Решение № 4287 от 15.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4287 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №

20231100109172 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от А. Л. И. срещу ЗАД „ОЗК З.” АД за осъждането на застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - душевни болки, страдания и стрес в резултат на смъртта на сина й Л.Р. П., вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2019 г. на автомагистрала „Струма“, по вина на Т. К. Д. - водач на лек автомобил „БМВ“, модел „Х 5“ с рег. № *******, за което МПС е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2019 г. до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е реализирано изцяло по вина на Т. К. Д. - водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № *******, в причинна връзка с което е настъпила и смъртта на сина на ищцата - Л.Р. П..

Вината на сочения делинквент била установена с влязла в сила присъда № 260052 от 15.07.2022 г., постановена по НОХД № 3489/2020 г., по описа на СГС, НО, 12 състав.

Ищцата поддържа, че смъртта на нейното дете й е причинило силни емоционални болки и страдания, като и до настоящия момент посещава клиничен психолог с цел да преодолее негативните последици от загубата на сина си.

Твърди, че във връзка с ПТП на 29.09.2021 г. е предявена извънсъдебно застрахователна претенция към ответното дружество, което в законоустановения тримесечен срок не се е произнесло.

Ответникът З. А. Д. „ОЗК - З.” АД признава

1 наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва иска. Поддържа, че ПТП е настъпило поради лошото състояние и неподдържане на пътя по вина на отговорното за тази дейност лице - Агенция пътна инфраструктура.

Твърди, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина има и починалият, тъй като е бил спрял за престой на място, което не е предназначено за спиране, и без да са налице обективни причини, налагащи престоя, а от друга страна, се е намирал в МПС без правилно поставен обезопасителен колан, довел до свободно движение на тялото му в купето, в резултат на което е настъпила и смъртта му.

Оспорва наличието на търпени от ищцата силни емоционални страдания, депресия и посттравматично разстройство, като твърди, че към датата на ПТП отношенията със сина й са били на практика прекъснати.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, който счита за прекомерен, както и изпадането му в забава, поради непредставянето на банкова сметка.

Третото лице помагач на страната на ответника - Агенция пътна инфраструктура оспорва твърденията на застрахователното дружество, че процесното ПТП е настъпило по негова вина, в резултат на лошото състояние и неподдържане на пътя.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

С доклада по делото са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че към датата на деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното дружество - ответник, както и че починалият е син на ищцата.

Предвид задължителната сила на влязлата в сила на 18.05.2023 г. Присъда № 260052/15.07.2022 г., по НОХД №3489/2020 г., по описа на СГС, НО, 12 състав, 2 приложена към исковата молба, на основание чл. 300 ГПК, с доклада по делото са отделени са безспорни и следните обстоятелства, обективирани в диспозитива на присъдата: на 24.09.2019 г., около 18:50 часа, в гр. София, на автомагистрала „Струма“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № *******, като се движел по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник и в района на 1830 м. след началото на магистралата, при движение в най-лявата пътна лента, Т. К. Д. е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия ....“, като реализирал ПТП със спрелия спрямо посоката му на движение, в началото на пътната отбивка, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******* и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на водача на същия лек автомобил, Л.Р. П., което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК.

Разпитаният по настоящото дело свидетел Й.В.Я. сочи, че с Л. П. са били приятели още от четиригодишна възраст. Описва, че между ищцата и сина й съществували много близки отношения като между „първи приятели“, чували се всеки ден, дори по няколко пъти, докато бил жив. Понастоящем свидетелят поддържа контакт с А. И., която е приела изключително тежко смъртта на своето дете, наложило се през първите няколко месеца да приема неизвестни за свидетеля хапчета, с цел полесно преодоляване на тежкото психическо състояние, в което е изпаднала. Твърди, че майката и сина й живеели в едно домакинство, заедно с партньора на А. и неговата дъщеря, а в последните години, заедно с Л. П. в същата къща живеели неговата съпруга и детето им, което непосредствено преди инцидента било на около една годинка.

Свидетелят М. И. М., дългогодишна приятелка на А. И., сочи, че отношенията между А. и сина й били прекрасни, като до 2018 г. двамата са живеели в едно домакинство в къщата в кв. „Орландовци“, след което Л. П. създал свое семейство и заживели в различни домакинства, но се виждали и чували много често – той в къщата в кв. „Орландовци“, а тя в къща в с. Бобен, в близост до София. Сочи, че ищцата няма други деца.

Според справката за адресна регистрация на ищцата от 12.03.2024 г., приложена на л. 127 от делото, А. Л. И. е с постоянен адрес гр. София, ул. „******* считано от 08.01.2004 г., и с настоящ адрес в с. Усойка, ул. „*******, общ. Бобошево, област Кюстендил, считано от 21.04.2023 г., а Л.Р. П. е с настоящ и постоянен адрес в гр.

София, ул. „******* регистриран съответно на 04.07.2003 г. и на 10.09.2007 г.

Свидетелят Д. И. А. Х., очевидец на процесното ПТП, сочи, че пътното платно на магистралата в този участък се състои от три ленти - две за движение и най-дясна, която е аварийна. Управлявайки своя лек автомобил Шкода Октавия със скорост от 3 около 140 км/ч. в дясна пътна лента за движение, свидетелят е забелязал, че отляво го изпреварва черен джип с висока скорост, като необяснимо за свидетеля джипът е завил вдясно и е ударил спрелият до пътя друг автомобил. Няма спомен на пътя да е имало локви, нито да е валяло, въпреки че същият ден е имало дъжд.

Свидетелят Т. К. Д. твърди, че при ПТП автомобилът му е попаднал в т.нар.

„аквапланинг“, при който предните му гуми са преминали през локвата, но не и задните, в резултат на което е поднесъл и е блъснал спрелият край пътя автомобил.

Твърди, че е карал с около 110-120 км/ч, валяло силно и имало локви.

По делото е приета без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, според която от техническа гледна точка причини за настъпване на процесното ПТП са липсата на постоянен визуален контрол и липсата на адекватно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ Х5” Т. К. при движение по лява пътна лента на АМ „Струма” при мокра пътна настилка, наличие на участъци от пътното платно, покрити с вода, при скорост от около 159 км/ч., която е била значително повисока от допустимата за този пътен участък (140 км/ч.), както и движение на л.а.

“БМВ Х5” с дълбочина на грайферите на задните гуми равна на 2 мм., при нормативно установено изискване минимум 4 мм. Липсата на адекватно поведение на водача на л.а. „БМВ Х5”, изразяващо се в гореописаните предварителни действия е довело до рязко отклоняване вдясно на автомобила, вследствие загуба на управляемост, поради появата на явлението „аквапланинг” в зоната на задните колела, като в причинна връзка с процесното ПТП е настъпила смъртта на Л.Р. П..

Посочено е в задача №10, че след удара л.а. „Ауди А4” се е преобърнал и се е установил в покой върху своя таван, а според задача №9 анализът на снимките от фотоалбума по ДП установява масивна деформация в задна дясна челна част на купето, като деформацията е с непрекъснат характер, продължаващ по дясна странична част в зоната на заден десен калник, задна дясна колонка, таван, задна дясна врата, средна колонка, предна дясна врата, десен праг, под на купето и заден мост.

Приетата без възражения от страните съдебномедицинска експертиза също дава еднозначно заключение, че смъртта на Л. П. е настъпила в резултат на процесното ПТП, като и двете експертизи сочат, че той не е бил с поставен обезопасителен колан, докато се е намирал на лява предна седалка на л.а. „Ауди“, който не е бил в движение.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, включително присъда № 260052/15.07.2022 г., по НОХД №3489/2020 г., по описа на СГС, НО, 12 състав, съдът намира, че вина за настъпването на процесното ПТП и причинената смърт на сина на ищцата, има водачът на л.а. „БМВ Х5“. Предвид задължителната сила на присъдата (арг. от чл. 300 ГПК) не следва да се разглежда възражението на ЗАД „ОЗК З.” АД, че катастрофата е резултат от случайно събитие, тъй като наказателният съд се е произнесъл в обратен смисъл, приемайки, че вина за процесното ПТП носи именно застрахованият при ответника водач Т. К..

4

Недоказани са твърденията ответника, че пътното платно не е поддържано от третото лице помагач, което е довело до голямо количество вода на пътното платно, правейки неуправляем л.а. „БМВ Х5“. Събраните по делото показания на свидетелите Д. И. А. Х. и Т. К. Д. относно количеството вода на пътното платно са протИ.речиви, а заключението на АТЕ еднозначно сочи, че ПТП се дължи на субективните действия на водача Т. К., който е карал с превишена скорост за този пътен участък. Следва да се отбележи, че показанията на сочения делинквент протИ.речат и на тези, дадени от свидетеля А. Я.П., който също е присъствал на ПТП и не си спомня да е имало образували се локви на пътя, макар и той да е бил мокър, като следва да се отчита заинтересоваността на водача К., който би целял да изложи оневиняващи го обстоятелства. Ето защо съдът приема, че отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на сочения делинквент, следва да бъде ангажирана и той дължи на ищцата обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедлИ.ст. Съдът взема предвид факта, че ищцата, която е била на 50 г., е загубила своя син в една млада за него възраст (28 г.), при установени между тях силна емоционална връзка – същият е бил отгледан от нея и едва около една година преди смъртта си е заживял в отделно домакинство, но при запазване на близкия личен контакт между тях. За тези изводи съдът съобразява показанията и на двамата ищцови свидетеля Й.В. Я. и М. И. М., като не кредитира тези на свидетеля Я. в частта, в която твърди, че преди смъртта си синът е живеел в едно домакинство с майка си, тъй като това протИ.речи на изложеното от него, че А. Л. И. и Л.Р. П. се чували ежедневно и то по няколко пъти, което би било нелогично, ако в действителност живеят в едно общо домакинство. Изложеното от него, че Л. П. има дете от около една година кореспондира с показанията на свидетеля М. и дава логично обяснение на нейните твърдения, че при появата на детето му е останал да живее в къщата в гр. София, кв.