Решение № 97 от 21.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов, като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за възобновяване № 20265000600122 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 33-та от НПК.

Образувано е по искане на адв. С. Д., изрично упълномощен от осъдения В. А. А., за възобновяване на ВНОХД №2116/2025г. на ОС-Пловдив, по което с Решение № 44/09.02.2026 г. е потвърдена Присъда № 20/26.06.2025г. по НОХД № 331/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово.

В искането са наведени конкретни оплаквания за нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК- нарушение на закона, съществени процесуални нарушения в производството пред първата и въззивната инстанции. Иска се възобновяване на производството, отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. То се поддържа пред настоящия съд от осъдения и защитника му.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище, че налагат удовлетворяване на искането първите три заявени оплаквания: за нарушено право на защита поради непроизнасяне от първостепенния съд на отправено искане за отвод на вещо лице; некомпенсиране на това нарушение от въззивния съд чрез съотнасянето му към размера на наказанието;

1 позоваването на въззивния съд на постановен по жалба на подсъдимия отказ за образуване на наказателно производство. Останалите наведени оплаквания счита за неоснователни.

В предоставената му последна дума осъденото лице пледира за удовлетворяване на искането за възобновяване на производството.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване , намира за установено следното:

Искането е допустимо, защото е отправено от легитимирано лице, в предвидения за това 6-месечен срок, срещу неподлежащ на проверка по касационен ред съдебен акт от визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК.

С Присъда №20 от 26.06.2025г., постановена по НОХД №331/2024г. на Районен съд- Карлово, подсъдимият В. А. А. е признат за виновен в извършено на 22.04.2024 г. в гр. К. престъпление по чл.343б ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28 ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 750 лева.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият В. А., е бил задържан.

На основание чл.343г вр. чл.343б ал.3 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК на подс.

А. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, а при условията на чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

При условията на чл.68 ал.1 от НК е активирано наказание от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия В. А. А. по НОХД № 570/2022 г. по описа на Карловския районен съд и е отреден първоначален строг режим на изтърпяването му.

На основание чл.343б, ал.5, вр. с ал.3 от НК, подсъдимият В. А. А. е осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на КрлРС сумата от 10 900 лв., представляваща равностойността на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ********.

Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.

Съдът се е произнесъл и за приложените по делото веществени доказателства.

По жалба на адв. Сл.Д.-защитник на подс.В. А., присъдата е била подложена на въззивен контрол. С решение № 46/09.02.2026г., постановено по ВНОХД№ 2116/ 2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, обжалваният съдебен акт е потвърден.

Наведените пред настоящия съд оплаквания са срещу дейността и на първостепенния, и на въззивния съд, като за последния се твърди да не е съзрял процесуалната и материална незаконосъобразност на присъдата. Те са 2 неоснователни.

1. Не се установява наличието на заявеното съществено процесуално нарушение, изразило се в ограничаване правото на защита поради непроизнасяне от първостепенния съд по писмено направено от защитника искане за отвод на вещо лице, изготвило експертиза по делото.

Действително, с нарочна молба от 08.04.2025г., след представяне заключението на назначена от съда съдебно- медицинска експертиза, защитникът е депозирал по делото молба за отвод на изготвилото я вещо лице д-р С.. В следващото съдебно заседание молбата не е докладвана, респ.- съдът и не се е произнесъл по нея. В проведеното на 26.06.2025г. съдебно заседание молбата също не е докладвана. Но, нито подсъдимият, нито явяващият се защитник, отправил искането, са възразили към пристъпване към разпит на същото вещо лице преди произнасяне относно основателността на молбата.

Проведен е разпит на вещото лице С., поставяни са й множество въпроси от адв. Д./защитник/, изразеното от него становище, отразено в съдебния протокол е, че няма повече въпроси и е съгласен да се приеме заключението.

С оглед на посочената по- горе хронология е необяснимо усърдието, с което пространно /на 6 страници от искането/ и пред настоящия, и пред окръжния съд се отстоява теза за съществено ограничаване правото на защита с недокладването, респ.-с непроизнасянето по молбата за отвод на вещото лице. При все, че съдът не е изпълнил задължението си да я докладва, с процесуалното си поведение защитникът не е и индицирал, че искането му за отвод на вещото лице е все още актуално към датата на проведения разпит: 1.

Не е поставил въпроса за обсъждане в съдебното заседание, в което е взел активно участие; 2. Не е възразил срещу пристъпването към разпит на експерта и 3. Съгласил се е с приемането на заключението. Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че не ее ограничено правото на защита на подсъдимия, защото неизвършените от съда действия не са рефлектирали върху правата нито на защитника, нито на подсъдимия. В практиката и на ЕСПЧ, и на ВКС е установено виждането, че значимостта на процесуалното нарушение се преценя във всеки конкретен случай, с оглед отражението му върху правилното решаване на въпросите за вината и наказанието. В случая е очевидно, че отправилата искането за отвод страна по никакъв начин не го е вербализирала в съдебното заседание, когато било дължимо произнасянето по този въпрос. В съдебното заседание нито преди, нито по време на изслушването на експерта е отстоявано виждане за наличие основания за отвод. Нещо повече- изразено е съгласие за приемане на заключението.

Поради това е неоснователен и упрекът към въззивния съд, че не е съзрял в това нарушение основание за отмяна на обжалваната пред него присъда и връщане на делото в предходната процесуална фаза. Видно е от мотивите на въззивното решение, че възражението е било задълбочено 3 обсъдено. Изведен е правилният извод, намиращ подкрепа в съдържанието на молбата, с която е заявено искането за отвод на вещо лице. Извън несъмнено установеното, че цифрово относително коректно е посочено правното основание за такова искане, значимо е, че в самата молба са изразени оплаквания за: некомпетентност на вещото лице /който въпрос защитникът е поставил и при разпита на вещото лице, а липсата на възражение срещу приемането на експертизата сочи отговорът да е бил удовлетворителен за него/; срещу прекомерното обсъждане на изводимото от протоколите за разпит, без да се съсредоточи в нужната/според защитника/ степен върху „същността на медицинските знания“; за твърдяна обща месторабота на вещото лице с лицето, освидетелствало подсъдимия след задържането му- в УМБАЛ“Свети Георги“ ЕАД, Съдебна медицина. При така аргументираното в молбата от 08.04.2025г. искане, въззивният съд е бил прав да приеме, че „защитата не е поискала отвод на експерта, а е оспорила нейните специални знания, тъй като не била хирург, а съдебен лекар“. Оспорването на заключението, несъмнено изводимо от съдържанието на обсъдената молба, не може да се приравни на искане за отвод, в което винаги трябва да са посочени основания, сочещи на формирана предубеденост или друга зависимост на вещото лице /доколкото цифрово е отразено чл. 29, ал. 2 от НПК/. Иначе казано- макар и цифрово заявено като искане за отвод, всъщност се касае за предхождащо разпита на вещото лице и приемането на експертизата несъгласие с писмено отразените изводи. То не би могло да се третира като основателно искане за отвод. От писмено изразеното си несъгласие същата страна е отстъпила, заявявайки в последвалото съдебно заседание съгласие за приемане на експертизата.

Настоящият съд споделя и изложените от окръжния съд доводи, че експертизата е била назначена с оглед отстояваната защитна позиция за прекомерност на упражнена спрямо подсъдимия при задържането му принуда и получени при това телесни увреждания. Т.е., касае се за обстоятелства, несвързани с инкриминираното по делото поведение, реализирано преди задържане на лицето.

2. Придава се несъществуващо съдържание на онази част от мотивите на въззивното решение, в която съдът е обсъждал факта/а не основанията/ на постановен от прокурора отказ да образува наказателно производство по жалба на подсъдимия, съдържаща твърдения за упражнено спрямо него полицейско насилие. Окръжният съд е аргументирал, че намира за ненужно назначаването на СМЕ/по повод на която се твърди да е отправено искането за отвод/, защото „Ако са били налице данни за извършено престъпление от страна на полицейски служители е следвало да се образува отделно наказателно производство, което да провери истинността на изложените твърдения, а не да се провежда съдебно следствие в тази насока по 4 настоящето наказателно производство“- извод, който следва да бъде споделен и от настоящия съд. При това, позоваването му на прокурорското постановление е било в подкрепа на изразеното виждане, че подсъдимият е сезирал с жалба прокуратурата, при което от първостепенния прокурор е постановен отказ да образува наказателно производство, който е потвърден и от горестоящата прокуратура. С посочването на прокурорските актове въззивният съд е аргументирал становището си, че извън предмета на настоящето дело е събирането на доказателства извън очертания в чл. 102 от НПК предмет на доказване. Изразяване на съгласие/несъгласие със съдържанието им, респ.- с направените в прокурорските актове изводи, не е материализирано във въззивното решение.

3. Не е налице и претендираното процесуално нарушение, изразило се в неотвеждане на участващия по делото в производството пред РС-Карлово п.

П. Р..

От протокола на проведеното на 12.05.2025г. съдебно заседание се установява, че в този ден е проведен разпит на бащата на подсъдимия, който заявил да е бил/ несъобщено кога/ в прокуратурата, да е срещнал там п- Р., която го „викна“-ла в кабинета си и да му съобщила, че синът му дължи пари „на някакви хора“, „ взел от някой 3000 лева или 5000 лева“- не си спомня добре. Отделно от това сочи да е бил посещаван „семейно“- от „нейния брат и мъжът й“, отново неясно кога- „един ден“, да са го помолили „ за някаква работа у тях“, която той се съгласил и извършил срещу 3 лв. на кв. метър замазка, а не срещу 9-10 лв., колкото знае, че им търсили други майстори.

Самият свидетел не сочи:1. Връзка между така споделените пред съда негови преживявания и 2. Намеса или знание у Р. за извършени именно от него ремонтни дейности за нейни близки.

Така поднесената информация от бащата на подсъдимия е приобщена по делото по недопустим начин. Той е бил упълномощен защитник на подсъдимия, при което пълномощното му е приложено към молба за издаване на препис от документи /л. 1037 и 1038, т. 3 от НОХД№331/2024г./. Видно е от съдържанието му, че бащата А. А. е упълномощен „да осъществи процесуално представителство“ на подсъдимия по НОХД № 331/2024г. на РСКарлово. Непосредствено преди разпита на св. А. като свидетел, подсъдимият А. е оттеглил правомощията си и това негово изявление е вписано в съдебния протокол. Заявеният отказ от защита не преодолява забраната на чл. 118, ал. 1 от НПК да бъдат свидетели лица, участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Изключенията в т.1 и т. 2 на сочената разпоредба не се отнасят за бащата-защитник. Първостепенният съд е бил длъжен да констатира недопустимостта участвало като защитник лице да придобие качество на свидетел в същото наказателно производство.