Решение № 616 от 23.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................. гр. София, ………….. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „Д“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия: БИЛЯНА КОЕВА

ЙОАННА при участието на секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева въззивно гражданско дело № 339 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 510393 от 19.10.2018 г., постановено по гр. дело № 27695 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 156-ти състав са частично уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. с чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П.Т.П., като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 185,26 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Разград, бул. „******за периода 31.10.2015 г. до 04.08.2017 г., ведно със законната лихва от 03.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 21,65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2015 г. до 10.11.2017 г. С решението са отхвърлени предявените искове, както следва: за главницата над 185 ,26 лв. до пълния предявен размер от 228,72 лв. и за обезщетението за забава в размер на законната лихва за сумата над 21,56 лв. до пълния предявен размер от 26,73 лв.

Недоволен от постановеното решение в частта, с която са уважени исковете е останал ответникът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба, в която са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението. Въззивникът поддържа, че в заявлението ищецът е посочил, че не е заплатена цената за потребена топлинна енергия, като не е уточнено дали тази топлинна енергия е за отопление на имота или за горещо водоснабдяване. Поддържа се, че ответникът изрично е оспорил да е ползвал топлинна енергия, което се потвърждавало и от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза. Излага съображения, че ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да заплати потребена топлинна енергия в имота, но не е правил искане за заплащане стойността на топлинна енергия отдадена от общата част на сградата – сградна инсталация, поради което съдът се е произнесъл по непредявено искане.

Поддържа, че от страна на ответника не е правено искане за доставка на топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, поради което в противоречие с разпоредбата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите е да се начислява такава сума. Поддържа, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, като при размяна на книжата от страна на ответника е наведен доводи, че не е единствен собственик на имота, поради което ангажира доказателства, които съдът необосновано оставил без уважение. Искането към съда е да обезсили решението в обжалваната част, а евентуално да го отмени и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1