Решение № 27 от 06.04.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кула, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20251330100045 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по чл. 124 ГПК във вр.с чл. 79, ал.1 ЗС от И. В. Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул.

„*******************, чрез пълномощник адв. И. В. - АК Видин, съдебен адрес: гр. Б., **************** против Й. В. Й., ЕГН **********, гр. Б., ***************** с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на: гараж от 18 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор **************** в сграда с идентификатор ************, намиращ се на приземния етаж /първи по нот.акт/ и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************, от 8 /осем/ кв.м., намиращ се на приземния етаж /първи по нот.акт/ на сграда с идентификатор ************ с административен адрес: гр. Б., общ. Б., обл.

Видин *************** на основание давностно владение.

Претендираните права произтичат от това, че ищецът твърди, че страните са братя и са построили заедно жилищната сграда през 1976 г., като от 1978 година живеят в нея, ищецът на втория жилищен етаж, на първия етаж – ответника, като е разпределено още тогава и ползването на гаражите помежду им, както и помещенията на приземния етаж, но от няколко години ответника оспорва собствеността на ищеца по отношение на гаража от 18 кв.м. и на помещението, използвано като мазе от 8 кв.м. на приземния етаж. Твърди, че владее процесните обекти непрекъснато и явно, което владение е било постоянно, непрекъснато и необезпокоявано от никой в продължение на 40 години, като само той е разполагал с ключ от тях и ги е владял като свои собствени, за което се е снабдил и с констативен акт за собственост.

Ответникът оспорва само иска, касаещ самостоятелен обект от 8 /осем/ кв.м., като твърди, че посоченият обект не е самостоятелен, а е обща неделима част и всеки е съсобственик на по 50 процента от нея. Оспорва твърдението, че само ищецът е владял посочения обект необезпокоявано в продължение на 40 години, а твърди, че само последните две години ищецът му ограничава 1 достъпа до него.

От ответника по първоначалния иск е предявен иск по чл. 109 ЗС с искане да му бъде осъден ищеца по първоначалния иск да му осигури свободен достъп до общо помещение - мазе с площ 8 кв.м., находящо се на сутерен на жилищна сграда с идентификатор ************ с адрес гр. Б., **************, в което са разположени водопроводните кранове на сградата и водомерите за отделните жилищни обекти в същата сграда. Претендираните права произтичат от това, че ищецът по насрещния иск твърди, че посоченото помещение е обща неделима част и всеки от страните е собственик на по 50 процента от нея, като от две години ответникът по насрещния иск му е възпрепятствал достъпа като е заключил помещението.

Ответникът по насрещния иск оспорва, че ищецът по насрещния иск е собственик на половината от помещението, като твърди, че процесното помещение е самостоятелен обект в сградата, придобит от него с непрекъснато владение от 40 години и само той го владее, като само той разполага с ключ за него.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът по първоначалния иск се представлява от особения си представител, който поддържа исковете и оспорва насрещния иск, а в хода по същество моли съда да уважи исковата претенция и да отхвърли насрещната, като подробни мотиви излага в писмени бележки в предоставения от съда срок, в което посочва, че иска да бъде уважен иска по отношение на мазето. Претендира разноски, за което представя списък с разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът по първоначалния иск се представлява от особения си представител, който поддържа отговора на исковата молба и насрещния си иск и моли съда да отхвърли иска по отношение на мазето като неоснователен и недоказан и да уважи насрещната искова претенция. В предоставения от съда срок депозира писмени бележки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира предявеният иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на: гараж от 18 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор **************** в сграда с идентификатор ************, намиращ се на приземния етаж /първи по нот.акт/ като недопустим поради липса на правен интерес, тъй като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства ответникът с поведението си да е оспорил това обстоятелство преди подаване на иска, а с отговора на исковата молба е заявил, че признава и не оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния гараж, поради което производството по отношение на този иск следва да бъде прекратено като недопустимо и исковата молба в тази част да бъде върната.

По делото не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр. Б. под № **** на 13.12.2007г., Строително разрешение № ********, издадено от Община Б. че същите са построили жилищна сграда с идентификатор ************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с адрес на имота: гр. Б.,

2

****************, която сграда е била съсобствена между страните до 2007 г., когато с посочения договор за делба страните са прекратили съсобствеността си и са разделили жилищната сграда помежду си, като ищецът И. В. Й. и съпругата му Б.В. Й.а са получили в дял и са станали собственици на втория етаж от жилищната сграда, с площ от 108 кв.м., състоящ се от спалня, детска стая, хол, кухня, баня, тоалетна и коридор, на мазе със застроена площ от 17 кв.м., на гараж с площ от 15 кв.м., както и на 50% от общите неделими части на сградата, а ответникът Й. В. Й. и съпругата му П.И. Й.а са получили в дял и са станали собственици на първия етаж от жилищната сграда, с площ от 108 кв.м., състоящ се от спалня, детска стая, хол, кухня, баня, тоалетна и коридор, мазе със застроена площ от 30 кв.м., гараж с площ от 24 кв.м., според документа и на 50% от общите неделими части на сградата.

Ищецът се е снабдил с Нотариален акт за собственост по документи ***************** на нотариус Калина Гашева с рег. № 736 на Нотариалната камара и район на действие РС Б., вписан с Вx. рег. ****************** на Служба по вписванията гр. Б. на жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **************** с площ 108.00 кв.м., построено в сграда с идентификатор ************.1 по кадастралните карти и кадастралинте регистри на гр. Б., общ. Б., обл. Видин, одобрени със Заповед № РД-18-400/ 12.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Б., ул. *****************, ведно с прилежащите 50% от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************, от 8 /осем/ кв.м., намиращ се на приземния етаж /първи по нот акт/.

Посоченото помещение с площ от 8 кв.м. е обозначено като мазе в проекта за водопровод в цялата жилищна страда и през него минават водопроводни тръби за сградата и се намират спирателните кранове и водомерите.

По делото е прието удостоверение от Б.Г., вписана в Регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по Кадастъра, в което е посочено, че процесното мазе от 8 кв. м е прилежащо помещение към жилището на ищеца, но посоченото удостоверение удостоверява само отразеното в кадастъра, което няма конститутивен характер.

В чл. 38 от Закона за собствеността е регламентирано, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

В случая между страните е налице възникнала етажна собственост, след като страните са прекратили общата съсобственост върху цялата жилищна сграда с цитирания по – горе договор за делба през 2007г. Страните при подялбата са приели, че процесното мазе е обща част, поради което същото не е поделено. Видно от договора за делба всеки е получил към жилището и по едно мазе, а процесното не е поставено в дял на нито един от страните и е останало обща част. Както се установи по делото, от цитирания по – горе 3 проект за водопровод, както и свидетелските показания на свидетелите Т., С., П. и Б. през същото помещение преминават и водопроводните тръби на сградата, спирателни кранове и водомерите. С оглед на посоченото съдът приема, че посоченото помещение е обща част по предназначението си.

Общите части не могат да се делят, съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. Те нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и придобивна давност, както се посочва и в мотивната част на Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983г. , постановено по гр.дело № 1/1983г. на ОСГК на ВС.

По делото не се събраха каквито и да било доказателства посоченото помещение да е променило предназначението си.

С оглед на посоченото, ищецът е собственик на ¼ ид. част от посоченото помещение на основание цитирания договор за доброволна делба, но тъй като искането му е да бъде признат за собственик на основание давностно владение, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на насрещния иск, съдът намира следното:

Съгласно практиката на ВКС по Р №283/2012г. от 07.03.2013 г. по гр.д.

№387/2012г. на второ г.о., е прието, че по реда на чл.109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправното въздействие върху общите части на сграда, която е в режим на етажна собственост.

Неоснователно действие е и това, с което реално се смущава правото на собственост. В конкретния случай като неоснователно действие от страна на ответника по насрещния иск се сочи, че същият е ограничил достъпа на ищеца по насрещния иск до процесното помещение – мазе с площ 8 кв.м. чрез заключване на вратата му и непредоставяне на ключ от нея, с което за ищеца по насрещния иск е невъзможен достъп до помещението и съответно спиране на водата и отстраняване на аварии, достъп до водомера. Достъпът следва да му бъде осигурен чрез незаключване на входната врата на процесното помещение, което е обща част или чрез предоставяне на ключ от тази врата.

При тълкуването по т.3 на Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС съдът приема, че от самия текст на нормата на чл.109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случаите, когато с негаторния иск се брани правото на етажен собственик за достъп до обща част на сградата от значение е дали ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща част. Когато сградата е построена като еднофамилна, а впоследствие е възникнала етажна собственост е релевантно дали ответникът е извършил действия, чрез които е преустановен достъпа до обща част или това състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който достъпа до обща част попада в разпореден при възникването на етажната собственост самостоятелен обект. В първия случая е налице промяна в сградата /преграждане или преустройство/, поради която се ограничава достъпа до обща част и съдът дължи преценка дали тези действия са основателни или не. Във втория случай липсва промяна в сградата, дължаща се на действия на ответника. Действието по заключване на помещение, което е обща част обект в сграда в режим на етажна собственост и отказът да се даде 4 свободен и неограничен достъп до този обект на друг етажен собственик следва да бъде бъде прието за неоснователно.