Решение № 270 от 11.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100506517 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.02.2021 г. по гр.д. №41502/20 г., СРС, ГО, 138 с-в ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г. К. СТ., ЕГН ********** , извършено на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ със Заповед №423/30.06.2020г. на управителя на„ Е.Р. - Р“ ООД, ЕИК ****.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Г. К. СТ., ЕГН **********, е адрес: гр.София, кв. ****, на заеманата до уволнението длъжност „ шофьор, спец. тежкотоварен автомобил” при „Е.Р. - Р“ ООД, ЕЖ ****.

ОСЪЖДА „ Е.Р. - Р“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „****, да заплати на Г. К. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. ****, на основание чл.344, ал.1, т.З вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 10444,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 2020. г. до 07.01.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 2020. г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ Е.Р. - Р“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „****, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 517,77 лв., представляваща 1 дължимата по делото държавна такса, и сумата от 200 лв., разноски за експертиза.

Решението се обжалва от ответника като неправилно и необосновано.Съдът направил неправилен извод,че към момента на сключване на трудовия договор с ищеца,за него не е имало яснота по отношение на работатата,която ще извършва,каква ще бъде по вид и обем,че същият не бил наясно,че след извършването на тази работа,договорът му се прекратява.Неправилно е прието от съда,че договорът е бил сключен като безсрочен.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да се отхвърлят исковете .Претендират се разноски.

По въззивната жалба претендират се разноски. е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Не се

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

СРС е приел, че уволнението е незаконно, тъй като сключеният с ищеца трудов договор не е за определено време - до завършването на определена работа, не е конкретизирана работата, възложена на ищеца, чието извършване да слага край на трудовия договор.

Съобразно чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ възложената работа следва да е конкретизирана и ясно определена. Вписването на договор „№ С015-РД55-187 / 06.04.2015 г. със СО“, не означава, че възложената работа е точно посочена.Ищецът не е страна по договора със Столична община и не е ясно как този договор се отнася към възложената му работа.Законосъобразно съдът е приел, че договорът не е бил известен на ищеца и сключеният с него трудов договор не е със срочен характер. Липсва конкретизация на възложената работа и ищецът не знае кога евентуално би приключила работата по трудовия му договор.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдържанието на вписания номер на договор със СО не се отразява на функциите на трудовия договор и, че е ясно, че ищецът работи като шофьор до момента, до когато е в сила търговския договор.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и постоянната съдебна практика по този законов текст, посочена в обжалваното решение, изрично изисква възложената работа да е конкретна и да е ясно, че със завършването й, трудовият договор ще бъде прекратен. От показанията на св.

Е.П. става ясно, че на ищеца е било разяснено само, че трудовият му договор е срочен. Няма данни на ищеца да е предоставен цитирания в трудовия му договор търговски договор със СО. В трудовия договор е вписана дата на договора със СО - 06.04.2015 г., без да е посочено кой е моментът на изпълнение на този договор. Не е посочен и срок на договора. Трудовият договор е сключен с ищеца на 09.08.2016 г., като той е постъпил на работа на 10.08.2020 г. и не е ясно към този момент започнало ли е изпълнение на договора, чиито номер е посочен в трудовия му договор. Ищецът не е имал информация за този договор към момента на сключване на трудов договор № 716 / 09.08.2016 г., нито за страните по този договор, 2 неговия предмет и срок.

Неоснователни са оплакванията за необоснованост на обжалваното съдебно решение поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. В текста на трудовия договор в Допълнителни условия е посочено : „Срочен трудов договор за извършване на определена работа - съгласно договор № С015-РД55-187 / 06.04.2015 г. със СО“. Това не представлява конкретизация на възложената работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Не е определена конкретната работа, с извършването на която трудовият договор на ищеца ще бъде прекратен. Срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - за извършване на определена работа следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението, за която той е сключен, за да съществува яснота за служителя кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Постоянната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 236 / 18.06.2015 г. по гр. дело № 440 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4 гр. отделение; решение № 256 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2009 г., III г. о., ВКС; решение № 44 от 29.01.10 г. по гр. д. № 558/2009 г. и № 46 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 142/2009 - двете на III г. о. на ВКС, сочи, че срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - за извършване на определена работа, следва да се определя от съдържанието на трудовия договор. Следователно трудовият договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ изисква изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която той е сключен. В случая срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му - липсва уговорка за срок. Следовтелно е безсрочен трудов договор и като такъв е следвало да бъде прекратен.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ищецът е приел да изпълнява длъжността „шофьор“ и от длъжностната му характеристика, връчена от работодателя е била ясна възложената му работа,поради което бил наясно за обема и характера на работата-.,която ще извършва.Изпълнението на ясни трудови задължения ,посочени в длъжностната характеристика не отменя задължението на работодателя да определи в трудовия договор възложената работа и срока,за който ще бъде извършена.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъборазно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.02.2021 г. по гр.д. №41502/20 г., СРС, ГО, 138 с-в .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните:

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4