Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 20.05.2024, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 270/2023
Вид
Решение № 33
Подписан
20.05.2024
Състав
Светослав Николаев Николов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137, ал. 10 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Костинброд, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20231850200270 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. Д. Н., ЕГН********** адрес с. К., общИ.

Г., с адрес за кореспонденция гр. С. , чрез адв. от И. Л., срещу НП №Ф62/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- София област, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 582/25.01.23 г.

С цитираното по - горе наказателно постановление на жалбоподателя е наложена на основание чл. 471а, ал.1 ЗВМД, вр.чл.4, ал.1, т.9 от Наредба №44 от 20.04.2006 г., вр.чл.137, ал.10 от ЗВМД- „глоба “ в размер на 1000 лева.

В жалбата се сочи, че същото е незаконосъобразно. Обжалвайки наказателното постановление жалбоподателят е поискал от съда цитираното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателяадв. И. Л.- поддържа жалбата, като отправя искане да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

Административнонаказващият орган – Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – София област се представлява от юриск. Панайтова, която оспорва жалбата, като излага подробни доводи и моли съдът да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за 1 установено от фактическа следното:

От приложените по делото заповеди № 0СПД - 15/31.03.2020 г., заповед №ОСПД- Н512/15.12.22 г. н а Изпълнителния директор на БАБХ се установява териториалната компетентност на служителите на дирекцията и по специално тези на И. П. К.- актосъставител и Светолазар Борисов Патарински- директор на ОДБХ- София област, а от приложената длъжностна характеристика на директор на ОДБХ- София област се установяват неговите задължения и правомощия.

Видно от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 582/25.01.2023 г., че при извършена проверка на 24.01.23 г. на животновъден обект рег. № 2255 А – 0105, находящ се в село Бърля, общИ. Г., София област, собственост на Н. Д. Н., ЕГН**********, е констатирано, че в обекта няма обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове на умрели животни, за което е посочено, че съставлява нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 9 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветерирномедицинските изисквания към животновъдните обекти и във вр. с чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

За извършената проверка на 24.01.23 г. е съставен Констативен протокол, както и фотоснимки на проверявания обект.

Въз основа на посочения по – горе акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № Ф 62/02.05.2023 г., с което на основание чл. 471а ал. 1 от ЗВМД е наложена на жалбподателката „глоба“ в размер на 1 000 лева.

От разпита на актосъставителя И. К. се установи, че е извършена проверка на въпросната дата в животновъдния обект, за което на жалбоподателката са били съставени няколко акта. Твърди, че в обекта не е имало обособено място за съхранение на мъртви животни. Свидетелката сочи, че във връзка с констатираното е било издадено и предписание до жалбоподателката, с което и е бил предоставен срок за привеждане на обекта съгласно изискванията на закона или да го затвори. Впоследствие срока за изпълнение на дадените указания е бил удължаван, като общия срок е бил 6 месеца. Свидетелката сочи, че впоследствие обекта е бил затворен, като преди проверката е била извършена справка от която е установено, че в обекта няма регистрирани животни за отглеждане.

2

Свид. М. Б. твърди, че на жалбоподателката са били изготвени предписания, като на същата е предоставена възможност да избере дали да приведе обекта съгласно изискванията на закона или да го закрие. В обекта са били констатирани повече нарушения от реалния брой на съставените актове, като по отношение на обжалвания акт сочи, че в обекта не е било констатирано обособено място за фураж.

По делото е приобщена справка от АНО, от която е видно, че в посочения в АУАН обект не е имало регистирани животни към датата на извършване на проверката.

Съдът намира изброените доказателствени източници за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице което има правен интерес да обжалва, срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна , поради следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истИ. и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените 3 заповеди, с които са оправомощени.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН .

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било извършено нарушениято.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 годИ. от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.

Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.

Безспорно по делото е установено, че в посочения обект няма обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове на умрели животни.

Съдът намира, че случаят е маловажен по чл. 28 ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от 4 съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.

Касае се за нарушение при което не е установено да е настъпила каквато и да е била вреда, както и да са били застрашени каквито и да било отношения свързани с нормалното отглеждане и/или съществуване на животни в посочения обект/наред с това не е имало изобщо регистрирани животни в обекта/. Доколкото по делото има данни, че в обекта не е имало и не са отглеждани каквито и да било животни.

Съвкупната преценка на горните обстоятелства налага извод, че обществени отношения не са засегнати с такъв интензитет, който да оправдава налагането на имуществена санкция, макар и в минимален размер.

За поправянето и превъзпитанието на нарушителя в процесния случай не е необходимо ефективното му санкциониране, тъй като целите по чл. 12 ЗАНН биха били постигнати, без да се ангажира административно-наказателната му отговорност, като с приложение на института на маловажността му се окаже необходимото предупредително въздействие. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което води до извод, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

По изложените съображения, съдът счита, че следва да се отмени обжалваното наказателно постановлние.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е необходимо да се произнесе по другите възражения релевирани с жалбата.

Жалбоподателят не е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което съдът не следва да се занимае служебно с този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №Ф-62/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- София област, с което на Н. Д. Н., ЕГН**********, с адрес с. К., общИ. Г. е наложена на основание чл. 471а, ал.1 ЗВМД, вр. чл. 4, ал. 1, т. 9 от Наредба №44 от 20.04.2006 г. - „глоба “ в размер 5 на 1000 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Д. Н., ЕГН**********, с адрес с. К., общИ. Г., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в четирИ.десет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6