Определение № 2258 от 18.10.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2258 гр. София, 18.10.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов в присъствието на прокурора Г. П. К. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20221100204126 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.457 НПК.

Заместник главния прокурор, надлежно упълномощена, е сезирала съда с искане за постановяване на акт по чл.457 НПК относно осъждането на българския гражданин Н. К. Б., осъществено с Присъда от 20.01.2021 г, постановена от съдебен магистрат №1 в Аландур, Индия. Посочва, че с тази присъда е било наложено наказание от 3 години "лишаване от свобода" за престъпления по чл.120(В), чл.420, 465, 467, 468 вр чл.471 от НК на Индия вр чл.34 от НК на Индия и чл.14 (б) от Закона за чужденците от 1946 г и чл.66-С вр чл.43 от Закона за информационните технологии. Посочва, че осъденото лице е изтърпявало това наказание в местата за лишаване от свобода в Индия от 21.01.2021 г , като е приспаднат периода на задържане от 20.07.2019 г до 14.11.2019 г. Посочва се, че той е приет в страната на 15.09.2022 г, като е настанен в СЦЗ. Предлага да се постанови определение, с което да се приспособи тази присъда, като се определи на кое наказание по НК на България следва да се квалифицират деянията, каква част вече е изтърпяна и какъв следва да е режимът на изтърпяване на останалата част.

В съдебно заседание СГП посочва, че са налице основанията за признаване на съдебния акт на индийския съд, като предлага деянието, предмет на осъждането, да се подведе под нормите на чл.246 ал.3 и чл.249 НК. Счита, че следва да се приспадне задържането в ареста на осъденото лице за периода 20.07.2019 г до 14.11.2019 г, респективно след постановяване на присъдата от 20.01.2021 г, като бъде определен общ режим за изтърпяване на остатъка.

Защитникът – адв. Н. посочва, че е съгласна с признаване на индийската присъда, като все пак настоява да се приспадне и срокът, в който осъденото лице е било настанено в лагер за мигранти.

СГП възразява срещу това искане, като посочва, че този срок изрично не е бил взет предвид от индийския съд, поради което и съдът не може да го отчете. Позована се на ТР 3/16.

Осъденото лице подкрепя казаното от защитника си.

1

Софийски градски съд, след като изслуша страните и обсъди събраните доказателства, установи следното:

Видно от представеното по делото копие от съдебен акт, както и превод на български език, с Присъда, постановена на 20.01.2021 г по дело С.С. № 1121/2020 г на Магистратски Съд № 1 Аландур (In the Court of Judicial Magistrate N 1 Alandur), в лицето на съдия Selvi.J.Starli., ML., по досъдебно производство № 217/2020, лицето Н. К. (N. K.), на възраст от около 29 години към 2019 г, заедно с още две лица (Б. В. и Л. М.) е признат за виновен в това, че в съучастие с другите двама подсъдими, с цел постигане на неправомерна печалба е извършил следните деяния:

- снабдил се е с данни на многобройни банкови платежни инструменти;

- извършил действия по прехвърляне на тези данни на обикновени карти с магнитни ленти;

- съхранявал в хотелската си стая електронни устройства за прехвърляне на данни от банкови платежни инструменти;

- изтеглил определени парични средства от банкомати в населените места Ченай, Тхураипаккам, Адяр, Мадипаккам в периода 14-19.07.2019 г, като така причинил имотна вреда на банките, стопанисващи тези банкомати;

- извършил и неуспешни опити по изтегляне на парични средства;

- по неправомерен начин обменил част от получените пари с щатски долари с намерение да ги изнесе от страната,

Тези деяния са подведени под нормите на престъпленията по: чл.120(Б), чл.420, 465, 467, 468 вр чл.471 от НК на Индия вр чл.34 от НК на Индия и чл.14 (б) от Закона за чужденците от 1946 г и чл.66-С вр чл.43 от Закона за информационните технологии.

Определени са следните наказания:

2 месеца "лишаване от свобода" („гigorous imprisonment“) за деянието по чл.120 (Б) вр чл.34 НК;

2 години "лишаване от свобода" („гigorous imprisonment“) за деянието по чл.420 вр чл.34 НК;

2 месеца "лишаване от свобода" („гigorous imprisonment“) за деянието по чл.465 вр чл.34 НК;

3 години "лишаване от свобода" („гigorous imprisonment“) за деянието по чл.467 вр чл.34 НК;

3 месеца "лишаване от свобода" („гigorous imprisonment“) за деянието по чл.468 вр чл.34 НК;

3 месеца "лишаване от свобода" („гigorous imprisonment“) за деянието по чл.471 вр чл.34 НК;

3 месеца "лишаване от свобода" („simple imprisonment“) за деянието по чл.14 „б“ от Закона за чужденците;

2 месеца "лишаване от свобода" („simple imprisonment“) за деянието по чл.63 вр чл.43 от Закона за информацията;

2

Посочено е, че наказанията следва да се изпълнят едновременно („All the sections of this sentences will run concurrently for each accused“).

Относно приспадане на предварителното задържане, индийският съд приспада това, осъществено в периода 20.07.2019 – 14.11.2019 г. Оставя без уважение искането на осъденото лице за приспадане и на периода след 14.11.2019 г, доколкото от тази дата, до постановяване на присъдата, то се е намирало в лагер за мигранти. Позовава се на практиката на Индийския Конституционен съд - Yogswari vs State of Tamil Nadu H.C.P.971/2001.

Видно от посоченото от осъденото лице, след постановяване на присъдата на 20.01.2021 г, то е било настанено в затвора, доколкото тази присъда е била окончателна.

Осъденото лице е предадено на българските власти на 15.09.2022 г, съобразно посоченото в сезиращия акт на Главна прокуратура.

Тази фактическа обстановка се установи от копието и превода на индийската присъда, както и от посочването в Предложението на датата на предаване на осъденото лице.

Следва да се посочи, че от текста на присъдата не може ясно да се разграничат отделните фактически деяния, конкретната им правна квалификация и наложеното наказание за всяко едно от тях отделно. Същевременно индийските съдебни власти не са изпратили извлечение от техния НК, за да се прецени какви са фактическите обстоятелства за всяко едно от посочените цифрово престъпления.

При все това, за нуждите на настоящето производство, наличните данни са достатъчни. А именно може да се определят фактическите действия, за които осъденото лице е признато за виновно; а също така и крайният размер на наложеното наказание.

Налице са и данни за приспадането на предварителното задържане, осъществено от индийския съд.

Поради което не се налага да се изисква допълнителна информация от индийските съдебни власти. Такова искане бе направено от СГП, най-вече относно естеството на задържането в лагер за мигранти, като отново следва да се посочи, че волята на индийския съд в това отношение е ясна.

Въз основа на заявлението на осъденото лице, както и предвид това, че присъдата на индийският съд е окончателна, се установява, че след това осъждане то е било настанено в затвора, в който е пребивавало до предаването му на българските власти.

От правна страна съдът установи следното:

Деянията, за които е осъден Н. К., по своето естество представляват следните деяния по българския НК:

- снабдил се е с данни на банкови платежни инструменти – чл.244 ал.2 НК;

- извършил действия по прехвърляне на тези данни на обикновени карти с магнитни ленти – чл.243 ал.2 т.3 НК;

- съхранявал в хотелската си стая електронни устройства за прехвърляне на данни от банкови платежни инструменти – чл.246 ал.3 НК

- изтеглил определени парични средства от банкомати в населените места Ченай, Тхураипаккам, Адяр, Мадипаккам в периода 14-19.07.2019 г, като така причинил имотна вреда на банките, стопанисващи тези банкомати – чл.249 ал.1 НК;

- извършил и неуспешни опити по изтегляне на парични средства – чл.249 ал.1 вр чл.18 НК;

3

- по неправомерен начин обменил част от получените пари с щатски долари с намерение да ги изнесе от страната – не е инкриминирано по българското право, Поради това са налице основания да се признае индийската присъда относно всички тези деяния, без последното. Доколкото, обаче, за съда не е ясно коя от многобройните правни квалификации, посочени заедно в индийската присъда, отговаря на това осъждане, не е възможно ясно да се отграничи това деяние. Поради което е достатъчно то да не бъде посочвано в диспозитива като признато.

За всяко едно от тези деяния по българското право се предвижда наказание "лишаване от свобода", чийто максимален срок надвишава определеното наказание от индийския съд. Поради което не са налице основанията за намаляването им.

Индийският съд е постановил кумулация на наказанията. И по-конкретно той е посочил, че наказанията следва да се изпълнят едновременно – „All the sections of this sentences will run concurrently for each accused“.

След това, обаче е посочил: „As the sentence imposed for offence u/s 467 and 420 IPC, minimum sentence imposеd for other related offences“. Престъпленията по чл.467 и чл.420 НК са получили най-тежките наказания – а именно 2 години и 3 години "лишаване от свобода".

Следователно това изречение следва да се разбира като обяснение защо за останалите деяния е било определено минимално наказание – а именно защото за тези двете деяния е било определено по-високо наказание. Това изречение не може да се разбира като постановяване на отделно и самостоятелно изтърпяване на наказанията.

Следователно индийският съд е постановил, че в действителност реално следва да се изтърпи само най-тежкото наказание. Това е така, доколкото те следва да се изтърпят едновременно („concurrently“). Съобразно българската правна терминология, той е кумулирал тези наказания, като е наложил реалното изтърпяване само на най-тежкото от тях – а именно наказанието "лишаване от свобода" за срок от 3 години.

Индийският съд не е посочил нищо относно условно осъждане. Следователно това осъждане е реално. Така и следва да се разбира вида наказания "лишаване от свобода" – който е „гigorous imprisonment“. В този смисъл са и твърденията на осъденото лице, че след тази присъда е било приведено от лагера за мигранти в затвора.

Относно приспадането на така определеното наказание с предварителното задържане и задържането след постановяване на присъдата.

В мотивите на присъдата е посочено, че защитата е направила искане за приспадане на задържането на осъденото лице в бежански лагер („Special Camp Trichy“) в периода 14.11.2019 г до датата на произнасянето ѝ. Съдът е оставил без уважение това искане.