Решение № 16208 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16208 гр. С., 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110112108 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. В. Н. против „ЗАД А.Б.“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ – за застрахователно обезщетение в размер на 7669,38 евро (равностойност на заявените с исковата молба 15 000 лв.) за неимуществени вреди, което обезщетение според ищеца му се дължи по силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен между ответника и застрахован при него водач на лек автомобил с ДК № ***********, марка „********“ - Ц.И.В., което лице се твърди, че е виновен за ПТП от 27.06.2024 г., от което произшествие са настъпили вредите на ищеца, който в този момент е управлявал мотор с ДК № ***********, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечен срок на застрахователя /от дата 13.10.2024 г./ до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение. Твърди се, че на 27.06.2024 г около 13;20 часа в гр. С. по ул. Г.С. Р. с посока на движение от ул. К. към бул. С. се е движел лек автомобил с ДК № ***********, марка „********“, с водач Ц.И.В., който при излизане от крайпътен тротоар, не е пропуснал движещия се мотоциклет ДК № *********** П. В. Н., като така е реализирано ПТП, при което е пострадал водачъ на мотоциклета П. В. Н..

От страна на ответника се оспорва произшествието да е настъпило по вина на застрахования при ответника водач; при евентуалност – съпричиняване; оспорва твърдените от ищеца вреди да са настъпили, както и да са в причинно-следствена връзка с произшествието; - оспорва иска по размер; -оспорва посочения от ищеца начален момент на забавата, като твърди, че ответникът е изискал от ответника представяне на допълнителни 1 документи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 ГПК, у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, като съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" има задължение да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Предявеният иск за обезщетение за претърпени поради произшествието неимуществени вреди е допустим с оглед разпоредбата на чл. 498, ал. З КЗ /увреденото лице може да предяви претенцията си заплащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ -три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение/. По делото не се спори, че образуваната при ответника щета по заявление на ищеца, което следва да е било подадено най-късно на 15.07.2024 г., на която дата ответникът е изпратил на ищеца свое Уведомление с информация за допълнително документи, които следва да бъдат представени, в т.ч. във връзка с посочената от ищеца чуждестранна банкова сметка.

Като обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, по делото е обявено, че към момента на произшествието е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен между ответника „ЗАД А.Б.“ АД и застрахования при него водач на лек автомобил с ДК № ***********, марка „********“ - Ц.И.В..

Събраните по делото доказателства еднозначно и убедително налагат извод, че твърдяното в исковата молба пътно-транспорно произшествие от дата 27.06.2024 г. е настъпило изцяло по вина на застрахования при ответника водач Ц.И.В..

Според протокола за ПТП, съставен на същата дата след посещение на място от автоконтрольор при СДВР, произшествието е настъпило в гр. С. на ул. Г.С. Р., след като по същата улица се е движел мотоциклет с ДК № ***********, управляван от посочения като Участник 1 П. В. Н., а пред № 16 лек автомобил с ДК № ***********, марка „********“ с водач Ц.И.В., при излизане от крайпътен тротоар, не пропуска движещия се по ул. Г.С. Р. мотоциклетист с ДК № *********** П. В. Н.. Протоколът съдържа схема на 2 двете превозни средства, като е подписан от двамата водачи.

Поисканите от ответника за събиране гласни доказателства чрез разпит н а Ц.И.В. /застрахованият при ответника водач на лек автомобил с ДК № ***********, марка „********“/ за установяване на механизма на произшествието са оставени без уважение от съда с определението за насрочване поради липса на необходимост. От страна на ответника не е оспорен в частта относно изявленията на същото лице представения от ищеца Протокол за ПТП, който е подписан от същото лице и с подписа му удостоверява неизгодни за същото лице обстоятелства. Поради това, независимо че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила против ответника относно механизма на настъпване на произшествието, исканите гласни доказателства е излишно да бъдат събирани, тъй като евентуални показания, които да подкрепят възражението на ответниказастраховател (че произшествието е настъпило по причини на ищеца) биха се явили в противоречие с подписаното от свидетеля, но в тази част документът на протокола се явява с обвързваща доказателствена сила против същото лице, поради което отнапред е ясно, че евентуално ползващи позицията на ответника свидетелски показания за изключителна вина на ищеца или за съпричиняване (освен ползването на защитна каска от ищеца), биха се явили недостоверни, съответно доказателствената цел на ответника не би могла да бъде постигната чрез това доказателствено средство.

При липсата на други доказателства, налага се извод, че изцяло отговорен за настъпване на произшествието, съответно за вредите от това произшествие, е застрахованият при ответника водач, който водач е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по този път.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза и представените от ищеца медицински документи се установява, че първа помощ е оказана във ВМА- С., където на 27.06.24 г. след направата на рентгенови снимки на череп и шийни прешлени и консултация с неврохирург е поставена диагноза: Повърхностна травма на окосмената част на главата.

Следва, че преглед на коляно не е бил извършван в деня на произшествието.

Ден по-късно, на 28.06.2024г. , поради болки и оток в ляво коляно. ищецът е бил прегледан от ортопед-травматолог, където след изследвания с ЛЛ. тест - пол. е била поставена диагноза „разкъсване на предна кръстна връзка на лява колянна става“. В заключението си вещото лице д-р С. изяснява, че описаната в Амбулаторен лист № 211/28.06.24 г. увреда на предна кръстна връзка не е потвърдена с рентгеново изследване- ЯМР, както и 3 от проведеното след няколко месеца оперативно лечение на лява колянна става.

На 20.01.2025г. на ищеца е проведено оперативно лечение на лява колянна става в СБАЛТОСМ "П.Д.Й." ЕАД гр. С., като при направената т.нар. артроскопия на лява колянна става е установена увреда на медиалния мениск на лява колянна става. Според епикризата, повод за прегледа и последвалата операция е съобщеното от ищеца има оплаквания от болка, подуване, ограничени движения и чувство за нестабилност в лява колянна става.

Според заключението, получените увреждания, са причинили на ищеца болки и страдания, за период от около 20-25 дни, като първите 7 дни, болките са били с по голям интензитет. Вещото лице посочва, че ако се приеме, че при ищеца са били налице вътреставни увреди на лява колянна става, вследствие на процесния инцидент, клиничната проява на такова увреждане е периодична болка, подуване, ограничени движения и чувство за нестабилност в лява колянна става. В приложените амбулаторни листове за прегледи, непосредствено след инцидента, не е описана назначена терапия и няма данни за продължителността на проведеното лечение. Продължителността на лечебния и възстановителен период, след проведено оперативно лечение на лявата колянна е около 2 месеца.

Относно предпазното облекло (каска, наколенки и др.), вещото лице изяснява, че при наличието на предпазни наколенки, не би се получило охлузването в областта на лява колянна става. Контузията на главата и контузията на лява колянна става биха могли да настъпят и при наличието на предпазни средства.

Според заключението на СМЕ, че безспорно се установяват получени от ищеца поради процесното ПТП контузия на главата и контузия на лява колянна става с охлузване от вътрешната страна.

Спори се дали има причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на ПТП и установеното при операцията на ищеца шест месеца след ПТП увреждане на медиалния менискус. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че е възможно скъсване на менискус в резултат на процесното ПТП. Симптомите за скъсване на менискуса са болки, засилващи се при натоварване, прищракване при клякане, евентуално при по- голямо разкъсване вече започват блокажи вследствие навлизането на менискуса навътре към ставата и вече нещата отиват към операция. Когато има травма със скъсване, тогава в началото има остра болка с оток, ограничено движение. След това отока намалява. Движението се подобрява, но при движение се появява болка.

Възможно е да не се предприема операция на менискус и това парченце в един момент се откъсва, но увреждането на хрущяла води по-бързи 4 дегенеративни артрозни промени /това са така наречените шипове/, от което следва, че при това състояние операция е необходима с оглед качеството на живот. Събраните по почин на ищеца свидетелски показания чрез разпит на свидетеля В. Н. установяват, че след произшествието ищецът е имал описаните от вещото лице и характерни за увреда на менискуса оплаквания и състояние. Свидетелят В. Н. подробно и последователно описва продължилите месеци наред болки в лявото коляно, затрудненията при ходене по стълби, приклякване и физическо натоварване. Свидетелят е брат на ищеца, но преценени при условията на чл. 172 ГПК дадените показания се приемат за достоверни, тъй като съответстват на медицинските документи по делото – още на 28.06.2024г. ищецът е търсил медицинска помощ поради болки и оток в ляво коляно, след произшествието от предния ден, като поставената диагноза е била „спонтанни руптури (разкъсвания) на връзка/връзки в колянната става“. Също с оплаквания за продължителни болки, подуване, ограничени движения и нестабилност в лява колянна става са били проведени изследвания и операцията на менискуса след шест месеца. Следва, че операцията на менискуса и последващото възстановяване също представляват пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.

Събрани са по почин на ищеца са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. В. Н. /брат на ищеца/, който съобщава, че е отишъл на мястото на ПТП веднага, след като брат му се е обадил. Още тогава ищецът е бил споделил, че има силни болки в левия крак, в областта на коляното и болки във врата и главата. Ищецът е седял със свалена каска, защото било много топло, около 30 градуса. След като се прибрали вкъщи, ищецът съобщил за световъртеж и замайване и затова още същата вечер след ПТП-то и затова отишли в болница. След това в период от около шест месеца споделял за болки в лявото коляно, трудно му било изкачване и слизане по стълби, да прикляква.

Ищецът се опитвал да потуши болките с компреси, с билки, но без успех.

Потърсил медицинска помощ в началото на месец януари 2025 г., когато и била извършена операция. След операцията около месец ищецът бил обездвижен, движел с патерица. Налагало се да бъде подкрепят при придвижване по стълби. Това продължило около два - три месеца след операцията. След инцидента ищецът е престанал да кара мотор и ролери.