Решение № 290 от 15.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пазарджик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500365 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение по гр.д. № 789 по описа на Районен съд П. за 2022 година е отхвърлен предявеният от ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” 10 ,представляван от Изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., срещу Н. И.

Ч., с ЕГН- **********, лично и като майка и законен представител на малолетния И. П. Ч., с ЕГН- **********, както и П. С. Ч., с ЕГН**********- всички от гр. П., ул.“К. Ч." №**, установителен иск, с който да се приеме за установено спрямо ищците, ответниците и третото лице- помагач на страната на ищците- Л. И. К., с ЕГН- **********, от град П., ул. „Н. Р." №**, че на 26.02.2020г., около 05:00ч., на ул. „Павел Хаджисимеонов” в гр П., в района на отбивката за ЖП –гарата, при управление на лек автомобил марка „А.”, с ДР № ** **** **, собственост на С. Г. Т., управляван от И. Л. К., е реализирано ПТП, при което е причинена смъртта на пътника в същия автомобил, стоящ на предната дясна седалка- С. П. Ч., като владението върху автомобила е отнето от водача И. Л. К. чрез престъпление по чл.346, ал.1 от НК, за което пътникът С. П. Ч., като съучастник, е знаел или можел да узнае, при проявена дължима грижа.

Решението е обжалвано от ЗД“Бул Инс“АД .

От името на ЗД „Бул Ине” АД и на основание чл. 493, ал. 3 КЗ било 1 направено възражение, ,че видно от материалите по воденото ДП /разпит на свидетели и видеозапис/, И. П. Ч. доброволно се е качил в моторното превозно средство, като е знаел, че владението върху него е отнето чрез престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, тъй като е бил цяла вечер заедно с водача И. Л. К. и собственика на автомобила С. Г. Т.. И. Л. К. и И. П. Ч. противозаконно отнемат чуждо моторно превозно средство от владението на незнаещия и спящ собственик, без негово съгласие с намерение да го ползват.

Тяхното поведение се покривало със състава на престъпление по чл. 346 ПК, поради което са налице основанията по чл. 493, ал. 3 КЗ за застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, в случай, че такова се дължи.

Налице били данни за престъпни обстоятелства по чл. 346, ал. 1 НК, като от събраните доказателства в хода на делото се установило, че на 26.02.2020 година в гр. Пазарджик, при управление на л.а. „А.”, с рег. № ** **** **, собственост на С. Г. Т. с ЕГН ********** и управляван от И. Л. К. с ЕГН ********** е реализирано ПТП, при което е причинена смъртта на пътника в същия автомобил, стояща на предна дясна седалка - С. П. Ч. с ЕГН **********.

По случая било образувано ДП № 40/21 година по описа на РУП П. и пр.пр. № 696/21 година по описа на ОП гр. По делото били разпитани всички свидетели на събитията от въпросната вечер, като най - съществени били показанията на собственика на л.а. „А.”, с рег. № ** **** ** - С. Г. Т.. От събраните данни във воденото ДП се установявало, че И. Л. К. и С. П. Ч. са осъществили състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 ПК, като противозаконно отнемат чуждо моторно превозно средство л.а. „А.”, с рег. № ** **** **, от владението на незнаещия и спящ собственик С. Г. Т., без негово съгласие с намерение да го ползуват.

Собственикът на посоченото МПС не е давал съгласие или разрешение, като не е предавал владението върху вещта, а то е било осъществено по незаконен начин, с цел вещта /автомобил/ да бъде използвана от лицата, отнели владението. Ключовете на автомобила са били на таблото му, но това не представлявало съгласие на собственика ответника да ползва автомобила му. Собственикът отрича да е давал такова съгласие, а нито един от другите свидетели не установявал да е ставал свидетел на даване на съгласие за управление на автомобила от собственика към водача при настъпване на инцидента.

Документите на автомобила не са били у водача и не са му били предоставени, както и ключа и автомобила. Деецът се възползвал от това, че собственикът е бил в безпомощно състояние. И. Л. К. и С. П. Ч. се познавали от деца , заедно отишли на мястото, на което е бил автомобила и заедно са тръгнали.

С. П. Ч. знаел, че И. Л. К. няма разрешение и съгласие от собственика да вземе и управлява л.а. „А.”, с рег. № ** **** **, като е бил свидетел и на 2 употребата на алкохол.

Изпълнителното деяние по чл. 346, ал. 1 НК се изразявало от обективна страна в отнемане на моторното превозно средство от владението на другиго, при което деецът прекъсва това владение и установява свое такова. Това обстоятелство се установило от свидетелските показания на собственика.

Установяването на владението на автомобила било изяснено и от показанията на свидетелите С. Т. и С. К.

Жалбоподателят твърди ,че деянието на И. К. и С. Ч. е противозаконно , тъй като те ,макар да не са имали намерение да присвояват автомобила, вероятно са имали намерение само да го ползват,за което нямали разрешение на собственика.

Позовават се на Тълкувателно решение № 42 от 20.06.1984 г. по н.д. № 34/1984 г., ОСНК на ВС, че е налице и съизвършителство. И. К. и С. Ч. били съучастници, като за общия им умисъл може да се съди по външно обективираното им поведение, както и по факта, че се познават от дълго време, дошли са заедно, цялата вечер са били заедно и заедно са се качили в автомобила. Те двамата заедно отнели владението с общ умисъл .В този смисъл било прието и в Решение № 458 от 30.11.1999 г. по н.д. № 437/1999 г., Ш н.о. на ВКС.

С. П. Ч. не е бил „невинен пътник”, а активно е участвал в престъплението по чл. 346 НК, като съизвършител заедно с водача. Това обстоятелство имало пряко значение за приложението на чл. 493, ал. 3 КЗ, който изключва правото на застрахователно обезщетение при наличие на престъпни обстоятелства, в които пострадалият е участвал съзнателно.

Считат ,че е налице основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение по процесното събитие, доколкото настъпилият вредоносен резултат с неразривно свързан с престъпното поведение на Ч. и Куков.

Между противоправното отнемане на автомобила по смисъла на чл. 346, ал. 1 НК и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на С. П. Ч. съществувала пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Самото ПТП е осъществено именно в хода на незаконното ползване на автомобила, което представлява продължение на първоначалното престъпно поведение.

Съдебната практика последователно приемала, че когато пострадалото лице е участвало като съизвършител в престъпление по чл. 346 НК, то следва да понесе правните последици от своето противоправно участие и не може да черпи права от застрахователното събитие. Прилагането на чл. 493, ал. 3 КЗ в тези случаи било задължително, защото застрахователят не следва да обезщетява вреди, произлезли пряко от престъпно деяние, в което увреденият е участвал доброволно.

Съдът в мотивите си се ограничил само до констатации и фактически описания, без да извърши аналитичен прочит на доказателствата, нито да обсъди противоречията между тях. Липсвало обсъждане на ключовия въпрос 3 дали е налице противозаконно отнемане по смисъла на чл. 346 НК.

Съдът не анализирал показанията на собственика С. Т., който категорично твърди, че не е давал съгласие за ползване на автомобила, че е заспал, а ключовете и автомобилът са отнети именно в това състояние - факти, покриващи признаците на чл. 346 НК.

Съдът неправилно изградил извод единствено върху „трайната практика“ участниците да оставят автомобилите си отключени и с ключове.

Това не представлявало съгласие за ползване от собственика, а представлява фактическа обстановка, която улеснява извършването на престъплението. В Тълкувателно решение № 42/1984 г. ОСНК на ВС било прието, че отнемането е налице винаги, когато липсва съгласие на собственика, независимо от начина на достъп до автомобила (вкл. когато ключовете са оставени вътре).

Съдът не обсъдил и факта, че и двамата младежи са били непълнолетни, без СУМПС и употребили алкохол. Това поведение не можело да се приравни на „добросъвестно ползване“ или „младежка игра“, а именно на противозаконно отнемане. Приетото от съда било в противоречие както с материалите по ДП, така и със свидетелските показания.

Решението било немотивирано , което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила .

При постановяване на решението ,съдът не съобразил и цитираната задължителна съдебна практика.

Анализират се свидетелските показания , за да се обоснове извод ,че е налице престъпление по смисъла на чл.346 от НК,като се подържа ,че оставането на автомобила отключен и с ключове на таблото , възприемано като „трайна практика“ не води до друг извод.

Молят решението да бъде отменено и постановено ново , с което да се признае за установено по отношение ответниците ,че на 26.02.2020 година около 05:00 часа, на ул. „Павел Хаджисимеонов” в гр. Пазарджик, в района на отбивката за ЖП гарата, при управление на л.а. „А.”, с рсг. № ** **** **, собственост на С. Г. Т. с ЕГН ********** и управляван от И. Л. К. с ЕГН ********** е реализирано ПТП, при което е причинена смъртга на пътника в същия автомобил, стоящ на предна дясна седалка - С. П. Ч., като владението върху автомобила е отнето от водача И. Л. К. с ЕГН **********, чрез престъпление по чл. 346 ал. 1 НК, за което пътникът С. П. Ч. с ЕГН **********, като съучастник е знаел или е можел да узнае при проявена дължима грижа.

Направено е бланкетно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от Н. И. Ч.. ЕГН **********, с адрес гр П., ул К. Ч." №**, П. С. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр П., ул К. Ч." №** и И. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр П., ул К. Ч." №**, действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. Ч., ЕГН ********** 4 и чрез своя баща и законен представител П. С. Ч., ЕГН **********, представлявани от адв.Г. Б. Х.,

Намират жалбата за неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд приел, че по делото не е доказано осъществяването на престъпния състав на чл. 346. ал I НК. Въззивникът не доказал по несъмнен начин елемента,че липсва съгласие за ползването на автомобила , респективно „противозаконността“ на отнемането му.

От показанията на собственика С. Т. се установило, че процесният автомобил „А. АЗ“, рег № ** **** ** бил оставен отключен, а ключовете са били на арматурното табло . От показанията на свидетели, кредитирани от съда, се установила и постоянна практика на събиращите се в процесния гараж да оставят автомобилите си отключени, често и с контактните ключове на таблата; като изрично е установено, че както автомобилът на Тодоров, така и автомобилът на свид. П. са били отключени, с ключове на таблото, както и че това е бил устойчив „навик“ при тези събирания

Действително, собственикът заявявал, че ключовете са попаднали у И.

К./С. Ч. „без мое съгласие и без мое знание", но това изявление следвало да се преценява в съвкупност с останалите гласни доказателства и установената от съда трайна практика на свободен достъп/оставяне на ключове и отключени автомобили в рамките на общата компания. Следвало да се отчете и възможната заинтересованост на този свидетел.

Не всяко фактическо ползване на чуждо МПС можело автоматично да се приравни на съставомерно „противозаконно отнемане“ по чл. 346 НК, доколкото липсата на съгласие е конститутивен елемент и подлежи на доказване .

Не бил доказан и субективният елемент на престъплението по чл. 346. ал I НК. Деянието е умишлено и се изисквал пряк умисъл - деецът да съзнава, че отнема/ползва чуждо МПС без съгласието (изрично или мълчаливо/конклудентно) на владелеца и да иска това

Установено било по делото ,че в приятелския кръг на собственика и лицата , загинали при ПТП ,съществувало взаимно ползване на автомобили (поне при определени ситуации) .