Решение № 18 от 20.03.2024, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Елхово, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20232310200577 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Инициирано е по депозирана жалба от “ДВ ОСЕМ“ЕООДс.Денница, общ.Болярово, обл.Ямбол, с ЕИК ***1, представлявано от Д.Н.Д., в качеството й на едноличен собственик и законен представител, действащо чрез пълномощника си – адв.Ж. К. от АК-Ямбол, против Наказателно постановление №28-2300020 от 07.08.2023 година, издадено от С.Н.И. Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Ямбол, с което на основание чл.416 ал.5 вр.с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено на Дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят с жалбата си оспорва констатациите, отразени в атакуваното НП, като заявява, че същите не отговарят на истината. Изложени са доводи и съображения, че от обективна и субективна страна не са осъществени признаците на вмененото на жалбоподателя адм.нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. С жалбата си Дружеството-жалбоподател изтъква, че описаната фактическа обстановка е непълна, тъй като липсват редица констатации за извършената проверка от 09.06.2023г. в селскостопанската база в с.Оман, общ.Болярово, стопанисвана от „ДВ Осем"ЕООД - кои лица са намерени в обекта, било ли е лицето Г. там, имало ли е изобщо работници на дружеството, извършвана ли е дейност в обекта и др. Според жалбоподателя 1 липсват и констатации какво представлява селскостопанската база, стопанисвана от „ДВ Осем" ЕООД, находяща се в с.Оман, общ.Болярово, като обект на контрол (какви обекти са включени в нея, как са позиционирани, функционират ли в момента на проверката, има ли ограда на обектите и т.н). Предвид на това според атакуващия процесното НП, същото е постановено при неясна, непълна и неправилно възприета от адм. орган фактическа обстановка, при липса на пълнота в доказателствата. Не е посочено, че лицето - Г.П. Г. не се е намирал в обекта по време на проверката на 09.06.2023г. където е имало други лица, в трудовоправни отношения с дружеството-жалбоподател, но не и това лице. Не са взети в предвид логичните и житейски оправдани обяснения на управителя на дружеството „ДВ Осем" ЕООД, посочени във възражението по съставения АУАН и възражението, направено на 29.05.2023г. при проверката по документи.

Според жалбоподателя към АНП не са представени никакви други доказателства, освен декларирани данни в декларация от лице, което е непознато за дружеството-жалбоподател. В жалбата са изложени съображения, че за да е налице нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, каквото е вмененото на дружеството-жалбоподател, следва работникът „да е допуснат до работа преди с него да е сключен писмен договор“, като в случая не е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че на 17.05.2023г. и на 09.06.2023г.(датата на проверките) соченият работник да е бил на работа и да е полагал труд по трудово правоотношение. Или АНО не е установил в случая по безспорен начин полагане на труд и конкретно възложени трудови функции на лицето Г. от страна на работодател, в случая дружеството-жалбоподател. Констатираното от проверяващите не е достатъчно за съставомерността на деянието и за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.61, ал.1 от КТ. В жалбата се сочи, че в писмено обяснение Управителя на дружеството е заявил пред АНО, че няма такъв работник, обектът навес е в процес на строеж, че липсва ограда на място и всеки може да влезе, както и че няма обяснение какво прави соченото лице на това място, че на проверка от 09.06.2023г. лицето не е сред служителите на дружеството. В жалбата си жалбоподателят е акцентирал и изложил своите съображения по какъв начин следва да се възприеме приложената към АНП писмена декларация от лицето Г. Г., като е изтъкнато, че същата не се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила и преценката й следва да се цени наред и в съвкупност с всички останали доказателства по делото. На следващо място в жалбата са съдържими доводи, с които жалбоподателят счита, че при издаването на оспореното НП АНО е допуснал процесуални нарушения. В тази насока се изтъква, че нито в АУАН, нито в НП, е отразено в обстоятелствената част какво нарушение по чл.61, ал.1 от КТ е извършено, като само абстрактно е посочено, че лицето Г.Г. е работило като общ работник, без да се уточнява какви точно са били функциите му. Т.е., при съставянето на АУАН, а впоследствие и при издаването на НП, актосъставителят и АНО според жалбоподателя са 2 нарушили императивните разпоредби съответно на чл.42 т.4 и т.5 и на чл.57 ал. 1 т.5 и т.6 от ЗАНН, които изискват да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а също така и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Изложените в АУАН и релевирани в НП обстоятелства не кореспондират с посоченото в тях нарушено правило на чл.61 ал.1 от КТ. Всъщност въведеното с тази правна норма задължение се осъществява чрез изпълнение на задължението да се сключи писмен трудов договор по чл.62 ал.2 от КТ, като неизпълнението на същото осъществява състава на нарушение по чл.414 ал.3 от КТ. Въз основа на граматическото и логическо тълкуване на нормите на чл.61 ал.1 от КТ и чл.62 ал.1 от КТ, от една страна, а от другасистематичното тълкуване на разпоредбите на чл.414 ал.3 от КТ, съответно на чл.414 ал.1 от КТ се формира изводът, че в случаите на несключване на трудов договор при фактически съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, представлява неизпълнение на задължението по чл.62 ал.1 от КТ, което поглъща задължението по чл.61 ал.1 от КТ и единствено наказуемо с предвиденото в закона административно наказание е неизпълнение на задължението по чл.62 ал.1 от КТ. Т.е. за нарушението по чл.61 ал.1 от КТ според жалбоподателя не е предвиден самостоятелен административно-наказателен състав. Предвид на тези съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно и му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се явява представляващия го - Д.Д. и чрез пълномощника си по делото - адв.Ж. К. от АК-Ямбол, ред.упълномощена, заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същите искания. Ангажират се писмени и гласни доказателства във връзка с направеното с жалбата оспорване на фактологията, изложена в АУАН и в НП. С представена писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя доразвива доводите си, с които цели отмяна изцяло на обжалваното НП. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото проц. представителство в посочен размер от 500 лева.

За административно-наказващият орган

– Д“ИТ“гр.Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се явява Директора С.Н.И., който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като 3 съобрази закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2023 година в 12.30 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ямбол - свидетелите Н. Д. Х. /работеща на длъжност „ст.инспектор“/ и Т. С. С. /работеща на длъжност „инспектор“/ извършили проверка по спазване на изискванията на трудовото законодателство на „ДВ осем“ ЕООД в обект, стопанисван от дружеството – „селскостопанска база“ с местонахождение в стопанския двор в с.Оман, община Болярово, обл.Ямбол. В хода на проверката на място в новострояща се сграда, представляваща навес, проверяващите установили лицето Г.П. Г., който извършвал дейност като е метял този навес. Лицето в присъствието на двете свидетелки е заявило, че работи в „ДВ осем“ ЕООД като „общ работник“ с работно време от 08.00 до 17.00 часа с един час обедна почивка и с почивни дни – събота и неделя.

Двете проверяващи свидетелки поискали от лицето Г. да се свърже с работодателя си – г-жа Д.Д., при което лицето отговорило, че е изтрило тел.номер на „шефката“ си и има моб.номер на съпруга й. Но при опит да се свърже с него, не успял.

След това проверяващите свидетели Х. и С. предвид на това, че времето е бил дъждовно заедно с лицето Г. се преместили в старата част на стопанския двор, където имало стари постройки и селскостопанска техника, собственост на дружеството-жалбоподател. Там лицето Г. собственоръчно попълнил приложената към АНП декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, като декларирал, че работи в „ДВ Осем“ ЕООД, на длъжност „общ работник“ в обект „селскостопанска база с.Оман“ по трудов договор, с работно време от 08.00 часа до 17 часа, с почивка 1 час, с почивни дни – събота и неделя, при месечно тр.възнаграждение в размер на 780 лева, последно изплатено му в брой на 20.04.2023г. Лицето Г. е декларирал, че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен тр.договор. Лицето в декларацията си не е посочил начална дата на трудовото правоотношение.

На 29.05.2023г. в офиса на Д“ИТ“, в гр.Ямбол от дружеството – жалбоподател са представени писмени документи, които проверяващите са изискали с призовка от работодателя, между които документи е липсвал сключен трудов договор с лицето Г.П. Г..

В приложени към административно-наказателната преписка писмени обяснения от 29.05.2023г. на Д.Д., в качеството й на Управител на „ДВ Осем“ЕООД, същата е заявила, че лицето Г. Г. не е в трудово правоотношение с Дружеството като е посочила, че не й е известна причината поради която на 17.05.2023г. при извършване на проверката от служителите на Д“ИТ“гр.Ямбол въпросното лице е заварено и то в базата на Дружеството, която е на етап по изграждане. В обясненията се съдържат твърдения, че въпросното лице извършва понякога работа на граждански договор в полза на дружеството, собственост на съпруга на Д..

На 09.06.2023г. двете свидетелки Х. и С. посетили отново обекта, на 4 който заварили друг служител на Дружеството-жалбоподател – свидетеля Н.Й. и Г.Д. - съпруг на законния представител на дружеството – г-жа Д.Д..

Лицето Г. Г. не бил на обекта. Предвид на това, че от показанията на свидетелките Х. и С. се установи, че по време на тази проверка същите не са констатирали нарушения на проверявания обект, не са отразили изрично това в съставения Протокол за извършена проверка №ПР2318524 от 16.06.2023г. И двете свидетелки в показанията си са категорични, че практиката им е такава – при липса на констатирани нарушения, в протокола не се записва изрично това.

Констатациите от проверките /от 17.05.2023г. и от 09.06.2023г. – на място в обекта на контрол и от 29.05.2023г. – по документи/ били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2318524 от 16.06.2023г. С посочения протокол на дружеството-жалбоподател като работодател, били дадени писмени предписания съобразно чл.404, ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на констатирани нарушения, описани под №1 и №2. За описаното под №3 процесно нарушение не е дадено предписание, а е констатирано, че „ДВ Осем“ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника Г.П. Г., с ЕГН ********** преди постъпването му на работа, с което е нарушен чл.61, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от КТ. Препис от протокола е бил връчен лично на Управителя на дружеството-жалбоподател – Д.Д. на 16.06.2023 год.