Решение № 22298 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22298 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110127362 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от ,,Топлофикация София’’ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Т. Е. М. с ЕГН: ********** обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 422 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми осъждане на ответниците да платят на ищеца, както следва: 1 036,07 лева (хиляда тридесет и шест лева и 07 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, БУЛ.Е.Х.Г. ***, ВХ.1, АП.7, АБ.№ ***** за период от 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 497,63 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и 63 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 10.02.2025 г., 2,13лева (два лева и 13 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0,77 лева (нула лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 10.02.2025 г., които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 9102/2025 г. по описа на СРС.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че 1 ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника, с който се оспорват исковете по основание и размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва да е собственик на процесния имот.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия период.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е топлоснабден.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно 2 хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

3

По делото не са поискани и представени доказателства, от които да се установява да е открита партида на трето лице или да има вещен ползвател на имота през исковия период.

При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия в процесния имот през исковия период.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена въз основа на справка за отчет на топломера в абонатната станция на сградата, техническата характеристика на абонатната станция, свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата на имота, справка - извлечение с начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет на индивидуалните уреди за разпределение и водомери и изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение. Въз основа на посочените материали вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени суми, извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение. Също така вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответника през процесния период е извършено правилно, съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Задължението е определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия, включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Ето защо съдът възприема изцяло изводите на вещото лице. От заключението на вещото лице по техническата експертиза се установи, че за исковия период е имало законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Размерът на реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, поради което съдът намира искът за главница за основателен.

При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде 4 разгледано възражението за погасяване на вземането по давност, направено своевременно от ответника.

Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.02.2025 г. Следователно претендираната от ищеца цена за топлинна енергия за периода до 01.12.2021 г. е погасена по давност и искът следва да се отхвърли.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено доставената в процесния имот топлинна енергия през периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2022 г. е 568,83 лв., до която сума искът за главница следва да се уважи.

5

С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът за лихва, предявен върху задълженията за периода до 01.12.2021 г. е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът намира, че искът мораторната лихва върху непогасените по давност вземания възлиза на 112,66 лв., определена от съда, ползвайки приетата без възражение от страните съдебно-счетоводна експертиза. Спазвайки принципът за диспозитивното начало съдът намира, че следва да уважи искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за пълния претендиран размер на 112,66 лв.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да 6 сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.