Решение № 5956 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5956 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100503886 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ВЕСФОТ“ ЕООД срещу решение № 20134851/10.01.2025г. постановено по гр.д. № 809/2021г. по описа на Софийския районен съд, 85 състав, с което са уважени предявените от „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ“ ООД установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, и съдът е признал за установено, че „ВЕСФОТ“ ЕООД, ЕИК 203820870, със седалище и адрес на управление: с. Иваняне, Район „Банкя“, Столична община, ул. **** – стопански двор, дължи на „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК 202441134, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Доспат“ № 54, ап. 3, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.

309а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37620/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно:

1 682.40 лв. – незаплатена цена на доставени стоки по Фактура № 0000010275/05.09.2017 г., ведно със законната лихва от 17.08.2020 г. до изплащане на вземането и 490.24 лв. – мораторна лихва за периода от 06.09.2017 г. до 16.08.2020 г.;

1 724.40 лв. – незаплатена цена на доставени стоки по Фактура № **********/06.02.2018 г., ведно със законната лихва от 17.08.2020 г. до изплащане на вземането и 428.72 лв. – мораторна лихва за периода от 07.02.2018 г. до 16.08.2020 г.;

126.18 лв. – незаплатена цена на доставени стоки по Фактура №

0000013207/09.10.2018 г., ведно със законната лихва от 17.08.2020 г. до изплащане на вземането и 22.78 лв. – мораторна лихва за периода от 10.10.2018 г. до 16.08.2020 г.;

421.03 лв. – незаплатена цена на доставени стоки по Фактура №

0000014095/18.02.2019 г., ведно със законната лихва от 17.08.2020 г. до изплащане на 1 вземането и 60.58 лв. – мораторна лихва за периода от 19.02.2019 г. до 16.08.2020 г.;

1 048.80 лв. – незаплатена цена на доставени стоки по Фактура № 0000015200/26.06.2019 г., ведно със законната лихва от 17.08.2020 г. до изплащане на вземането и 113.63 лв. – мораторна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 16.08.2020 г.;

1 493.52 лв. – незаплатена цена на доставени стоки по Фактура № 0000017547/05.05.2020 г., ведно със законната лихва от 17.08.2020 г. до изплащане на вземането и 42.73 лв. – мораторна лихва за периода от 06.05.2020 г. до 16.08.2020 г., както и е отхвърлил насрещните осъдителни искове, предявени от „ВЕСФОТ“ ЕООД, с правно основание чл. 195, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК 202441134, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Доспат“ № 54, ап. 3, да заплати на „ВЕСФОТ“ ЕООД, ЕИК 203820870, със седалище и адрес на управление: с.

Иваняне, Район „Банкя“, Столична община, ул. **** – стопански двор, следните суми: 7 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от доставка на стоки с недостатъци по Фактура № 17547/05.05.2020 г., Фактура № 17831/09.06.2020 г., Фактура № 16005/08.10.2019 г., Фактура № 7410/31.08.2016 г. и Фактура № 6982/08.07.2016 г., ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното плащане; 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на лошо изпълнение от „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ“ ООД по договори за покупкопродажба на материали, ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното плащане и е присъдил в полза на ищеца по главните искове и ответник по насрещните искове, сторените в производството съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Моли решението да бъде изцяло отменено и постановено ново, с което да се отхвърлят установителните искове на ищеца „Си Пи Си Трейдинг“ ЕООД и съответно уважат осъдителните насрещни искове на ответника „Весфот“ ЕООД. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ“ ООД в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни – първо поради превратно тълкуване на фактическата обстановка относно установения между страните начин на доставяне и приемане на стоката, а и поради доказаност на извършената доставка по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Твърди, че ищеца по НИ не е доказал при условията на пълно и главно доказване предявените от него осъдителни искове за заплащане от страна на ответника на причинените му имуществени и неимуществени вреди, в резултат на неизпълнение/лошо изпълнение на продавача при договорите за доставка на композитни материали, при което съдът правилно е отхвърлил същите. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението изцяло, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

2

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Софийския районен съд е бил сезиран с установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът „Весфот“ ЕООД дължи на ищеца „Си Пи Си Трейдинг“ ООД сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37620/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, които вземания са били обективирани в приетите по делото 6 бр. фактури № 0000010275/05.09.2017 г. за сумата от 1 682.40 лв. ; Фактура № **********/06.02.2018 г., за сумата от 1 724.40 лв. ; Фактура № 0000013207/09.10.2018 г. за сумата от 126.18 лв.; Фактура № 0000014095/18.02.2019 г. за сумата от 421.03 лв.; Фактура № 0000017547/05.05.2020 г., за сумата от 1 493.52 лв. и Фактура № 0000015200/26.06.2019 г., за сумата от 1 048.80 лв., представляващи незаплатена цена на доставени стоки – композитни материали, подробно описани в същите.

За основателността на исковете, предявени от ищеца с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с доклада по делото съдът указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни отношения по сключени с ответника 6 бр. договори за търговска продажба и тяхното съдържание, включително размера на уговорената продажна цена по всеки договор; точно изпълнение /включително в качествено отношение/ на задълженията на ищеца по договорите; изпадането на ответника в забава в плащането на цената по договорите. При доказване на тези обстоятелства и във връзка с въведените в отговора на исковата молба правопогасяващи възражения, в тежест на ответника е възложено да докаже погасяване на задълженията на падежа и постигане на договорка с продавача за недължимост на цената на доставените стоки, както и да проведе насрещно доказване във връзка с възражението си за некачествено изпълнение от продавача на задълженията му по договорите, т.е. че е доставил материали с влошено качество, което лошо изпълнение е довело до брак на произведените с тези материали изделия от страна на ответника.

В хода на производството пред СРС съдът е обявил за безспорно установено, че между страните в периода 2016 – 2020 г. е имало установени трайни търговски отношения, основани на поредица от сключени между тях неформални договори за търговска продажба, по които ищеца по главния иск - „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ“ ООД е доставял на ответника „ВЕСФОТ“ ЕООД композитни материали. Всички сключени договори, като търговска продажба, която по характеристики представлява неформална търговска сделка, с оглед липсата на законово изискване за форма за действителност съгл. чл.293 от ТЗ, били сключени при постигнато между страните съгласие, което не било обективирано в нарочен писмен договор. Всяка сделка обаче била придружена от съставени между страните писмени документи – издадена от ищеца фактура, в която се сочели данни за продавача и купувача, вида на доставяната стока, брой/мерна ед. за всеки артикул, единична цена, обща дължима сума /обща стойност на сделката/, падеж и начин на плащане; складови разписки и приемопредавателен протокол, подписан от представител на продавача и купувача.

От приетите в първата инстанция доказателства, в тяхната съвкупност се установява категорично, че описаните в процесните 6 бр. фактури, материали – смоли за ламиниране, стъкломат, гелкоат; втвърдител, отделител, ацетон; полиуретан емайллак, супер гланц и др., са действително доставени на купувача „Весфот“ ЕООД, като всички продукти/артикули, с изключение на тези по Фактура № 14095/18.02.2019 г., получени с ППП от 18.02.2019 г., са били предадени на управителя на ответното дружество В.Ф. /видно от заключението на приетата без възражения от страните по делото СПЕ/. Следва да се отбележи, че дори и материалите, за които е установено посредством експертизата, че не са получени от Ф. лично, с оглед събраните свидетелски показания от свидетелите, водени от ищеца, се 3 установява да са получени от ответното дружество. Видно от показанията на св.Д. и св. Б., предаването на стоките ставало, след като служител от офиса на ищеца е съставял фактурата и заедно с човека, който правел заявката отивали в склада, където се преглеждали стоките, съответстват ли на посоченото в приемо-предавателния протокол, преглеждали се количества и дали отговарят на заявката, след което клиента се подписвал, вземал си стоката и си тръгвал. Свидетелят Б. посочил също, че В.Ф. е идвал лично в офиса на ищеца, но се е случвало и да поръчва по телефона. При поръчки по телефона се правили доставки на място, като негов служител е приемал стоката, когато Ф. го е нямало. Показанията на св. Д. също сочат идентичен начин на доставка на стоките. Видно от същите цит. „г-н Ф. много често е идвал лично до склада, като дори заедно сме събирали стоката. Винаги стоките ги даваме с документ – фактура и приемо-предавателен протокол. Ако му закарам аз стоките на място, документите ми ги подписва Ф. на място, в неговия склад, след като я разтоваря.

Някой път г-н Ф. го е нямало и някой от работниците му са подписвали документите. При предаване на стоките в склада на купувача отново се проверяват видовете артикули и количеството им, и едва тогава се подписва ППП“. Последното обяснява защо един от процесните Приемо-предавателни протоколи носи подпис на друго лице, различно от Ф., но от това не следва извод за липса на доставка на описаните в този ППП стоки, а напротив потвърждава казаното от свидетелите Б. и Д., че в някой случаи стоките са получавани от работници на „Весфот“ ЕООД и те са подписвали приемателните протоколи.

Доставката на стоките, предмет на 6-те процесни фактури, се установява и от приетото в първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което и настоящия съд кредитира, като го намира за пълно, ясно, обективно и компетентно дадено. Видно от същото, включително от допълнителните разяснения на вещото лице, дадени при изслушването му в съдебно заседание, ищеца „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ“ ООД е осчетоводил шестте фактури, в месеца на издаването им, декларирал ги е в справките – декларации по ЗДДС за същия данъчен период и е платил задълженията си по ЗДДС за съответните периоди. От своя страна ответника „ВЕСФОТ“ ЕООД е отразил в счетоводството си само 3 бр. от общо 6 бр. фактури, на обща стойност 3 596.95 лв., като ги е включил в Дневниците на покупките по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит по тях в общ размер на 599.49 лв. /по Фактура № 10275/05.09.2017 г. – за м. 12.2017 г.; по Фактура № 14095/18.02.2019 г. – за м.