Решение № 192 от 24.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Монтана, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500229 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение Рег.№ 30 / 30.01.2026,постановено по гр.дело № 20251620101543 ЛРС е осъдил на основание чл. 143, ал. 2 от СК, В. Б., ЕГН **********, с. В., област М., ул. „Г. Б.“ № *, да заплаща на н. д. Ц. Д. с ЕГН **********, живущ в с. В., общ. Б., обл. М., ул. „Г. Б.“ № *, месечна издръжка в размер на 204.52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), считано от датата на предявяване на иска 21.07.2025 г., заедно с всички законни последици произтичащи от това, до настъпване на законовите основания за изменението или прекратяването ѝ ,като е постановил предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,като е присъдил и съответните разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от В. Б. чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност. Твърди,че съдът не е обсъдил събраните доказателства,в резултат на което и правните му изводи са необосновани. Моли съда да отмени атакуваното решение или намали размера на присъдената издръжка до законоустановения минимум.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ищеца.

Окръжният съд, като провери атакуваната по реда на въззивното обжалване част на решението на Районен съд Монтана във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба

НЕОСНОВАТЕЛНА. е допустима, а

1 разгледана по същество същата е

За да постанови атакуваното решение съдът е приел,че с оглед нуждите на детето и възможностите на двамата родители е определил обща месечна издръжка в размер на 420 евро (821.45 лева). Същата е разпределена между двамата родители както следва : м. следва да заплаща месечно 204.52 евро,а б. остатъка от 215,48 евро .

Настоящата инстанция приема тези правни изводи на РС по следните съображения:

Безспорно е установено от доказателствата по делото ,а не се оспорва и от страните,че родителите на ищеца са разделени от юли 2025г., като родените през време на фактическото съжителство деца Д. Д., ЕГН ********** и Ц. Д., ЕГН ********** са останали да живеят при своя б. .В жалбата се твърди,че ответницата е била жертва на домашно насилие от страна на бащата на ищеца, което е и причина да напусне дома си,но в тази насока не са представени никакви доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява също така,че б. на ищеца Г. Г. няма регистрирани трудови договори, няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 г. По регистрирана игрална сметка са му изплатени през 2024 г. суми в общ размер на 11,559.00 лева.

Ответницата В. Б. е назначена на безсрочен трудов договор, считано от 29.08.2025 г., като с. в У. „С.“, гр. С., с размер на основното трудово възнаграждение от 613.55 евро (1,200.00 лева). От годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на ответницата за 2024 г., Приложение № 3, се установява, че същата придобила доход от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗЗДФЛ, включително доход по чл. 29, ал. 3 от същия закон в размер на 5,598.00 лева, с платец О. Б.. Видно от приложена справка, по регистрирана на В.Б. игрална сметка са ѝ изплатени през 2024 година 2,760.00 лева от организатор на х. игри „Т.“.Жалбоподателят твърди в жалбата,че сумите от хазартните игри и дохода от стопанска дейност не са получавани и ползвани от нея , а от б. на ищеца,но в тази насока не са представени никакви доказателства, а не е направено и искане за събиране на такива.

Предвид горното съдът намира,че размерът на доходите на двамата родители са именно тези,които са приети и от ЛРС.

Предвид горното съдът намира,че първоинстанционният съд правилно е определил както размера на общо необходимата месечна издръжка,така и квотата, с която следва да участва всеки родител.

Както правилно е посочил и районият съд, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 1,217.31 евро (2380.85 лева) или 405.77 евро на месец (793.62 лева).

Установените доходи на б. са в размер на 493 евро месечно. Същият полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитаването на ищеца .

Доказаните доходи на ответницата са средно месечно в размер на 613,55 евро.

Същата няма задължение за издръжка, не се твърди и влошено здравословно състояние,за което са необходими средства за лекарства .

Предвид горното съдът намира,че ответницата е в състояние да заплаща така определената издръжка.Следва да се има предвид също така,че от 1.01.2026г. минималната работна заплата е в размер на 620,20 евро,а съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 СК минималната издръжка е в размер на 155,05 евро .

Ищецът е у. ,като неговите нужди са свързани не само с храна и дрехи, а с необходимостта от обучение, духовно израстване и хармонично развитие.Ето защо и настоящата инстанция приема,че размерът на дължимата издръжка отоваря в пълен обем както на възможностите на м. ,така и на нуждите на детето .

Не са налице сочените в жалбата доводи за необоснованост на съдебния акт, тъй 2 като районният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства и направените от него правни изводи кореспондират изцяло с изяснената фактическа обстановка.

По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложените съображения Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение Рег.№ 30 / 30.01.2026,постановено по гр.дело № 20251620101543 на Районен съд Л. .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3