Решение № 48 от 28.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000710 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой въззивни жалби насочени против постановеното по т. дело № 24/2020 г. по описа на Хасковския окръжен съд решение, с което съдът е решил следното:

ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, да заплати на К. АЛ.

Б., ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на основание чл. 557 ал. 1 т. 1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сумата от 30 000 лв. за обезщетяване на на претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с настъпило на 17.10.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ искът на К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. против Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. за обезщетяване на на претърпените от нея неимуществени вреди за разликата между претендираните 70 000 лв. и присъдените 30 000 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на основание чл.

557 ал. 1 т. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в размер на 4533,08 лв. за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди във връзка с 1 настъпило на 17.10.2018 г.ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на адвокат К.К. Г. от АК, гр. Х. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1566 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата.

ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх. Б, ет. 6, ап. 95 на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата 1 675,80 лв. деловодни разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА К. АЛ. Б. с ЕГН **********, гр. Х., бул. „И.“ № 40 - 56, вх.

Б, ет. 6, ап. 95 да заплати на Г.Ф., ЕИК ...., гр. С. на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата 202,68 лв. деловодни разноски за първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Едната жалба е подадена от К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. и се нея решението се обжалва в частта отхвърляща исковата й претенция за разликата между претендираното обезщетение за неимуществени реди от 70 000 лв. и присъденото такова от 30 000 лв. Съответно в тази връзка решението се обжалва и в частта осъждаща я да заплати разноски на ответника.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска изцяло.

Другата жалба е подадена от Г.Ф., гр. С. и с нея решението се обжалва в частите, с които Г.Ф., гр. С. е осъден да заплати на К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. обезщетения за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди ведно със законната лихва от 12.03.2029 г. до окончателното й изплащане, както й в частите осъждаща го да плати разноски и възнаграждение за адвокат по чл. 38 от ЗА.

В жалбата се излагат подробни съображение за неправилност и незаконосъобразност на решението в тези му части, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете изцяло.

Всяка от страните намира жалбата на насрещната такава за неоснователна.

2

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 23.01.2020 г. в ХОС е постъпила изходяща от К. АЛ. Б., ЕГН **********, гр. Х. искова молба против Г.Ф., гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 17.10.2018 г. около 11,30 ч. неидентифициран лек автомобил, управляван от неизвестен шофьор движейки се по ул. „Б.“ предприел маневра за завиване на дясно към ул. „В.“.

При същата той отнел предимството и ударил движещата се като пешеходка ищца, която вървейки по тротоара предприела пресичане на улица „В.“, за да премине от тротоара на единия край на улицата върху тротоара на другия край на улицата. В тази връзка е посочено, че място за преминаване от този тип съгласно §6, т.54 от ЗР на ЗДП се приравнявало на пешеходна пътека.

Посочено е и че след удара неизвестният водач напуснал местопроизшествието и до ден днешен не бил открит.

След инцидента, Б. била откарана по спешност в „МБАЛ- Х.“ АД, където била приета за лечение в отделението по ортопедия. Там установили, че тя имала следните наранявания:

- счупване трохантера на лява бедрена кост, придружено с оток болка, невъзможни активни движения и натоварвания в областта на лява тазобедрена става, скъсяване и външна ротация на ляв долен крайник, положителен синдром на „Закованата пета“ в ляво.

- счупване хирургичната шийка на лява раменна кост, придружено с оток, болка, невъзможни активни движения и натоварвания на лява раменна става.

- счупване дисталния край на лява лъчева кост, придружено с оток, болка ограничени движения в областта на лява гривнена става - дорзална и радиална девиация на карпуса.

- периорбитален хематом в ляво на главата и рагада на лява вежда 2 см. с надлъжни размери.

С оглед на така описаните увреждания на 19.10.2018 г. ищцата била подложена на три оперативни интервенции изразяващи се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – хумерус и открито наместване на фрактура с 3 вътрешна фиксация – радиус улна.

Престоят на ищцата във връзка с лечението в отделението по „Ортопедия“ на „МБАЛ Х.“ АД продължил от 17.10.2018 година до 26.10.2018 година, когато последната била изписана.

След изписване от болничното заведение тя продължила лечението си в домашни условия. С оглед травмите, на пострадалата било предписано след тридесетдневен, строг постелен режим да започне придвижване с помощни средства. Това наложило близките й постоянно да са около нея и да й помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. От получените фрактури Б. изпитвала силни болки и приемала обезболяващи. Според лекарските прогнози, болките щели да намалят интензивността си, но имало вероятност да останат до живот при влошаване на времето и физическо натоварване.

Отделно от това лекарите не давали прогноза дали обемът на движенията в областта на фрактурите ще се възстанови напълно.

В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищцата се влошило като цяло и това дало отражение на психиката . Б. се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Изпитвала и тревоги от това, че може да не се възстанови напълно и ще бъде в тежест на близките си.

Ищцата сочи, че за лечението си извършила разходи в общ размер на 4 533,08 лв. Те били свързани със закупуване на бедрен реконструктивен къс пирон, заключваща плака с винтове, заключваща плака за проксимален хумерус, такса престой в ОТО, проходилка, подлога и медикаменти, които били необходими за оперативната интервенция и за лечебния и възстановителен период след злополуката.

Във връзка с описаното ПТП било образувано ДП № 1316/2018 г. по описа на РУ на МВР, гр. Х. и пр. пр. № 1858/2018 г. по описа на РП, гр. Х..

Наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, с постановление прокурора от 25.06.2019 г. поради неразкриване на извършителя.

На база изложеното прави извод, че щом виновният за процесното събитие водач и моторното превозно средство са неизвестни, приложение намирала разпоредбата на чл. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ и за причинените й имуществени и неимуществени вреди следвало да отговаря Г.Ф..

4

По тази причина, тя предявила претенция с вх. № 24-01-921 от 11.12.2018 г. за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. Такова до момента на предявяване на иск обаче не било изплатено. Прави се извод, че предвиденият в чл. 496 ал. 1 от КЗ срок бил изтекъл и за нея се пораждало правото да търси присъждане на обезщетенията по съдебен ред.

На тази база е отправено искане до ХОС за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. явяващ се част от общо дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. ведно със законната лихва от 12.03.2019 г, както и сумата от 4 533,08 лв. за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди ведно със законната лихва от 12.03.2019 г.

В отговора на ИМ, ответникът изразява становище, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие, както и за поведението на участниците в него. В тази връзка е изразено несъгласие с описания от ищцата механизъм на същото.

Наред с това е наведено възражение за съпричиняване от страна на ищцата, с оглед извършено пресичане в населено място извън пешеходните пътеки, с внезапно навлизане от реда на паркирани до края на платното за движение МПС, без да съобрази разстоянията до приближаващите пътни превозни средства и тяхната скорост на движение, след преодоляване на ограждение от парапети, при което внезапно попаднала в опасната зона на неизвестното МПС и така направила удара непредотвратим.

Сочи се и че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е голямо по размер и неотговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП, както и на правилата по чл. 52 от ЗЗД за справедливо обезщетение.

Наред с изложеното до тук в отговора е изразено мнение, че ако от страна на ищцата и представителят й бяха представени необходимите доказателства дължимото й се обезщетение би могло да се присъди в рамките на процедурата за доброволно уреждане на спора и не би се стигнало до съдебен процес. Такива доказателства в тази процедура обаче не били представени, което пък правело и претенцията за присъждане на законна 5 лихва от 12.03.2019 г. неоснователна.

В ДИМ ищцата е изразила становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения, като е оспорила твърденията за недобросъвестно поведение в производството свързано с доброволно уреждане на спора, респ. наличието на съпричиняване.

Посочено е, че всички елементи от ФС на непозволеното увреждане следвало да се установят на база предстоящите да се назначат по делото експертизи и дадените по същите заключения.

В отговора на ДИМ са преповторени направените защитни възражения.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил и решенето на обжалване.

Преди това в заседанието от 19.04.2021 г. от страна на пълномощника на ищеца е направено изявление за конкретизиране механизма на ПТП – тоПосочено, че при споменатото в ИМ завиване от неизвестния автомобил на дясно и отнемане на предимството на ищцата, той контактувал странично с тялото на ищцата в областта на заден десен калник и задна дясна врата с оглед настъпило изтегляне на задницата му при завиването. Така при закачането/допира/ ищцата загубила равновесие и паднала, в резултат на което получила процесните телесни увреждания.

В същото заседание е допуснато увеличение на частичната исковата претенция за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 70 000 лв.

В самото решение съдът на първо място сочи, че възприема приетото по делото заключение като обективно и безпристрастно. Сочи, че на база същото, протокола за оглед и снимковия материал към него приема, че ищцата е получил травмите си при ПТП със следния механизъм:

„…при движение пеша със спокоен ход по левия тротоар на ул. „Б., достигнала Т-образното кръстовище между ул. „Б.“ и ул. „В.“, стъпила на пътното платно и продължила движение по него с намерение да се качи на продължението на левия тротоар. Спряла да си почине непосредствено преди да се качи на тротоара пред стълб, монтиран на самия ъгъл на същия. В това време по ул. „Б.“ се спускал неидентифициран автомобил и водачът му предприел маневра – завой надясно. С оглед ширната на двете улици образуващи кръстовището, вземането на завоя било трудно и водачът на неидентифицирания автомобил намалил скоростта до около 7 км/ч, след което извършил маневра завой надясно и се включил в ул. „В.“. Тъй като ищцата в това време стояла на пътното платно непосредствено пред стълба (спрямо посоката на движението на автомобила - зад стълба), тя не била забелязана от водача на МПС. При вземането на завоя автомобилът минал зад гърба или вляво от пешеходката с предната си част, но в този момент водачът завъртял волана още повече надясно, при което намалил радиуса на 6 извършвания завой и със задната си дясна странична част автомобилът контактувал с гърба на ищцата. Ударът не бил директен, а приплъзване и тласък, от който ищцата загубила равновесието, паднала и получила травмите.“