Решение № 45 от 19.02.2024, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. гр.Мадан, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100314 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и „Ф. БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с която са предявени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД нищожността на договор за паричен заем № ** от 09.04.2021, като противоречащ на императивните изисквания па Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителски кредит, а именно чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК, по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, чл. 143 и сл. от ЗЗП, както и да бъде прогласена спрямо „Ф. България" ЕООД нищожността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № ** от 09.04.2021 г., като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, поради противоречие с добрите и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка, а именно чл. 143, т. 19 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което било налице нищожност на уговореното възнаграждение. Ищецът счита в процесния договор за заем, който имал характер на потребителски кредит не били спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК. Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,02 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител бил разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, 1 последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 49,10 % съставлявал невярна информация, която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите, които тя ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно увредил потребителя, който сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49,02 % ГПР. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 8000 лв. с посочен лихвен процент от 40 % и ГПР 49,02%, с общ размер на всички плащания 12256,92 лева.

Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 49,02 %, кредиторът бил внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи.

На собствено основание бил нищожен и сключения договор за предоставяне на поръчителство от 09.04.2021г. и уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не била породила правни последици, поради следните съображения: Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът нямал такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител е лишена от правно основание. Типичната и непосредствена цел, която страните по договора за предоставяне на поръчителство от 09.04.2021г. била да бъдат обезпечени вземанията на кредитодателя. Когато длъжникът учредявал лично обезпечение, то не се осъществявала целта на договора за поръчителство и същият бил лишен от своето основание.

Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация, поради което нарушаването на принципа на справедливост било още по-драстично. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действал добросъвестно. Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП. Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с дружеството - поръчител, кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Изи Асет Мениджмънт АД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че процесният договор за паричен заем е действителен, в съответствие с изискванията па чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19. ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 (ЗПК) начин. Разликата в стойностите на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на разликата в естеството и начина, по който се определят и изчисляват ГПР и ГЛП. Лихвата е сума, която се заплаша при ползване на пари в заем и представлява процент от заемната сума. Твърденията, че невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР било заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР били неоснователни. Ищецът следвало да докаже реализирането на предвидените в разпоредбата на чл. 68д ЗЗП условия. Нелоялните практики по раздел III от Закона за 2 защита на потребителите не водели до нищожност на клаузи и на договори. Процесната клауза 4, предвиждаща представяне на обезпечение била действителна, не противоречала и не заобикаляла законови разпоредби. Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит.

Заемателят се задължавал в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Две физически лица – Поръчители, Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Видно, както от съдържанието на чл. 4, така и от целия текст на приложения към исковата молба договор не съществувало изискване за сключване на договор за поръчителство; не съществувало изискване за сключване на договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество; не била предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство; представянето на обезпечение било въздигнато в условие за отпускане на кредит. След като ищецът, предварително бил запознат със съществените условия на кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и пр.) е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на ВКС. това съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема, като изразяване на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза. Инициативата за сключване на договор за кредит произтичала от ищеца.

Дружеството предоставило на ищеца предложение за кредит (Стандартен европейски формуляр), в което параметрите на кредита били изрично посочени. Към момента на сключване на договора ищецът знаел, както размера на лихвата по кредита и дължимата сума, така и необходимостта да представи обезпечение. Негово право било ла се съгласи с тези условия и да сключи договор или да от каже да сключи договор при тези условия и да се обърне към друга кредитна институция. Ищецът - заемател бил преценил възможностите си. съгласил се е с тези условия и ги е приел подписвайки договора, поради което не можело да се говори за накърняване на добрите нрави. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Ф. Б.

ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство бил договор, по силата на който едната страна - гарант, се задължава по искане на другата страна - принципал, да заплати на посоченото трето лице бенефициар, определена парична сума в зависимост от поетите от гаранта задължения, независимо от действителността на обезпеченото с такава гаранция задължение. Гаранции могат да бъдат издавани от банки или търговци, в предвидените от закон случаи. По силата на договора за поръчителство „Ф. България“ ЕООД се задължавало да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не било разход по кредита, а било насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.

Правоотношението между ищеца и „Ф. България“ ЕООД било самостоятелно, то влизало в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Ищецът бил кандидатстват за кредит, който следвало да бъде обезпечен или с поръчителство или с банкова гаранция или чрез дружество-гарант. Кредитополучателят можел да избира между три вида обезпечения, които да представи. Първата възможност била да се представи банкова гаранция. Втората възможност била да се осигурят двама поръчители. Третата възможност била представяне на гаранция от дружество-гарант. Като видно от представения договор за поръчителство, той влиза в сила само в случай, че потребителят не представи банкова гаранция или поръчители. В договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Ф. България“ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се 3 задължава да заплати на „Ф. България“ ЕООД възнаграждение указания размер.

Всеки дееспособен потребител можел да прецени икономическите последици от сключване на договора. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати. Дължимото възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство било определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора. При сключване на договора, ответното дружество действало добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство били формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Дори съдът да приеме, че Договорът за заем е нищожен, то на „Ф. България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство се дължало възнаграждение в пълен размер. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.