Решение № 445 от 07.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20261100900571 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. А. М., ЕГН **********, в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Е 4“ ЕООД – дружество в процес на регистрация, срещу Отказ № 20260310173801/12.03.2026 г., постановен по Заявление вх. № 20260310173801 за вписване на първоначална регистрация на дружеството.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на отказа на длъжностното лице по вписванията (ДЛВ), с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Поддържа се, че идентичното изговаряне на фирмата на дружеството и фирмата на друго регистрирано дружество – „Е Четири“ ООД с ЕИК 175259110 - не съставлява пречка за регистрацията, тъй като това регистрирано дружество е с друга правно-организационна форма и се изписва по различен начин. Освен това посредством търсачката на сайта на ТРРЮЛНЦ можело да се извършва проверка само относно изписването на наименованието. Оспорва се и вторият довод на ДЛР за отхвърляне на заявлението, като се сочи, че е допусната фактическа грешка, като в него не е посочено населеното място, в което ще е седалището на подлежащото на регистрация дружество – с.

Бистрица, което ДЛР можело да види от представените със заявлението документи. Сочи се, че длъжностното лице по регистрацията е следвало да даде указания за отстраняването на тази нередовност.

Иска се отмяна на отказа и постановяване на решение, с което да се впише дружеството „Е 4“ ЕООД с посочените данни.

В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата с идентични на тези в обжалвания отказ доводи. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление обр. А4 вх. № 20260310173801, с което е поискано вписване на първоначална регистрация в Търговския регистър на новоучреденото „Е 4“ ЕООД.

За да постанови обжалвания Отказ № 20260310173801/12.03.2026 г. ДЛР е приело, че 1 в ТРРЮЛНЦ съществува вече вписано дружество с наименование "Е Четири" ООД, ЕИК 175259110, което има еднакво звучене с фирмата на заявителя, и макар законът да не въвежда изрично забрана фирмените наименования да нямат еднакво звучене, той съдържа забрана имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като в крайна сметка да служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят. Посочено е в мотивите, че търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е разглежданата хипотеза. Приел е, че наименованията "Е 4" и "Е Четири" звучат абсолютно идентично, поради което е налице пречка по смисъла на чл. 7, ал.2 ТЗ за вписване на дружеството. В допълнение ДЛР е приело и че заявеното за вписване седалище не съответства на това от представените документи.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените писмени доказателства жалбата е процесуално допустима, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице при заявление за вписване на обстоятелства е регламентиран от нормите на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният отказ, е извършване на първоначално вписване в търговския регистър на новоучреденото дружество „Е 4“ ЕООД. В този случай длъжностното лице извършва проверка за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ), като в случаите на заявено първоначално вписване то е длъжно да провери и дали друго лице няма права върху фирмата на дружеството, с която се иска то да бъде вписано в Търговския регистър, както и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ).

При служебно извършена от съда справка в ТР се установява наличието на вписано дружество "Е Четири" ООД, ЕИК 175259110, със седалище в гр. София.

Това е обстоятелство, което е пречка за вписване на новоучреденото „Е 4“ ЕООД в Търговския регистър, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 21, т. 7, предл. първо ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец.

В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма, като е предвидено, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да 2 не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7 - 11 от Търговския закон, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост.

Следователно по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична и не трябва да е сходна с регистрирана по-рано фирма, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. За да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т.е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

В процесния случай тези обстоятелства са били съобразени от длъжностното лице по регистрацията, тъй като наименованията на двете дружества се произнасят в устната реч (звучат) абсолютно идентично и не са налице достатъчно белези, индивидуализиращи наименованието на новоучреденото дружество „Е 4“ ЕООД, въз основа на които да се приеме липса на идентичност с наименованието на съществуващото дружество "Е Четири" ООД, ЕИК 175259110. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза. Двете фирмени наименования са сходни до степен, че лесно могат да въведат в заблуждение както потребителите на стоки и услуги, така и останалите търговци, че договарят с другия търговец със същото наименование.

Тези обстоятелства съставляват пречка по чл. 7, ал. 2 ТЗ за вписване на новоучреденото търговско дружество. Законът (ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ) не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на едно търговско дружество.

В случая разликата в изписването на регистрираното фирмено наименование и заявеното от жалбоподателя такова е в изписването на втората част от словосъчетанието, която в първия случай е изписана словом цифрата „4“, а в заявеното наименование е изписана самата цифра „4“. Тази разлика не е достатъчна да създаде отличителност на заявеното от жалбоподателя фирмено наименование. Фонетичното звучене на двете наименования е абсолютно еднакво, а като се вземе предвид, че при произнасянето на всяко от тях не се уточнява цифром или словом е изписана цифрата, следва, че не е възможно да се отчете разликата в наименованието при изписването му. Следователно формалното различие в изписването не дава възможност за ясна различимост между съществуващата и новоучредената фирма.

Двете наименования се произнасят по един и същи начин при употребата им в българския език. При изговаряне на двете наименования същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие. Но дори да се приеме, че предвид различното изписване на съдържащата се в наименованието цифра двете фирмени наименования не са идентични, то те са сходни до степен, че е налице реална опасност правните субекти, които ще влязат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, ако се допусне исканото вписване. Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ.

Неоснователен се явява също така довода в жалбата, че двете дружества се различават по други белези, които не позволяват въвеждането на третите лица в 3 заблуждение при идентификацията им. Императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са правно-организационната форма, предмет на дейност и независимо от седалището и адресът на управление. В този смисъл е и константната практика на апелативните съдилища, обективирана в Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в. т. д. № 147/2013 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф. д. № 1329/2015 г. на Софийски апелативен съд, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд и др.

Предвид гореизложеното съдът приема, че наличието на съществуващото дружество с наименование "Е Четири" ООД е пречка за вписване на новоучредено дружество „Е 4“ ЕООД, тъй като наименование на търговеца трябва да е индивидуализиращо лицето и представлява изключително право, което не може да бъде нарушавано, ако се ползва от друго лице. След като търговско дружество е вписано в Търговския регистър, не може да бъде вписано друго дружество със същото или сходно наименование, по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ.