Решение № 348 от 14.07.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. К., 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103116 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1от ЗЗД.

Ищецът твърди, че сключил с ответника на 11.02.2020г. договор за предоставяне на кредит от разстояние №*****, при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:www.minizaem.bg., на който били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия". В случая при кандидатстване, ответникът посочил следния телефонен номер: ******** и имейл: ********.

Активиращият код бил **. Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. В хода на кандидатстване, кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, снимка тип „селфи“ с лична карта, от която било видно, че снимащото се лице било това на документа за самоличност. По този начин, кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпратил съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин. Процедурата била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит в размер на ** лв. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора, сумата била преведена на ответника по посочен от него начин- по касово, на каса на „Изи пей“ АД. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит, вземането на главница в размер на ** лв., е разпределено за плащане на десет вноски, всяка от които в размер на ** лв. за периода 12.03.2020г. 07.12.2020г.. От нея нямало погасена част. Вноските били изцяло падежирали, което било и основанието за тяхната изискуемост. При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница и фиксирана договорна лихва фиксирана. Лихвеният процент бил 40.15%.. Нямало погасена част от договорната/възнаградителна лихва в размер на ** лв.. Кредитът бил изцяло падежирал на 07.12.2020г.-датата на 1 последната дължима вноска по погасителен план. Поради неплащане на кредита на основание чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия кредит -07.12.2020г. Направил опити за уреждане на отношенията с ответника по извънсъдебен ред, но същите били безуспешни. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1808/2021г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с оглед указанията на заповедния съд предявява иска за установяване на вземането си. Моли съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А.. Р. Т., с ЕГН**********, че съществува вземане на “И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:******, за сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна/възнаградителна лихва от 12.03.2020г. до 07.12.2020г., ** лв. лихва за забава от 07.12.2020г. до 21.03.2021г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски по заповедното и настоящото производство.

Преписа от исковата молба, ведно с приложенията към не и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени на ответника на адреса му по месторабота.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, редовно призован не се явява в откритото заседание, не изпраща представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие С молба вх.№3727/06.04.2022 г. ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

По делото е приложено ч.гр.д.№1808/2021 г. по описа на РС-К., от което се установява, че по подадено от “И.ф.“ ЕООД заявление е издадена заповед №463/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.. Р. Т., с ЕГН-**********, за сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна лихва от 12.03.2020 г. до 07.12.2020 г., ** лв. лихва за забава от 07.12.2020 г. до 21.03.2021 г., законната лихва върху главницата от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и ** лв. разноски, от които: ** лв. държавна такса и ** лв. юрисконсултско възнаграждение, което вземане произтича от договор за предоставяне на кредит от разстояние №***** от 11.02.2020 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищецът е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на 2 сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът приема предявения иск за процесуално допустим и по същество вероятно основателен. Вероятната основателност се обосновава и от приетите по делото, неоспорени заверени копия на договор за предоставяне на кредит от разстояние №***** от 11.02.2020г., Общи условия към договорите за предоставяне на кредит на “И.ф.“ ЕООД от 13.08.2018г., разпечатка от кореспонденция по повод сключване на договор за кредит от разстояние – одобрение от 10.02.2020г., уведомяване за извършен превод от **0 лв. по договор за заем №***** на 11.02.2020г., реструктуриране на задължение към Мини Заем от 09.12.2020г., предсъдебно известие от 21.12.2020г., извънредно предложение от 20.11.2020г., лична карта, снимка, селфи с лична карта, разписка за извършено плащане от 11.02.2020г., диск със запис на разговор, връчени и неоспорени на ответника. Твърденията на ищеца за неизпълнение на задълженията от ответника да заплати дължимите суми по процесния договор за предоставяне на кредит е отрицателен факт, поради което в тежест на А.. Р. Т. е да докаже, че е бил изправна страна, плащайки в срок вноските по кредита.

Ответникът не е представил доказателства за плащане, както и не е навел правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи възражения, а събраните в хода на производството доказателства установяват елементите на фактическия състав на предявения иск за сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна/възнаградителна лихва от 12.03.2020г. до 07.12.2020г. и ** лв. лихва за забава от 07.12.2020г. до 21.03.2021г., дължими по повод на валидно сключения договор за предоставяне на кредит от разстояние №***** от 11.02.2020 г. Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, като предявения иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на ** лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.с чл.** от НПП и ** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№1808/2021 г. по описа на РС-К..

3

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.. Р. Т., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.К., ул.“М." №**, вх.Б, ет.6, ап.**, че съществува вземане на “И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ №**, ап.1, на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна лихва от 12.03.2020 г. до 07.12.2020 г., ** лв. лихва за забава от 07.12.2020 г. до 21.03.2021 г., по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*****/11.02.2020 г., законната лихва върху главницата от 08.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед №463/09.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1808/2021 г. по описа на РС-К..

ОСЪЖДА А.. Р. Т., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.К., ул.“М." №**, вх.Б, ет.6, ап.**, да заплати на “И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., ж.к.“И.В.“, ул.“Б.“ №**, ап.1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1** лв. и ** лв. разноски по ч.гр.д.№1808/2021 г. по описа на Районен съдК..

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.

№1808/2021 г. по описа на РС-К..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4