Решение № 15092 от 02.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15092 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110154314 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1428,10 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39, за периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 170,14 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1428,10 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2021г. – 04.05.2023г.;

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 70,37 лв. – представляващо възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх. В, ет. 1, ап. 39, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 13,85 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 70,37 лв. за периода 16.07.2017г. – 04.05.2023г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл.

37, вх. В, ет. 1, ап. 39, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от отв. Б. Б. чрез процесуалния представител адв. Р. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е собственик на процесния имот, съответно потребител на топлинна енергия. Оспорва 1 дължимостта на вземанията за дялово разпределение, поради липсата на действащ договор между ЕС и ФДР. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и "Топлофикация София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от приложения като доказателство договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 92, том II, на 14.03.1983 г., Цоло Христов Петков, Бона Маринова Христова, Димитър Николов Бузяков и П. Ц. Б., придобили правото на собственост върху жилище № 39, находящо се в жилищната сграда-блок № 37, вход В, на I-ви етаж, в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“.

От приетото писмо на Столична община, Дирекция "Общински приходи", отдел "Общински приходи – Слатина", – официален свидетелстващ документ, неоспорен от страните, във връзка с което е приложено и заверено копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, се констатира, че процесният имот е деклариран на 06.06.2005 г. като собственост на Б. Д. Б., ЕГН **********.

От представените удостоверения за наследници се установява, че Бона Маринова Христова /починала на 21.05.1999 г./ е оставила като свой наследник Б. Д. Б., а Цоло Христов Петков /починал на 1.12.1985 г./ е оставил като свои наследници – П. Ц.

Христова /починала на 12.12.1997 г./, Бона Маринова Христова /починала на 21.05.1999 г./ и Б. Д. Б..

С оглед горното и като съобрази, че по делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни действия с процесния имот, съдът приема, че за процесния период, ответницата Б. Д. Б. е притежавала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“ бл. 37, вх.

В, ет. 1, ап. 39.

По повод възражението на процесуалния представител на ответницата, че съгласно договора за покупко-продажба на процесния имот, съсобствениците са били четирима, съдът намира, че лицата Бона Маринова Христова и Цоло Христов Петков /съпрузи и двама от купувачите/ и П. Ц. Б./Христова/дъщеря на горепосочените и сестра на ответницата/ са починали и са наследени от ответницата, за която съдът приема, че е изключителен собственик, предвид неоспорената декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която не са посочени други собственици на процесния имот освен ответницата. Видно от самата декларация имотът е бил придобит от ответницата по наследство. Тази декларация съдържа извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, които с оглед материалите по делото съдът възприема.

2

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Заключението по СТЕ установява, че за процесния период, ищецът е изпълнил 3 задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.

Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние.

Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, действаща през релевантния период. Изяснява, че разходите за процесния имот са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент нормативни актове. Уточнено е също, че проверката на топломера за 2020 г. е била извършена 21 месеца след законовия срок, като пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на топломера е нормативно нарушение, но от техническа гледна точка, наличието на метрологична проверка, макар и извършена след законоустановения срок, дава основание на вещото лице да заключи, че за този период, топломерът е бил годно средство за техническо измерване.

Предвид посоченото, съдът счита, че възраженията относно извършването на услугата „дялово разпределение“ са неоснователни.

Още повече съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е. потребителят, има право на възражения срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна енергия. По делото няма данни, че ответницата Б. Д. Б. като потребител е възразила срещу отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия, респ., че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.