Решение № 223 от 05.08.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Б., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря Н. В. Ч. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20261810200277 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. В. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 26**/18.02.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 102,26 /сто и два евро и 0,26 цента/ евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. Х. Я. от АК С., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР С., РУ Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 4044811/08.01.2026 г., НП № 26*-*/18.02.2026 г., Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., Заповед за ПАМ, докладни записки, сведения, справки от КАТ, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. И. и П. С., се установява следната фактическа обстановка:

На 08.01.2026 г., около 16,40 часа, в гр. Б., по ул. В. с посока на движение от ул. Севаст Огнян към ул. Свобода, срещу номер 20, свидетелите И. И. и П. С. - полицейски служители при РУ Б., изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на ППС и решили да спрат за проверка л.а. „*“ с рег. № *, като му подали светлинен и звуков сигнал, водачът продължил движението си, завил надясно по ул. „В.“, полицейските служители се изравнили с него и срещу номер 20, водачът отбил вдясно и спрял на паркинга до блока. Извършили му проверка, като водачът И. Н. предоставил свои и на автомобила документи. Бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол, тъй като лъхал на алкохол и се държал неадекватно. Н. на два пъти не подал достатъчно обем на апарата за отчитане на алкохол, като полицейските служители му обяснили да изчака на място, за да му се издаде талон за медицинско изследване на кръвна проба. Н. отказал да изчака и докато полицейските служители оформяли документите по издаване на талона за ктрънна проба, заключил анвтомобила си и тръгнал в посока ул.

Свобода. Впоследствие бил задържан от служителите на РУ Б. и отведен в ФСМП Б., където дал кръвна проба. По случая било образувано ДП № 369/2026 г. по описа на РУ Б., по което било одобрено Споразумение за решаване на наказателното производство и по което Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

По случая, за това, че осуетява извършването на проверката и заключва автомобила си, на Н. бил съставен АУАН № 4044811/08.01.2026 г. за нарушение по чл. 103 ЗДвП, който Н. отказал да подпише.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 26*-*/18.02.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ Б., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл.

103 от ЗДвП, и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е 2 наложено адмивистративно наказание Глоба в размер на 102,26 /сто и две евро и 0,26 цента/ евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на полицейските служители, които кореспондират с останалия доказателствен материал, взаимно допълващи се са и са логични и последователни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час управлявайки лек автомобил, след като е бил спрян за проверка, е отказал да предаде ддокументите си и е осуетил извършването на проверката, и така е нарушил чл. 103 от Закона за движението по пътищата. В тази разпоредба законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че жалбоподателят не е нарушил въпросната разпоредба. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа пояснение на понятието отказ да предаде документите си, 3 или осуетява извършването на проверка от органите за контрол.

Както се изясни от свидетелските показания, водачът Н., е спрял на подадения му светлинен и звуков сигнал, и е предал своите и на автомобила документи, т.е. не е извършено нарушение, свързано с непредаване на документи. Не може да се приеме, че е осуетил извършването на проверката за алкохол, тъй като се изясни, че във връзка с констатираната при кръвната проба концентрация на алкохол в кръвта, е било образувано наказателно производство и впоследствие по НОХД № 369/2026 г. по описа на РУ Б., е било одобрено Споразумение.

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Той е ангажирал доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на

200,00 евро.

Административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на исканите разноски, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като исканите от жалбоподателя разноски не надвишават минималния размер от 400,00 лева, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26*-*/18.02.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР, с което на И. В. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 102,26 /сто и два евро и 0,26 цента/ евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ месеца

4

ОСЪЖДА ОДМВР С., с адрес гр. С., ул. „Г. М.“ № *, да заплати на И.

В. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., жк „С.“ № *, вх. *, ет. *, ап.

*, сумата от 200,00 /двеста/ евро, разноски в производството по АНД № 277/2026 г. по описа на РС Б..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5