Решение № 199 от 17.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Бургас, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20222000500261 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби, депозирани от Г. А. А., чрез пълномощника му - адв. Ат. Т., и М. Д. Д., против решение № 318/12.10.21г. по гр.д.№ 961/2016г. на БОС с което Г. А. А. е осъден да заплати на М. Д. сумата от 25 434 лв. по предявен частичен иск от общо 212 000 евро – обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от 26.07.2011 год., като над размера от 25 424 лв. до частично предявения размер от 199 100 лв. претенцията е отхвърлена.

С подадената от адв. А. Т., като пълномощник на ответника Г. А. А. възивна жалба, решението на окръжния съд се обжалва в осъдителната част, на първо място като недопустимо, тъй като във връзка с допуснато в последното съдебно заседание увеличение на предявения иск от 49 100 лв. на 199 100 лв. не е била заплатена дължимата държавна такса от 4% или 6000 лв. съобразно увеличението от 150 000 лв.

Във въззивната жалба пространно са развити доводите, че е допустимо освобождаването от държавна такса при липсата на искане за това по повод на отделно подадените молби за увеличение на претенцията по размер, като първоначално постановеното определение не може да се отнася за държавни такси, за които не било възникнало задължението за 1 заплащането им. Изтъква, че след 2016 година не е извършена проверка на финансовото и имуществено състояние на ищеца, даващо основание да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса. Освен поради недопустимост, свързана с нередовността на исковата молба поради незаплащане на дължимата държавна такса, недопустимост на обжалваното решение се поддържа и с възражение, че претенцията за извършени подобрения в размер на 45 000 лв., така както е приел съдът в мотивите си, не могат да бъдат предмет на иска с правно по чл. 59 ЗЗД, тъй като ищецът е разполагал с претенция по чл. 72 до чл. 74 ЗС. Счита, че в това отношение съдът не е обвързан от силата на пресъдено нещо по постановеното решение за уважаване на предявения по друго дело частичен иск, който също е недопустим на това основание и този порок не може да бъде саниран в настоящото производство. Твърди, че претенцията на ищеца за подобрения не е докладвана по делото и не е въведена като предмет на същото. В първото по делото заседание въззивникът - ответник чрез своя процесуален представител е въвел възражение по предявения проект за доклад и е поискано в окончателния си доклад окръжният съд да определи, дали поддържа дадените указания на страните, че като предмет на спора следва да се доказват направените подобрения. Изтъква, че изрично е въведено възражение за липса на яснота относно предмета на делото. Счита, че с окончателния си доклад съдът е изключил подобрението от предмета на спора и съответно от предмета за доказване, но в крайна сметка с решението си е приел, че сумата от 45 000 лв. се дължи на ищеца именно с оглед разходите за подобрения, като изрично е разграничил тези подобрени от сумата от 3000 деноминирани лева за платени като цена на имота в полза на жилищностроителната кооперация.

Въведени са подробно оплаквания и по правилността на решението.

Въззивникът-ответник сочи, че с решението в предходното производство по предявен частичен иск подобренията са установени със сила на пресъдено нещо единствено до размера на уважения частичен иск. Поддържа, че в настоящото дело съдът не може да се позовава на експертиза, приета в друго дело. Поради горното, изводът на БОС, че са извършени подобрения в размер на 45 000 лв., е изцяло необоснован. Поддържа, че размяна на престации между страните няма и не може да съществува неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а ако някой се е обогатил, това е третото лице – 2

ЖСК. Отделно се твърди, че ответникът също е заплатил цената на апартамента, поради което го получава с основание. Твърди се, че вземанията за подобрения стават изискуеми от момента на смущаване на владението, а този момент в случая е предявяването на иска за собственост и ревандикация на апартамента, т.е. от 2005 год. Това дава основание на ответника да твърди, че претенцията е погасена по давност.

Моли се производството да бъде прекратено, а при евентуалност – да се отмени обжалваното решение и предявения иск да се отхвърли.

С подадената от въззивника-ищец М.Д. въззивна жалба решението се атакува в частта, с която претенцията е отхвърлена за сумата (до пълния размер на частичната претенция) от 199 100 лв. като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяната в отхвърлителната му част и уважаване на претенцията в нейния пълен размер. Като неправилни във въззивната жалба се оспорват изводите на съда относно размера на дължимото обезщетение. Според въззивника-ищец, БОС неправилно е приел, че пазарната стойност на апартамент ***, плюс извършените в него подобрения, е по-висока от стойността на обедняването – сбор от сумите 3000 лв., представляваща стойност на платените от родителите му вноски след деноминацията и 45 000 лв., представляваща стойност на подобренията.

Според него релевантния момент, в който следва да се определи размерът на обогатяването и на обедняването, е влизането в сила на решението на БОС, когато са разменени престациите – 11.04.2007 год. Към този момент обезщетението е равностойността по пазарни цени на апартамента, към която следва да се добавят и подобренията в размер на 45 000 лв. Според него, съдът не трябва да взема под внимание стойността на вноските – 3000 деноминирани лева, тъй като те предхождат момента на размяна на престациите. Оспорва се методиката, която съдът е възприел при определяне размера на обезщетението. Твърди, че към 14 август 2006 година пазарната стойност на апартамента е била 2 985 евро за квадратен метър или общо 283 575 евро. Изтъква, че претенцията към А.Ж. А. - наследодател на ответника е била за 250 000 евро, като родителите му са му прехвърлили 85% от вземането. Заявява, че апартамент № 20 е придобит в груб строеж, като в него и в прилежащото му таванско помещение са изпълнени подробно описани 3 довършителни работи. Твърди, че общата стойност на ремонта и обзавеждането е 69 000 лв., за което представил фактура.

Депозирана е частна жалба против определение №260228/15.04.2022 год., с което е оставено без уважение искането на М.Д. за изменение на решението в частта за разноските.

С разпореждане №481/11.08.2022 год. от АС Бургас на ищеца са били дадени указания да уточни претенцията си.

С молба вх.№8617/20.09.2022 год. ищецът е уточнил, че не е предявил иск за връщане от ответника на вноски в ЖСК. Уточнил е, че претендира обезщетение поради неоснователното обогатяване на ответника, с получаването на апартамент ***, луксозно доизграден и обзаведен, който според него е имал пазарна цена от 283 575 евро. Заявил е, че вече е уточнил всички ремонтни дейности в апартамента и те са остойностени с представената фактура. Заявил е, че сумата от 199 100 лв. представлява сума над присъдения размер с решение №662/20.07.2017 год. по гр.д.№98/11 год. на БОС, доколкото по последното е бил предявен частичен иск само за 15 366 лв. от общ иск от 230 000 евро, като така се предявява целият остатък от частичния иск.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е сезиран, взе предвид следното:

Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск от М. Д. против А.Ж. А., първоначално образуван в гр.д.№1331/2011 год., с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 212 500 лв., с която се е обогатил без основание, ведно със законната лихва. В обстоятелствената част на молбата си ищецът е посочил, че ответникът е получил собствен на родителите на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент *** в ЖСК“А.“ въз основа на влязло в сила съдебно решение и изпълнителен лист. Твърдял е, че родителите му са били член-кооператори в ЖСК“А.“, внесли са вноски за два апартамента на 21.07.1994 год. и 26.07.1994 год. и с окончателен разпределителен протокол и нотариален акт са получили два апартамента в ЖСК - *** и ***, като са установили свое владение от 05.09.1994 год. След като А. получил апартамента на Д., той се обогатил неоснователно за тяхна сметка с равностойността на имота по пазарна оценка в размер на 250 000 евро, тъй като ЖСК била прекратена още на 27.12.1995 год. и няма правна 4 възможност спорът да бъде разрешен с претенции към нея. Праводателите на ищеца му прехвърлили 85% от вземането си с договор от 04.05.2011 год. и уведомили длъжника за цесията с писмо от 05.05.2011 год.

С молба от 15.04.2013 год. ищецът е изменил претенцията си, като я намалил в размер на 1250 лв. частично от 212 500 лв. и внесъл държавна такса в размер на 50 лв. С разпореждане №1332/22.05.2013 год. производството е прекратено и делото е изпратено на БРС, където е образувано под №5464/2013 год. С молба от 09.08.2013 год. отново е предприето изменение на претенцията, от 1250 лв. частичен иск на 212 500 евро – обезщетение за неоснователно обогатяване. С определение №7122/03.09.2013 год. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на БОС, където е образувано под №2318/13 год. С молба от 07.07.2015 год. претенцията е намалена на 24 000 лв. частичен иск от 212 500 евро и с определение №1687/09.07.2015 год. производството отново е прекратено от БОС и делото е изпратено по подсъдност на БРС, където е образувано под №138/2016 год. С молба от 07.05.2016 год. претенцията е увеличена на 25 100 лв. С определение №1641/09.03.2016 год. производството е прекратено и делото е изпратено на БОС, където е образувано под №961/2016 год. С молба от 07.07.2016 год. ищецът е поискал производството да бъде спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, поради висящността на преюдициален спор по гр.д.№98/2011 год. по описа на БОС. С определение №140/11.07.2016 год. производството е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и е възобновено с определение №260347/10.09.2020 год. По повод указания на съда, дадени със същото определение и с определение №260638/9.10.2020 год., ищецът е уточнил, че частичната му претенция е в размер на 49 100 лв. и е поискал освобождаване от държавна такса. С определения от 09.11.2020 год. ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски за производството и като ответник е конституиран наследникът на починалия ответник Г. А. – настоящ въззивник-ответник. С молба от 27.09.2021 год. претенцията е увеличена със 150 000 лв., т.е. е предприето увеличение от 49 100 лв. на 199 100 лв. частично от 212 000 евро, прието с протоколно определение №28.09.2021 год.

С решение №318/12.10.2021 год. по гр.д.№961/2016 год. на БОС на ищеца е присъдена сумата от 25 434 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване на родителя на ответника за сметка на родителите на ищеца чрез 5 получаването в собственост на апартамент *** в ЖСК“А.“, което вземане ищецът придобил с договор за цесия от 04.11.2011 год., ведно със законната лихва от 26.07.2011 год., а за разликата до размера от 199 100 лв. претенцията е отхвърлена и са присъдени разноски. Съдът се е позовал на установеното със сила на пресъдено нещо по гр.д.№98/2011 год. на БОС обедняване на праводателите на ищеца за сметка на праводателя на ответника със сумата от 48 000 лв., която се явява по-малката измежду двете стойности – разходите за придобиване на апартамента от Д. и за довършването му (общо 48 000 лв.) и пазарната стойност. Приел е, че вземането за обезщетение от неоснователно обогатяване възлиза на по-малката стойност (48 000 лв.), от която Д. за прехвърлили на ищеца 85%, т.е. 40 800 лв. и от тях е приспаднал вече присъдените с решение №153/10.05.2017 год. по гр.д.№98/2011 год. на БОС, като за остатъка от 25 434 лв. ответникът е осъден да го заплати на М.Д..