Решение № 82 от 04.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20255300900375 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба подадена от И.

М. Г., ЕГН ********** срещу "Теа Сити Груп" ЕООД, ЕИК 203607881, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 41 020, 44 евро (равняваща се на 80 229 лева)- платена от ищеца на ответника на отпаднало основание, а именно: развален от ищеца поради пълно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по Договор за изпълнение на строителство от 15.09.2021г. и Анекс към него от 17.12.2021г. сключени между страните, с предмет задължение на ответника да изгради и прехвърли впоследствие на ищеца собствеността върху следния самостоятелен обект в сграда, а именно: апартамент № 2 (63, 97 м2), на кота +2,85м, ведно с изба № 2 (5, 91 м2) от новострояща се многофамилна жилищна сграда в ПИ ***, находяща се на административен адрес ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /19.06.2025г./ до окончателното й заплащане (претенцията на ищеца е описана съобразно заявеното от него и допуснато от съда с Определение № 69/ 15.01.2026г. увеличение досежно размера на предявения осъдителен иск).

В исковата молба ищецът поддържа, че между страните са сключени Договор за изпълнение на строителство от 15.09.2021г. и Анекс към него от 17.12.2021г. По силата на цитирания договор ответникът като изпълнител се е задължил да изгради и прехвърли собствеността в полза на ищеца върху следния недвижим имот: ап. № 2 (63, 97 м2), на кота +2,85м, ведно с изба № 2 (5, 91 м2) от новострояща се многофамилна жилищна сграда в ПИ ***, находяща се на административен адрес ***.

Обектът е следвало да бъде изграден в срок от 24 месеца считано от датата на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и линия. Изтъква се, че ответникът като изпълнител и продавач се е задължил да прехвърли на ищеца правото на строеж върху горепосочения обект при достигане на кота +2,85м. Предвид изложеното, ищецът приема, че процесният договор представлява предварителен договор, по силата на който ответникът се задължава да изгради съответната сграда, като при достигане на кота +2,85м, да прехвърли правото на строеж върху 1 самостоятелния обект (ап. № 2 /63, 97м2/ на кота +2,85м, ведно с изба № 2 /5, 91м2/) на ищеца. Сочи се, че след като за сградата бъде издаден акт обр. 14, правото на строеж ще се трансформира в право на собственост върху индивидуалния обект. Ищецът сочи, че преди подписване на договора- на 04.09.2021г., е заплатил на ответника сума в размер от 500 лв., представляваща “стоп капаро”. След самото сключване на договора, в изпълнение на задълженията си по него, ищецът е заплатил на ответника следните суми: на 16.09.2021г. по банкова сметка на ответника са преведени 25 000 лева, за което ответникът е издал фактура № 364/ 17.09.2021г.; на 20.10.2021г., след като управителят на ответното дружество е поискал, в брой, в офиса на дружеството е предадена сумата от 20 000 лева, за което ответникът е издал фактура № 370/ 21.10.2021г.; на 05.01.2023г. по банкова сметка на ответника са преведени 13 200 лева, за което ответникът е издал фактура № 25/ 04.01.2023г.; на 09.02.2023г. по банкова сметка на ответника са преведени 10 000 лева, за което ответникът е издал фактура № 29/ 08.02.2023г.; на 21.09.2023г. по банкова сметка на ответника са преведени 7 700 лева, като ищецът няма данни ответникът да е издал фактура за посочената сума; на 08.07.2023г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 2000 лева, за което е издадена разписка от същата дата; на 05.10.2023г. е заплатена сумата от 1500 лева, която е отразена като добавка в разписката от 08.07.2023г.; на 22.11.2023г. ищецът е наредил по банкова сметка на ответника сумата от 329 лева. Ищецът поддържа, че макар и добросъвестно да е изпълнил задълженията си по процесния договор, ответникът и към датата на подаване на исковата молба в съда не му е прехвърлил правото на строеж по отношение на самостоятелния обект в сградата (ап. № 2 /63, 97м2 на кота +2,85м, изба № 2 /5, 91м2), съответно ищецът не е придобил и правото на собственост. Същевременно, ищецът е установил, че ответното дружество е със значителен брой просрочени и непогасени задължения. Сградата, в която се намира обектът, който е следвало да бъде прехвърлен на ищеца е построена (сградата е с идентификатор ***), но както по отношение на нея и самостоятелните обекти в сградата, така и по отношение на поземленият имот (с идентификатор ***) са вписани множество възбрани. Предвид това, ищецът поддържа, че няма какъвто и да било интерес да придобива обект, по отношение на който са налице вписани възбрани. В тази връзка, ищецът изтъква, че дори и ответникът да прехвърли собствеността върху вече изградения самостоятелен обект, то на осн. чл. 453 ГПК това правно действие ще бъде непротивопоставимо на кредиторите с вписани възбрани.

Ищецът изтъква, че с предварителния договор не се прехвърлят/ учредяват вещни права и за развалянето му не е необходимо да се предяви нарочен иск. Предвид това, разваля процесния договор на осн. чл. 87, ал. 2 ЗЗД с изрично изявление за това, обективирано в самата искова молба. След като договорът е развален, ищецът поддържа, че всичко дадено от страните следва да бъде реституирано. Моли се предявеният иск за сумата от 41 020, 44 евро (равняваща се на 80 229 лева) да бъде уважен. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който възразява срещу допустимостта на производството, тъй като изложените в исковата молба твърдения са неверни и ищецът не разполага с право на иск. По същество оспорва основателността на исковата претенция. Поддържа се, че процесният договор няма характер на предварителен договор за учредяване на вещни права и за прехвърляне на собствеността върху самостоятелен обект в сграда. Ответникът изтъква, че по силата на цитирания договор единствено се е задължил да изгради сградата и процесния самостоятелен обект в нея, но не и да прехвърля собствеността върху него. В тази връзка се поддържа, че сградата е построена, поради което и надлежно е изпълнил задължението си по договора. Твърди, че ищецът е неизправна страна по процесното правоотношение, поради което и не разполага с потестативното 2 право да развали договора. Възразява се, че ищецът не е заплатил отразените в исковата молба суми. Поддържа се, че представените към исковата молба писмени доказателства по никакъв начин не доказват заплащането на сумите и дори не съдържат информация по кой договор е осъществено всяко едно от твърдените плащания. Моли се исковата молба да бъде върната като недопустима, а ако се приеме, че претенцията е допустима, същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.

Оспорва изложеното в отговора на исковата молба. Изтъква се, че от прочита на б.

„Д“- “Допълнителни клаузи”, т. 1 от договора се налага ясното разбиране, че ответникът се задължава да прехвърли на инвеститора (ищеца) суперфицията за процесния обект при достигане на кота +2,85, а собствеността върху прилежащата част от терена ще бъде прехвърлена при съставяне на акт обр. 14. Тоест, ответникът не само ще строи сградата и самостоятелните обекти в нея, но и се задължава на определен етап от строежа да прехвърли правото на строеж за съответния самостоятелен обект, предмет на договора от 15.09.2021г. и част от собствеността по отношение на поземления имот върху който се строи сградата. Ищецът поддържа, че предвид формулировката на б. „Д“- “Допълнителни клаузи”, т. 1 от договора е явно, че с подписването му ответникът поема задължението в бъдещ момент да се прехвърли съответното вещно право. Именно и придобиването на това вещно право е основната цел на ищеца. Ищецът поддържа и че недвижимият имот е в достатъчна степен индивидуализиран с посочване на номера на самостоятелния обект, площта му, както и идентификатора на поземления имот, в който ще бъде издигната сградата, в която ще се намира самостоятелният обект. Сочи се, че тези белези са напълно достатъчни да индивидуализират самостоятелния обект, доколкото към момента на сключване на процесния договор той все още не е изграден. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения.

В срока по чл. 373 ГПК от ответната страна е постъпил допълнителен отговор.

Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Възразява, че процесният договор няма необходимото съдържание, за да се определи като предварителен договор за учредяване право на строеж върху самостоятелен обект или за прехвърляне на собствеността върху такъв. Възразява се и че ответното дружество не е собственик на обекта, предмет на процесния договор. Поддържа се, че ищецът пръв е изпаднал в забава досежно задължението си да заплати сумите за изграждане на обекта, поради което и забавата му освобождава ответника като длъжник.

С молба вх. № 1633/ 15.01.2026г. ищецът на осн. чл. 214 ГПК е заявил увеличение досежно размера на предявения частичен осъдителен иск като увеличава същия от 20 451, 68 евро (равняващ се на 40 000 лева), на сума в размер от 41 020, 44 евро (равняваща се на 80 229 лева). С постановеното по делото Определение № 69/ 15.01.2026г. съдът е счел, че са налице всички законови предпоставки и е допуснал поисканото увеличение по отношение размера на предявения осъдителен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Между страните не съществува спор, поради което с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между ищеца като „инвеститор“ и ответното дружество като „изпълнител“ е сключен Договор за изпълнение на строителство от 15.09.2021г. и Анекс към него от 17.12.2021г. (спорът на страните се концентрира по отношение на конкретните права и задължения на страните по договора- обстоятелство, което ще бъде коментирано в 3 частта от настоящото изложение, третираща правото); ответникът е изградил в ПИ с идентификатор *** сграда, на която е присвоен идентификатор ***.

Между страните не съществува спор, а и от материалите по делото се изяснява, че както по отношение на процесния ПИ с идентификатор ***, така и по отношение на построената в него сграда с идентификатор *** и намиращите се в нея самостоятелни обекти (включително и следващият се на ищеца ап. № 2- СОС с идентификатор ***) е насочено изпълнението по изп. дело № 522/ 2023г., по описа на ЧСИ Петя Николова, като делото е продължено под № 8986/ 2024г., по описа на ЧСИ Константин Павлов, район на действие ОС- Пловдив. В тази връзка, от приетото по делото Разпореждане изх. № 18581/ 21.01.2025г., по изп. дело № 8986/2024г., по описа на ЧСИ Константин Павлов, район на действие ОСПловдив (л. 24) се изяснява и че горепосочените недвижимости са предмет на публична продан, по която е обявен купувач и е изготвено на дата 19.08.2024г. постановление за възлагане. Посоченото постановление е атакувано по съдебен ред, като с Определение № 888/ 27.03.2025г., по в.гр.д. № 822/ 2025г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, X - ти с-в подадената жалба е оставена без разглеждане. Актът на Окръжен съд- Пловдив е изцяло потвърден с Определение № 2/ 07.01.2026г., по в.ч.гр.д. № 678/ 2025г., по описа на Апелативен съд- Пловдив, I- ви гр. с-в (л.90- 92 от делото). Тоест, в светлината на ангажираните по делото доказателства, постановлението за възлагане на горепосочените недвижими имоти е влязло в сила.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза (л. 120- 121) се изяснява, че в счетоводството на ответното дружество не са налични първични счетоводни документи (фактури, банкови извлечения, РКО и др), а само вторични такива.