Определение № 311 от 24.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20233100900741 по описа за 2023 година

С определение №252/19.02.2025г. съдът се е произнесъл по редовността на осъществената размяна на книжа, приложимото право и допустимостта на претенциите, предявени от ищеца „НБС МЕРИТАЙМ” ООД, ЕИК 127595228, със седалище в град Варна.

Това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. С оглед междувременно заявения отказ от пълномощието от страна на адвоката на ответника, призовката до тази страна следва да се връчи по реда Регламент (ЕС) №2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета.

Представените от страните с разменените книжа писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните. Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им ще се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

На този етап от процеса искането на ответника за допускане разпит на свидетели следва да бъде оставено без уважение. От една страна, в отговора на исковата молба не са посочени конкретни факти и обстоятелства, за установяването на които се иска разпит на свидетели. Фактът на разпорежданията със средства от банковата сметка, извършени на дати 25.04.2018 г. 17.12.2019 г., при извършването на които ответникът е бил придружен от сочените като свидетели лица, е установим с писмени доказателства, каквито сам ответникът представя. От друга страна, уточненията в допълнителния отговор на това доказателствено искане не са достатъчни, за да се прецени допустимостта на свидетелските показания с оглед разпоредбите на чл.164 ГПК.

Поисканата и от двете страни съдебно-счетоводна експертиза е 1 допустима и относима към предмета на спора, поради което се допуска.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави окончателния доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

На страните следва да бъдат дадени и други указания от значение за надлежното упражняване и защита на процесуалните им права като им се съобщи и проекта за доклад по делото.

По изложените съображения и на основание чл.374, ал.1 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените представени от страните с разменените между тях книжа. документи,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Й.К. /C.I.R./, заявено в отговора на исковата молба и поддържано в допълнителния отговор, за допускане разпит на двама свидетеля в режим на водене.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:

Вещото лице след като се запознае и съобрази всички представени по делото писмени доказателства и извърши проверка в счетоводството на ищцовото дружество „НБС МЕРИТАЙМ” ООД, ЕИК 127595228, да даде заключение по следните въпроси:

1. Как са осчетоводени внесените от К.Й.Р. суми на 25.04.2018г. - 93 032 леи (равностойност на 20 000 евро), на 25.04.2018г. - 93 032 леи (равностойност на 20 000 евро), на 17.12.2019г. - 9000 евро, като посочи конкретно кои счетоводни сметки са дебитирани и кредитирани и какъв е произходът на внесените суми - собственост на дружеството средства, връщане на заети парични средства или заети такива от К.Й.Р.?

2. Редовно ли е водено счетоводството при клона на дружеството в град Констанца, Румъния - „НБС Меритайм CPJI Варна Клон Констанца“?

2

3. Какъв е бил размера на наличните средства в брой в касата на дружеството на клона на дружеството в Констанца към 25.04.2018г. и към 17.12.2018г.?

4. Как е формирана наличността в касата на клона в Констанца?

5. С какви документи са отчитани разходите, които са извършвани в брой във връзка с дейността на клона?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 260 евро, като задължава страните да внесат поравно така определения депозит, т.е. всеки от тях следва да внесе сума в размер на 130 евро по сметка на ВОС (за гаранции и депозити), с представяне на писмена молба на платежни документи за внасянето му в деловодството на ВОС, ТО.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.Х.С., съдебен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, клас 4.1. „Съдебно-счетоводна експертиза”.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице на основание чл. 199 ГПК да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от държавната такса ще бъде върната (чл. 78, ал. 9 ГПК).

3

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото т. д. № 741/2023 г. по описа на ВОС за 11.05.2026 г., от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните ДА СЕ СЪОБЩИ и следният проект за доклад по делото:

1. Ищецът „НБС МЕРИТАЙМ” ООД твърди, че с ответника Й.К. /C.I.R./ - гражданин на Република Румъния, е сключил три договора за заем.

2. Първият договор за заем с дата 20.04.2018 г. е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро (в румънски леи 93 032 леи еквивалентни към 25.04.2018 г. на 20 000 евро).

3. Сумата е била преведена от ищеца по посочената в договора банкова сметка на ответника на 25.04.2018 г.

4. Твърди се, че договорът за заем е бил за срок от две години, видно и от т. 3 от договора, като посоченият в т. 2.3 срок от 3 (три) месеца се дължи на допусната техническа грешка.

5. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателя се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения преди изтичане на срока, за който е отпуснат заема, то съгласно т. 3 от договора той дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20 % от непогасената сума.

6. Твърди се, че на 17.12.2019 г. ответникът е върнал на ищеца сума в размер на 4 000 евро, като посочил като основание за плащането „Заем 2018“.

Тъй като през 2018 г. са били отпуснати два заема, ищецът приел, че с това плащане ищецът е погасил частично по-стария от двата заема, а именно по договора от 20.04.2018 г. Останалите дължими суми по този заем не били изплатени от ответника и до настоящия момент.

7. Вторият договор за заем е с дата 23.04.2018 г. и е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро.

8. Сумата по заема (в румънски леи 93 032 леи еквивалентни към 25.04.2018 г. на 20 000 евро) била преведена по сметката на ответника на 25.04.2018 г.

4

9. Твърди се, че договорът за заем е бил за срок от две години, видно и от т. 3 от договора, като посоченият в т. 2.3 срок от 3 (три) месеца се дължи на допусната техническа грешка.

10. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения до изтичане на двугодишния срок, за който е отпуснат заема, то съгласно т. З от договора той дължи лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от нея.

11. Твърди се, че ответникът не е погасил никаква част от този заем.

12. Третият договор за заем е с дата 17.12.2019 г. и е за предоставяне на заем в размер на 9 000 евро.

13. Твърди се, че страните са постигнали договорката за отпускане на този заем на 16.12.2019 г., но са разписали самия договор на следващия ден 17.12.2019 г.

14. Сумата по заема в размер на 9 000 евро е била преведена по сметката на ответника на 17.12.2019 г. като в платежното нареждане счетоводителят на ищцовото дружество е посочил в основанието за превода „Договор за заем от 16.12.2019 г.“, но всъщност основанието за превода е подписаният на 17.12.2019 г. договор за заем. Твърди се, че между страните няма друг договор за заем, подписан през 2019 г.

15. Този договор за заем е бил за срок от две години, считано от датата на която заемополучателят е усвоил заема.

16. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. Съгласно т.3 от договора ответникът дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума.

17. Твърди се, че ответникът не е погасил никаква част от този заем.

18. Ищецът излага, че и по трите договора за заем страните са се съгласили за тях да се прилага българското право, а компетентен за разрешаването на евентуално възникнали спорове да е съответният съд в град Варна.

5

19. С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените в исковата молба доводи и оспорва въведените от ответника възражения и оспорвания.

20. В подадения отговор на исковата молба ответникът Й.К. въвежда, на първо място, възражение относно компетентността на ОС-Варна, както и на всички съдилища в България да разгледат спора. Изложил е съображения за нищожност на клаузата на чл. 6 от договорите, определяща компетентния съд в гр. Варна да разгледа спора между страните.

21. В условие на евентуалност, заявява възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца с изтичането на 3 (три) години от падежната дата на двата договора, сключени на 20.04.2018 г. и 23.04.2018 г., съгласно чл.

110 ЗЗД.

22. Според ответника, не може да се приеме, че заемите по тези два договора са предоставени за срок от две години, както неоснователно настоява ищеца, тъй като двугодишният срок е посочен в т. 3 „Имплицитна лихва“ („Лихва за забава“), а срокът за погасяване на заема е посочен изрично в т. 2.3. в глава „Заем и погасяване“ и той е 3 (три) месеца.

23. Позовавайки се на принципа in dubio pro rео, черпейки аргументи и от факта, че в третия договор, сключен на 17.12.2019 г., изрично в точка 2.3 е посочено, че заемът се погасява за две години, ответникът настоява, че двата договора от 2018 година са с продължителността, посочена изрично в точки 2.3 от договорите, а именно в рамките на 3 (три) месеца.

24. Основателността на исковете се оспорва със следните насрещни твърдения: