Решение № 391 от 31.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Русе, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Магардичиян при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Г. Магардичиян Гражданско дело № 20224500100236 по описа за 2022 година

Предявени са три обективно съединени иска - ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС във вр чл.56 ЗС и два иска с правно основание чл.59 ЗЗД- първият за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на недвижимият имот, предмет на ревандикационния иск и вторият за връщане от ответницата на сумата от 30 000лв, платена от ищеца вместо ответницата продажна цена.

Ищецът В. Г. В. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи като през 2016г се развели, но останали да съжителстват заедно в негов наследствен имот, тъй като искали да отгледат детето си до една по-зряла възраст, за да не получи травма от това, че родителите му са разведени.Така живели до 2021г когато решил да продаде имота си-апартамент в гр.Русе, ***, за да купи друг имот в по-централната част на града. С ответницата избрали имот и пристъпили към изповядване на сделка. Имота бил жилище, разположено на целия втори етаж от жилищна сграда по *** в гр.Русе със застроена площ 69.40кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, коридор, антре, тоалетна и стълбище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** Сделката била изповядана на 30.09.2021 и като собственик на имота решили да бъде посочена ответницата, а на него да му бъде учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване на целия имот, което изрично било посочено в съставения нотариален акт вх. рег № *** от 30.09.2021, акт № ***, т.33, д.№ ***, дв.вх № 11515 на АВ, без да е ограничено правото му на ползване до идеални части от имота. В края на м.октомври 2021г бившата му съпруга решила, че повече не желае да живее с него. В края на м.ноември 2021г ответницата го изгонила от имота, след което се наложило да отседне при майка си. Неколкократно разговарял с ответницата да освободи имота и да му предостави правото да го ползва, но същата отказала. В последните им разговори през м.януари 2022г я приканил отново за същото като тя поискала време да се консултира с адвокат. Въпреки това и многократните покани до ответницата, същата и към настоящият момент не е предприела действия да 1 освободи имота и да му предостави правото на ползване, поради което отправил показа да доброволно изпълнение чрез ЧСИ В.Н. на 01.03.2022.

След като се запознала със съдържанието й ответницата отказала да я получи.

Ответницата вместо да му предостави правото да ползва имота започнала да му звъни и да се заканва. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.56 ЗС е правото си да ползва вещта по предназначението й. Счита, че ответницата го възпрепятства да упражнява правото си на ползване като владее вещта и я ползва без неговото съгласие.Освен това го е лишила и от правото да ползва имота в периода от 01.12.2021 до 05.04.2022 и му дължи обезщетение за това.

Освен това договорената цена била в размер на 44 500евро, за което бил съставен предварителен договор за покупко-продажба от 02.09.2021г.

Основната част от него договорили да плати той, а сумата от 30 000лв да плати ответницата. Срещу сумата, което той ще плати ответницата се съгласила да му бъде учредено право на ползване на имота пожизнено като в случай, че почине първи след смъртта му имота ще прехвърли на сина им. На 30.09.2021г когато било уговорено изповядване на окончателния договор под формата на нотариален акт, ответницата нямала сумата от 30 000лв. За да не пропадне сделката, респективно да загуби внесеното капаро от 2 000евро, той превел вместо ответницата на всека от продавачите-М. В. Г. и В.К.К. по 15 000лв като сумите превел по сметки, които ответницата му била дала. След плащанията от него, била изповядана сделката с НА, вписан с вх.рег № *** от 30.09.2021, акт ***, т.33, д.№ ***, дв.вх.№ 11515 на АВ. Твърди, че помни, че нотариалния акт бил прочетен от нотариуса, но тогава не обърнал внимание на посочената в него цена или в тази част той въобще не е бил прочетен. Едва след като получил екземпляр от него установил, че е посочена сума от 30 000лв, както и че ответницата е заплатила същата на продавачите, като тази цена е дори по-малка от данъчната оценка на омита. Така посоченото, че сумата е платена от ответницата, не отговаря на истината. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му предаде владението върху недвижим имот- жилище, разположено на целия втори етаж от жилищна сграда по *** в гр.Русе със застроена площ 69.40кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, коридор, антре, тоалетна и стълбище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 746.60лв, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 01.12.2021г до 11.04.2022/вкл., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно плащане; да осъди ответницата да му заплати сумата от 30 000лв, представляваща платената от него вместо ответницата цена по НА, вписан с вх.рег № *** от 30.09.2021, акт ***, т.33, д.№ ***, дв.вх.№ 11515 на АВ, сумата от 225лв, представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2022г до 11.04.2022/вкл/, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й плащане. Претендира разноските по делото.

Ответницата Т. П. В. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита,че предявеният иск е недопустим, тъй като исковата молба не е подписана от ищеца, поради което не отговаря на изискванията на чл.127, т.6 ГПК и е нередовна. Освен това не е посочена правна квалификация на иска, а самата искова молба е противоречива, неясна и има неразбираем и противоречив петитум, което също е нередовност на исковата молба.

Оспорва изцяло исковата претенция и твърденията изложени в нея, поради което иска от съда да я отхвърли и да й бъдат присъдени разноски по делото.

2

Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че с ищеца се развели на 21.06.2016 по взаимно съгласие. До фактическата им раздяла живели в жилището на ищеца в гр.Русе, ***, като по време на брака им тя изцяло с лични средства направила ремонт на апартамента, извършила основни ремонти и го обзавела и създала всички необходими условия за тяхното съвместно съжителство. По време на брака им върху семейното им жилище на посочения адрес имало две договорни ипотеки от „Уникредит Булбанк“АД и „ОББ“АД, които изплащали с нейни средства. След развода решили да продадат семейното жилище мебелирано като с част от парите погасили ипотечните заеми на ищеца, а с другата припадаща й се част решили да закупят друго жилище на нейно име, с което да създаде всички необходими удобства на сина им, за да може да го отглежда спокойно.

Закупили жилище на *** в гр.Русе чрез договор за покупко-продажба с НА № 23,т.6, рег № ***,д.№ *** от 2021г. Новото жилище била на нейно име като по този начин извършили една привременна делба като при продажбата на семейното жилище получила в своя реален дял трансформираните лични средства, дарени от баща й, майка й и сестра й. Твърди, че бившият й съпруг сам настоял да закупи процесния имот на нейно име с оглед вече посоченото и за да имат тя и сина й сигурен покрив, като си запази правото на ползване в случай, че нещо се случи с нея да може да се грижи за сина им. На 16.03.2021г ищецът бил арестуван от полицията в съпружеското им жилище на ** и задържан под стража в следствения арест в гр.София. През този период от време тя плащала всички негови задължения, сама се грижела за домакинството и детето им, грижела се и за него като му намерила адвокат, за което заплатила сумата от 2 500лв, всяка седмица му изпращала в ареста с банков превод сумата от 100лв като пътувала до София един път в месеца на свиждане и предаване на закупената от нея храна, консумативи, средства за лична хигиена и дрехи, всичко около 400лв на месец. Платила и паричната му гаранция в размер на 5000лв през м.август 2021, поради което ищецът бил освободен на 17.08.21. След това му намерила и работа, но там той се запознал с друга жена и заживял на семейни начала с него. Твърди, че той има достъп до имота, има ключове, бравата не е сменяна и никога по никакъв начин не е възпирала влизането на ищеца в имота. Твърди, че ищецът е влизал в имота и след като е получила поканата за доброволно изпълнение.

Твърди, че ищецът не е упражнявал вещното си право на ползване, не е обитавал жилището по негова лична воля, нито под каквато форма на фактическо или правно ползване на имота-постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейност.

Имотът се използва от нея и синът й като те живеят в него. Веднага след закупуването му започнала да го ремонтира, защото бил негоден за живеене.

Счита, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Счита, че носителят на право на ползване няма право на ревандикационен иск. Не е препятствала ползването му и ищецът има ключ от имота, поради което не му дължи и сумата от 1746.60лв обезщетение за лишаване от право на ползване за периода то 01.12.21 до 11.04.22. Не дължи и сумата от 30 000лв, тъй като същата е от привременна делба между страните, с която са уредили имуществените си отношения. Счита, че следва да се прекрати делото поради недопустимост на иска, а ако съдът не приеме тези доводи да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

3

На 30.09.2021г с НА № 23,т.VI,рег № ***,д.№ ***/21 на Нотариус с рег № *** с район на действие РРС, вх.рег № на СВ *** от 30.09.2021г, акт № ***,т.33,д.№ ***, М. В. Г., В.К.К. и Г. В. К. продават на Т. П. В. недвижим имот, представляващ жилище, разположено върху целия втори етаж от жилищна сграда по ***” *** в гр.Русе, със застроена площ от 69.40кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, коридор, антре, тоалетна и стълбище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** заедно с прилежащи части: таван, находящ се над етажа с площ от 69.40кв.м. и заедно с 33% ид.ч. от общите части на сградата, както и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта: *** над обекта-няма, за сумата от 30 000лв, която сума продавачите заявяват,че са получили изцяло и по банков път от купувача в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността, като със съгласието на страните по сделката пълния размер на продажната цена се разделя, както следва: 15 000лв по сметка на М. В. Г. и 15 000лв по сметка на В.К., като продавачите учредяват в полза на В. Г. В. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху имота. Данъчната оценка на имота е 50 830.10лв. По т.3 от нотариалния акт участниците в нотариалното производство декларират, че сумата посочена в него е действително уговореното плащане по сделката. В т.4 от нотариалния акт е вписано, че продавачите предават владението върху имота на купувача в деня на подписване на нотариалния акт, а в т.5 В. В. приема учреденото му право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху имота.

С платежно нареждане от 30.09.2021 В. Г. В. е изплатил на В.К. сумата от 15 000лв за покупка на недвижим имот на ***. Същата сума на същото основание и дата В. е изплатил и на М. В. Г.. Видно от представеното по делото извлечение от сметката на В. в „ОББ“АД тези суми са изплатено от него на посочената дата на посочените по-горе лица.

На 02.09.2021г между М. Г.,В.К., представляван от съпругата му Г. К. и Г. К., всички в качеството им на продавачи и В. Г. В. в качеството на продавач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находящ се в гр.Русе, *** за сумата от 46 500евро като при сключване на предварителния договор купувачът капарира със сумата от 2000евро, а остатъкът от 44 500евро ще бъде заплатено със собствени средства до 01.10.2021г.