Решение № 50 от 09.08.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Ловеч , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Светла Иванова Иванова (ОП-Ловеч) като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно административно наказателно дело № 20214300600275 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

С Решение № 260005/18.02.2021 г. по АНД №1/2020 г., РС- Луковит е признал ЕД. ИЛ.

ЕМ., ЕГН **********, роден на ***** в гр. ******, живущ в гр. ******, ул.

„************** и шофьор в същата фирма, неосъждан, за виновен в това, че на 23.12.2018 г., около 13.00 ч., пред дом № 37 на ул. „Съединение" в гр. ******, при управлението на собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „A3“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение назад (чл. 40 ал. 2 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.В.Д. от с.гр., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горните крайници вследствие на причинените при сблъсъка травматично счупване на втора метакарпална кост на лява ръка и травматично счупване на главичката на дясна лъчева кост без разместване с последвало консервативно лечение - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000. 00 (хиляда) лева.

Съдът на основание чл. 343 г НК е лишил ЕД. ИЛ. ЕМ., с ЕГН **********, от право да управлява МПС за срок от 1(един) месец.

1

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. Р. М. М., процесуален представител на ЕД. ИЛ. ЕМ., с която моли да се постанови Решение, с което да оправдае изцяло ЕД. ИЛ. ЕМ. по така повдигнатото му обвинение.

Счита, че ЕД. ИЛ. ЕМ. е признат за виновен без да са налице предпоставките по чл. 303, ал.

2 от НПК, като първата инстанция не е съобразила поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото, тъй като ако е сторила това, е щяла да стигне до единствено правилния извод, че не са налице достатъчно данни, съобразно които обвиняемия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Сочи, че с решението си PC Луковит е приел неправилна и противоречива на обективната истина фактическа обстановка.

В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението на първата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и се представлява от адв.

М., който поддържа въззивната жалба. Допълнително посочва, че пострадалата внезапно е излязла на пътното платно и не се е съобразила по никакъв начин с движещия се автомобил.

Налага довод, че тя не е била видима за въззивника и водача е бил в обективна невъзможност да възприеме внезапно появилата се на пътното платно пострадала. Сочи, че причина за ПТП е било поведението на пострадалата.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалби, становищата на страните, събраните доказателства и като извърши служебна проверка на присъдата, намира за установено следното :

Въззивната инстанция приема, че първоинстанционния съд е допуснал съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, което е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

ЕД. ИЛ. ЕМ. е предаден на съд да това, че на 23.12.2018 г., около 13.00 ч., пред дом № 37 на ул. „Съединение" в гр. ******, при управлението на собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „A3“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 40, ал. 2 ЗДвП : „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.В.Д. от с.гр., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горните крайници вследствие на причинените при сблъсъка травматично счупване на втора метакарпална кост на лява ръка и травматично счупване на главичката на дясна лъчева кост без разместване с последвало консервативно лечение - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.

2

С атакуваното решение РС- Луковит е признал ЕД. ИЛ. ЕМ. за виновен в това, че на 23.12.2018 г., около 13.00 ч., пред дом № 37 на ул. „Съединение" в гр. ******, при управлението на собствения си лек автомобил марка „Ауди“, модел „A3“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение назад (чл. 40 ал. 2 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.В.Д. от с.гр., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горните крайници вследствие на причинените при сблъсъка травматично счупване на втора метакарпална кост на лява ръка и травматично счупване на главичката на дясна лъчева кост без разместване с последвало консервативно лечение - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК във връзка с чл. 40, ал.

2 от ЗДвП. В мотивите към решението е посочено, че „Според приетия от съда за доказан механизъм на настъпване на ПТП, Е.Е. е нарушил задължението по чл. 40, ал. 2 ЗДвП по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“.

Нормата на чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро препраща към чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК, която е бланкетна. Прокурорът в предложението е посочил правилото за движение по ЗДвП, което е счел, че е нарушено, като е изписано и нейното съдържание. В атакуваното решение е посочена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, но не и нейното съдържание, т. е липсва текстовото й изписване. От една страна е налице противоречие между диспозитив и мотиви на решението, което винаги представлява процесуално нарушение от категорията съществените. Съдебният акт представлява единство от диспозитив и мотиви и констатирано противоречие между тях винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като липсва годен съдебен акт и не може да бъде установена действителната воля на съда, което абсолютно основание за неговата отмяна. От друга страна, изписването на съдържанието на нормата от ЗДвП, която съдът е счел, че виновно е нарушена при престъпления по транспорта, е елемент от състава на престъплението по чл. чл. 343, ал.1, б.

„б“, пр. 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1, пр. З-то от НК и при така допуснатото от първата инстанция нарушение, съдът не може да обсъди направеното пред нас възражение, че основна причина за ПТП има поведението на пострадалата и въззивника не следва да носи наказателна отговорност.

В тази връзка е Тълкувателно решение №2/22.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСНК „Нормата на чл. 343 от НК е препращаща към тази на чл. 342 от НК, която от своя страна е бланкетна. След запълването й със съответно съдържание, се създава забрана за управление или експлоатация на транспортни средства и съоръжения в нарушение на правилата за движение и експлоатация или изискванията за добро качество на ремонт. Запълването на бланкета на наказателноправната норма с норми от друг нормативен акт не променя същността й като правило за поведение. Това е само законодателна техника, чрез която се постигат икономия и възможност за по-гъвкаво регулиране на обществените отношения. Без такава техника динамичното развитие на обществените отношения би наложило чести промени в по-висшия по степен нормативен акт, какъвто е наказателният кодекс. В този 3 смисъл, запълненото с цялостно съдържание правило за поведение представлява правна норма, която се съдържа в особената част на НК. Нейното приложение не следва да се отличава по никакъв начин от нормите с описателни диспозиции, при които отделните елементи от състава на престъплението са описани изчерпателно в НК, или от препращащите такива. Това означава, че въведените в НПК процесуални средства за постигане на правилно приложение на материалния закон, са валидни в пълна степен и за чл.

343 от НК. Обвинението от своя страна е единство от факти и право. Отнесено към нормата на чл. 343 НК, изискването за установяване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки елемент от състава на престъплението, както и посочването им в обвинителния акт, мотивите към присъдата или решението, касае и фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на нарушение на правила за движение по пътищата, съдържащи се основно в ЗДвП и Правилника за приложението му. По отношение на правото, обвинението трябва да очертава връзката между нормата на особената част от НК и запълващата правна норма от друг акт, която следва да бъде индивидуализирана чрез наименованието на съответния акт на специалното законодателство и цифровото и словесно изражение на самата негова разпоредба“.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се отмени Решение № 260005/18.02.2021 г. по АНД №1/2020 г., РС- Луковит и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато от съда съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260005/18.02.2021 г. по АНД №1/2020 г., РС- Луковит и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато от съда съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4