт на собственика Т.И. и установява своя такава, за което няма съгласието на собственика на отнетите вещи. Д. е действал със специфичното намерение за противозаконното присвояване на инкриминираните вещи. За осъществяването на намеренията си, подсъдимият е съзнавал, че трябва да 3 разруши преграда, здраво направена за защита на имот, за да отнеме тротинетката.

Умисълът на Д. обхваща и съзнаваното обстоятелство, че за отнеме вещите трябва да използва техническо средство, с което да среже стоманеното жило, и за целта си е послужил с такова. Подсъдимият е бил наясно, че вече е осъждан два пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер, за които му е налагано наказание „лишаване от свобода“ включително и за срок от една година, които не са били отложени по реда на чл.66 от НК и не са изтекли 5 години от изтърпяването им.

Престъплението е извършено от подсъдимия Д. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, при която той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.

Разпитан като обвиняем в хода на разследването, К.Д. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и се възползва от правото си да не дава обяснения по него.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ на всички събрани и доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия К.П.Д., показанията на свидетелите Т.З.И., К.А. Г. и П.Р. Ц., заключенията на вещите лица по съдебно-оценителната експертиза и експертната справка, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият К.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК тъй като на 10.02.2025 г. в гр. Варна, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий" чрез използване на техническо средство и разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - електрическа тротинетка „Mi electric Scooter Pro 2" ведно със зарядно устройство на стойност 558 лв. и чантичка за тротинетка на стойност 40 лв., или всички вещи на обща стойност 598 лв., от владението на собственика Т.З.И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.