Решение № 1196 от 26.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. Варна, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110109760 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. Д. Й. срещу Териториално поделение на НОИ – Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 11.10.1971 г. до 06.12.1973 г. ищцата е полагала труд в ТКЗС „****" с. ****, обл. Враца, на длъжност „счетоводител" при пълен 8,5-часов работен ден с основно месечно възнаграждение 105 лева, което време следва да й бъде зачетено за трудов стаж.

В исковата си молба Н. Д. Й. твърди, че в посочения период е работила като счетоводител в ТКЗС „****" с. ****, обл. Враца. Сочи, че разполага с трудова книжка, в която е вписан трудовият й стаж, заеманата длъжност, размерът на трудовото възнаграждение, датата на постъпване и датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Въпреки наличието на тези данни, с Разпореждане № ********** на ТП на НОИ трудовият й стаж от 2 години, 1 месец и 26 дни не й е бил признат, с мотив за липса на т. нар. трети печат. Ищцата сочи, че работодателят — ТКЗС „****" с. **** — е прекратил дейност без правоприемник, а извършената справка е установила, че документите на кооперацията не се съхраняват в ТП на НОИ — гр. Враца, поради което тяхното представяне е обективно невъзможно. При тези данни ищцата претендира трудът й да бъде зачетен за трудов стаж по съдебен ред.

1

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ – Варна, с който се поддържа становище за недопустимост, евентуално — неоснователност на предявения иск и се иска отхвърлянето му. Ответникът твърди, че по делото липсва изискуемото по чл.

5, ал. 1 от ЗУТОССР удостоверение, потвърждаващо, че документите са изгубени или унищожени, а от представените доказателства не може да се установи фактът на реално полагане на труд от ищцата в посочения период.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3, вр. чл. 3 от ЗУТОССР. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, особена процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличието на удостоверение, издадено от работодателя, неговия правоприемник или от друго лице, което съхранява ведомости за заплати или друга счетоводна документация, че тези документи са изгубени или унищожени.

По делото са представени доказателства, установяващи, че ТКЗС „****" с. ****, обл. Враца, е закрито без правоприемник и документите му не са предадени за съхранение на друго лице. Извършената справка потвърждава, че в ТП на НОИ — гр. Враца не се съхраняват ведомости за заплати или друга документация на кооперацията. Ликвидацията на кооперацията без правоприемник и произтичащата от това обективна невъзможност за издаване на удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР не може да се тълкува в ущърб на ищцата и да обуслови недопустимост на иска. Именно тази невъзможност е достатъчна предпоставка за допустимостта на производството и обуславя правния интерес на ищцата. Поради изложеното, възражението на ответника ТП на НОИ – Варна за недопустимост е неоснователно.

Основателността на предявения иск е обусловена от установяване при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е полагала труд в ТКЗС „****" с. **** на длъжност „счетоводител" за претендирания период от 11.10.1971 г. до 06.12.1973 г. Доказателствената тежест лежи изцяло върху ищцата.

Централна роля в процеса по ЗУТОССР има разпоредбата на чл. 6 от закона. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, свидетелски показания се допускат 2 само ако са представени писмени доказателства, установяващи вероятността на трудовия стаж, издадени от работодателя по времето на полагане на стажа.

Трайната съдебна практика, следвайки Постановление № 59 от 01.06.1962 г. по гр. д. № 59/1962 г. на Пленума на Върховния съд, приема, че тези писмени доказателства не е необходимо да обхващат целия претендиран период — достатъчно е да се отнасят до отделни моменти от него, за да създадат вероятност за съществуване на трудовото правоотношение. Трудовата книжка е изрично посочена сред писмените доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР.

Видно от представената трудова книжка на ищцата, в нея е вписано, че е работила в ТКЗС „****" с. **** на длъжност „счетоводител" за периода от 11.10.1971 г. до 06.12.1973 г., с посочено месечно възнаграждение от 105 лева и 8,5-часов работен ден. Трудовата книжка е издадена след приключване на трудовото правоотношение — през 1974 г. Въпреки това, вписването в нея за целия претендиран период служи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР и прави свидетелските показания по принцип допустими, доколкото създава вероятност за съществуването на трудовото правоотношение в посочения период. В този смисъл е и практиката на съдилищата — Решение № 1358/2016 г. на РС – Русе. Трудовата книжка обаче не е самостоятелно и достатъчно доказателство за пълно и главно доказване на претендирания стаж без подкрепящи гласни доказателства, тъй като именно за тази цел законодателят е предвидил комбиниран доказателствен режим.

От ключово значение е разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, която поставя императивно изискване към свидетелите — те могат да бъдат само лица, притежаващи писмени доказателства, че са работили при същия работодател през периода, през който е положен претендираният стаж. Тази норма е императивна, не допуска разширително тълкуване и ограничава допустимостта на показанията до периода, покрит от трудовата книжка или друг документ на свидетеля.

В съдебната практика последователно се приема, че показанията на свидетел са допустимо и годно доказателствено средство единствено за периода, за който свидетелят има писмени доказателства, че е работил при същия работодател, а за времеви интервали извън този период показанията се 3 считат за недопустими или лишени от доказателствена стойност, тъй като не почиват на преки и непосредствени възприятия.

За установяване на претенцията е допуснат разпит по делегация на свидетелката Ц. Г. Г. пред РС – Враца. От приобщеното писмено доказателство — трудовата книжка на свидетелката, служебно констатирана от съда, — се установява, че Г. е работила по трудово правоотношение в ТКЗС с. **** на длъжност „счетоводител" за периода от 01.11.1973 г. до 14.02.1974 г.

По силата на императивната разпоредба на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, показанията на свидетелката Г. са допустимо доказателствено средство единствено за периода от 01.11.1973 г. до 06.12.1973 г. — времето, в което двете лица са работили при един и същ работодател.

За периода от 11.10.1971 г. до 31.10.1973 г. включително показанията на свидетелката са недопустими по силата на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, тъй като тя не е работила при същия работодател в тази времева отсечка и не разполага с преки и непосредствени възприятия за нея. Знанията на свидетелката за поранното постъпване на ищцата на работа са опосредствани — основани на прочит на трудовата книжка на ищцата или на предположения — и не могат да заменят изискването на закона за преки впечатления от съвместна трудова дейност при същия работодател. Тези показания не следва да бъдат ценени. За изчерпателност на обосновката — дори хипотетично да се пренебрегне посоченото процесуално ограничение, гласните доказателства за по-ранния период не установяват по несъмнен и убедителен начин точния момент на постъпване на ищцата на работа, тъй като изявленията в тази насока не почиват на преки наблюдения на свидетелката, а на предположения.

В показанията си, ценени за допустимия период, свидетелката Г. заявява, че при постъпването си в ТКЗС с. **** на 01.11.1973 г. е заварила ищцата да работи там като счетоводител на пълен работен ден. Съдът кредитира тези показания като обективни, вътрешно последователни и почиващи на преки лични впечатления. Те намират опора в писменото вписване в трудовата книжка на ищцата за същия период.

За периода от 01.11.1973 г. до 06.12.1973 г. предявеният иск е доказан при условията на пълно и главно доказване и следва да бъде уважен. За периода от 11.10.1971 г. до 31.10.1973 г. включително ищцата не е ангажирала годни и допустими доказателствени средства — не са представени трудови книжки 4 или други документи на свидетели, работили при същия работодател в тази времева отсечка, не са допуснати и разпитани свидетели, отговарящи на изискванията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Предявеният иск за посочения период е недоказан и подлежи на отхвърляне.

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните — Н. Д.

Й., от една страна, и Териториално поделение на НОИ – Варна, от друга — ч е Н. Д. Й. е полагала труд на длъжност „счетоводител" при пълен работен ден в ТКЗС „****" с. ****, обл. Враца, за периода от 01.11.1973г. до 06.12.1973 г., което време следва да й бъде зачетено за трудов стаж, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3, вр. чл. 3 от ЗУТОССР.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Й. срещу Териториално поделение на НОИ – Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено, че ищцата е полагала труд в ТКЗС „****" с. ****, обл. Враца, за периода от 11.10.1971 г. до 31.10.1973 г. включително.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5