Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 307 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 290/2023
Вид
Протокол № 307
Подписан
14.06.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ПРОТОКОЛ

№ 307 гр. П., 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500290 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

И на второ четене в 9.50 часа се явиха:

За жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ред.пр. не се явява законен или процесуален представител. От пълномощникът му- юрк.

И. Н. е постъпила молба с вх. № 4920/25.05.2023г., с която молят да се даде ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Изразено е становище по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноските по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение и ДТ за въззивната жалба.

Ответницата Ц. И. Г. ред.пр. не се явява.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №244 от 09.03.2023г., постановено по гр.д.№639/2022г. по описа на РС- П. е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК по отношение на Ц. И. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.С.“ №11, че 1 съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л. ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. за сумата от 8508,08лв. главница по договор за потребителски кредит с №PLUS-13009200 от 01.04.2016г., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 29.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №2311/03.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4161/2021г по описа на РСП. като е отхвърлен иска за главница за разликата над 8508,08лв. до претендираната главница в размер на 16035,02лв.

Отхвърлени са предявените по реда на чл.422 от ГПК от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л. ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю. срещу Ц. И. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.С.“ №11 искове, за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане по договор за потребителски кредит с №PLUS-13009200 от 01.04.2016г. за сумата от 3725,22лв.- договорна лихва за периода от 20.03.2018г. до 11.08.2020г., за сумата от 4980,56лв.- обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г. до 29.11.2021г. /датата на подаване на заявлението/, за които суми е издадена Заповед №2311/03.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д№4161/2021г по описа на РС-П..

Осъдена е Ц. И. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.С.“ №11, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л. ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., сумата от 195,95лв.- разноски за заповедното производство и сумата от 273,05лв.разноски за исковото производство.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л. ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., на основание чл.38 от ЗАдв, да заплати на адвокат И.ка Добрева от САК с адрес:

2 гр.С., район Слатина ул.“И. Д.“ №12-14, ет.5, офис 508, сумата от 196,83лв.разноски по делото.

Осъдена е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л. ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., на основание чл.77 от ГПК, да заплати на РС-П. държавна такса за исковото производство в размер на 494,78лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юриск. И. Н. в частта, в която са отхвърлени следните претенции: за разликата над 8508,08лв. до пълния претендиран размер от 16035,02главница; за сумата от 3725,22лв.- договорна лихва и за сумата от 4980,56лв.обезщетение за забава.

Счита се, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и същото е неправилно и незаконосъобразно.

Посочено е, че за да отхвърли претенцията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, първоинстанционния съд е счел, че процесния договор за кредит не отговоря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК. В тази насока в жалбата са изложени мотиви от въззивни решения, с които са разгледани именно договори за кредит на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, какъвто е и процесния случай и в които решения се обсъжда чл.3 от договора за кредит, в който са посочени взетите предвид допускания при формиране на ГПР.

Искането, районния съд да отмени изцяло обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени следните претенции: за разликата над 8508,08лв. до пълния претендиран размер от 16035,02- главница; за сумата от 3725,22лв.- договорна лихва и за сумата от 4980,56лв.- обезщетение за забава, тъй като същото е неправилно и незаконосъобразно и се произнесе по същество на спора.

Моли се за присъждане в полза на разноски направени в хода на производството за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското 3 възнаграждение.

Направено е особено искане в случай, че страната се представлява от процесуален представител по реда на чл.38 от ЗАдв.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Ц. И. Г. на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Ц.

И. Г. в частта, с която е уважена исковата претенция на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумата 8508,08лв.- главница, ведно със законната лихва.

Счита се, че искът в тази му част следва да бъде отхвърлен. В този аспект се визира, че логични и съобразени с доказателствения материал по делото са изводите на съда, че в процесния договор фигурира формално в размер на ГПР 9,90%, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, поради което не може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона.

Изразява се съгласие с изводите на съда, досежно недействителността на договора по силата на чл.22 от ЗПК, както и с последиците от обявяването на тази недействителност залегнала в нормата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща връщане само на чистата стойност на кредита, но се счита, че размера на дълга след приспадане на вече погасените вноски е различен от действителния.

Приема се, че лихвите са начислявани върху недължим размер главница. Ако тя действително е била 19500лв. и е била олихвявана без останалите незаконосъобразно начислени към нея суми, задължението е щяло да бъде по- различно и погасен значително по- бързо и окончателно.

Счита се, че анализът на доказателствата и логиката на законодателя, дават правно основание за отхвърляне на исковата претенция.

Искането е да се постанови съдебен акт, с който се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която уважен иска за сумата 8508,08в. и се отхвърли предявения иск на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

Моли се за присъждане на сторените по делото съдебни разноски и минимално адвокатско възнаграждение.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК на тази жалба е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Агенция за събиране на вземания“ 4

ЕАД. В него се оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна.

Твърди се, че доколкото в първоинстанционното производство е било изслушано заключение на съдебно- счетоводна експертиза за актуалния размер на задължението и срещу което заключение ответната страна не е възразила се счита, че неоснователно с подадената жалба се оспорва размера на присъдената сума.

Приема се, че присъденото с първоинстанционното решение е съобразено с даденото от вещото лице заключение.

Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се постанови съдебен акт, с който се измени първоинстанционното решение съобразно доводите изложени в подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въззивна жалба.

Моли се за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 200лв.

С въззивните жалби и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 14.07.2023г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.

5

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6