Решение № 104 от 03.12.2021, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Тетевен, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20214330100171 по описа за 2021 година

Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищецът излага,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена такава за сума в размер на 207.34 лева.Във връзка с връчване на заповедта при условията на чл.47 от ГПК се предявяване установителния иск,предмет на делото.

Излага се от ищеца,че по повод договор за мобилни услуги от дата 22.02.2017г ответникът е абонат на ищеца, с предпочетен мобилен номер 359894213238 с избран абонаментен план Нонстоп 30.99,със срок на действие 24 месеца.Абонатът е сключил и договор за лизинг от дата 29.05.2017г,по силата на който му е предоставено мобилно устройство APPLE ,МОДЕЛ IPhone 6s 128GB Gold,за период от 23 месеца,срещу заплащане на лизингова вноска в размер на 42.59 лева,както и правото на абоната след изтичане на 23месечният срок на договора,срещу заплащане на допълнителна сума от 42.59 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставени от ищеца мобилни услуги,като за потребените такива за периода от 15.10.2018г до 14.01.2019г ищецът е издал три фактури,на обща стойност от 164.75 лева,като дължимата сума не е заплатена.Поради неизпълнение на процесните договори в указаните срокове,същите са предсрочно прекратени.За мобилното устройство не е заплатена сумата от 42.59 лева,представляваща допълнителна сума за придобиване на собствеността.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено съществуване 1 на вземане към ответника в размер на 164.75 лева за потребените мобилни услуги-месечни абонаментни такси по договора от 22.02.2017г,както и сумата от 42.59 лева,представляваща допълнителна сума за придобиване собствеността на мобилното устройство. Моли да бъде заплатени сторените разноски в производството.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от назначеният особен представителна ответника-адвокат С.-ЛАК,в който се излага становище за допустимост на исковете,но за неоснователност на същите,оспорват се приложени фактури към исковата молба,оспорва се твърдения факт на забава и наличие на условия за предсрочна изискуемост,прави се възражение за нищожност на клаузи на договор за лизинг и допълнително споразумение.Моли да бъдат отхвърлени исковете.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р.Х.,съдът приема за установено следното:

Приложен е договор за мобилни услуги,сключен между страните на дата 22.02.2017г,с първоначален срок на договора 24 месеца,с посочен абонаментен план Нонстоп 30.99,като е приложена и ценова листа към договора от същата дата.

Приложен е договор за лизинг,сключен на 22.02.2017г,за лизингова вещ-мобилно устройство APPLE ,МОДЕЛ IPhone 6s 128GB Gold,,за срок от 23 месеца при месечна лизингова вноска от 42.59,както и е отразено,че е заплатена първоначална цена от 277.50 лева или общата стойност на лизинговото устройство е 1257.07 лева.В договора е отразено,че с подписването на договора лизингополучателят декларира и потвърждава,че получава лизинговото устройство.

Приложени са фактури,в които са начислени суми за плащане за такси за абонамент,за периодите-15.10.2018г-14.11.2018г,

15.11.2018г-14.12.2018г,15.12.201814.01.2019г,15.01.2019г-14.02.2019г,както и общи условия на ищеца за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.

В заключението на съд.-счетоводната експертиза е отразено,че неизплатеното задължение на ответника за месечни абонаментни такси към ищеца и на основание цитирания в исковата молба договор е в размер на 164.75 лева,съвпадащо с цената на предявения иск за това вземане,а размерът на лизингована вноска,представляваща остатъчно салдо е в размер на 42.59 лева.

На 10.09.2020г ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК,за горните вземания,като с разпореждане от 02..10.2020г по ч.гр.дело №524/2020г по описа на РСТетевен е издадена Заповед по чл.410 от ГПК,за вземанията,предмет и на установителните искове по настоящето производство.

Заповедта е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заповедният съд е указал на заявителя,че в този случай може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

2

Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,доколкото е подаден и в срока по чл.415 от ГПК.

Съдът приема,че ищецът е установил съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,с източник договори за предоставяне на мобилни услуги и на продажба на мобилен апарат на лизинг.

Съдът не възприема за основателни възраженията на особения представител на ответника,че ищецът не е доказал факта,че именно ответникът е подписал договорите.В тази връзка съдът съобразява и посоченият в заключението на съд.-счетоводната експертиза факт,че вещото лице е извършило проверка и в офис на ищеца в град Тетевен,като е установил съществуването на облигационното правоотношение между страните.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че ищецът не е доказал предпоставките за едностранно разваляне на договора за лизинг,чрез обявяването му за предсрочно изискуем.Доколкото към момента на приключване на устните състезания е настъпила крайната падежна дата на задълженията на ответника по договор за лизинг,този факт се съобразява от съда,съгласно чл.235,ал.3 от ГПК.В

Не се споделят от съда и доводите на особения представител на ответника за нищожност на клаузите на договора за предоставяне на мобилни услуги,същите са прекалено общо формулирани,без посочване конкретно кои клаузи се визират,недоказано е твърдението за това,че договорът,респ. клаузите, са били предварително изготвени от посилната страна по правоотношението.

За установяване на вземането незаплатени ползвани мобилни услуги в размер на 164.75 лева освен представените едностранно съставени от ищеца фактури,е назначена и проведено и съд.-счетоводна експертиза,която е дала заключение за съществуване на задължение на ответника към ищеца за заплащане на посочената стойност,представляваща месечни абонаментни такси по договора от 22.02.2017г.

В предвид изложеното,установителният иск за това вземане се възприема от съда за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на вземането за дължима остатъчна лизингова вноска,съдът приема валидността на сключения между страните договор,а в клаузите на същият е отразено,че с подписването му лизингополучателят декларира получаване на посоченото мобилно устройство.

От пасителния план по договора за лизинг се установява,че при неговото сключване ответникът е заплатил сума в размер на 277.50 лева,като е поел задължение да погаси на 23 равни месечни вноски всяко в размер по 42.59 лева,остатъкът до пълната цена на мобилното устройство от 1257.07 лева,с ДДС.Не се твърди от ищеца,че пълната цена на лизинговата вещ не е заплатена от ответника.

3

Ищецът обаче претендира сума за придобиване на собствеността върху устройството,посочена в чл.2 от договора за лизинг,извън неговата цена.Съдът намира,че клаузата на чл.2 от договора за лизинг е недействителна.Със същата се създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността на клаузата на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД,както и поради това,че са неравноправни, а не са уговорени индивидуално (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).

В предвид този извод на съда,искът за това вземане следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските по заповедното и исковото производство:

Съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото производство,каквото искане ищецът е заявили с исковата молба и допълнителните си становища. В заповедното производство съдът е присъдил разноски в общ размер на 25.00 лева.Заповедта не е обжалвана в частта за разноските,поради което такива се дължат на ищеца. В исковото производство на ищеца се присъждат разноски в размер на 50.00 лева/за иска за вземането за абонаментни такси/,възнаграждение за вещо лице 100.00 лева и възнаграждение за особен представител-300.00 лева.

По отношение претенцията за договорено възнаграждение за адвокат в размер на 180.00 лева,съобразно договора за правна защита и съдействие/стр.9-та от делото/:

Съдът съобразява обстоятелството,че упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС/факт,установен в хода на заповедното производство,по което с разпореждане е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение/, с оглед на което за обосноваване на реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и специалните изисквания на ЗДДС. Нормата изисква данъчно задълженото лице-доставчик да издаде фактура за всяка извършена от него доставка на услуга. Такава не е представена по делото. Вписването като текст в договора на извършено плащане в брой/“внесена сума“/, също не е достатъчно,тъй като е нужно да се посочи как е внесена сумата. Ако е преведена по банков път, следва да се представи преводното нареждане. В случай,че е платено в брой-да се представи издаденият касов бон. Касае се за изпълнение на изисквания на счетоводните стандарти за удостоверяване на реално полученото плащане от данъчно задълженото лице. Затова, за да се твърди,че такъв разход е направен,той следва да се доказан с приложимите за плащането реквизити, при съобразяване и на нормите на ЗСч.(чл.6). В този смисъл е прието и в ТР №6/06.11.2013г.,пост.по т.д.

№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,че договорът за правна помощ може да служи за разписка за извършеното плащане,с изключение на случаите,когато по силата на нормативен акт е указан специален начин на плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено допълнително изискване за удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.

В исковото производство такъв счетоводен документ,за сумата,предмет на договора 4 от 22.02.2021 година също не е представен

По изложените съображения съдът намира,че не следва да се присъжда претендираният в исковото производство адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв./по този въпрос Решение по в.гр.д.№ 317/2019г. на ОС-Ловеч/.

Мотивиран от изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,съществуването на вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:130460283,със седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от ххх, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно ххх заедно с хх или ххх заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв. В.Г.-САК,срещу М. М. М.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл,.в размер на 164.75/сто шейсет и четири лева и седемдесет и пет ст./,представляващо незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от дата 22.02.2017г,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2020 година, до окончателното и заплащане,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.дело №524/2020г по описа на РС-Тетевен.

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:130460283,със седалище и адрес на управление в град София,п.к.

1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от ххх, само заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно ххх заедно с хх или ххх заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото адв. В.Г.-САК,срещу М. М. М.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл.,ИСК по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,за установяване на вземане в размер на 42.59 лева,представляващо стойност за придобиване на собственост върху мобилно устройство,по договор за лизинг,сключен на 22.02.2017г.