Решение № 562 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110218134 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. К. К. против Наказателно постановление № 25-4332028970/14.11.2025 г., издадено от Началника на сектор при ОПП – СДВР, с което, на основание чл.

185 ЗДП, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”, в размер на 50 лева (25,56 евро), за нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДП – „глоба”, в размер на 200 лева (127,82 евро) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си навежда доводи за наличие на фабрично затъмнени стъкла, което било отразено при регистрацията на процесното МПС в ОПП-СДВР; за недоказаност; за непрецизно описание; за непрецизна правна квалификация.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се представлява. Същият не е открит за призоваване на посочения в жалбата адрес.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Взема отношение по направените възражения, Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2025 г., около 15:11 ч., жалбоподателят К. управлявал л. а. ,,***'', ДК № ,,***'' в гр. София, по Околовръстен път, с посока към бул. „Ботевградско шосе” към бул. „Цариградско шосе“ и до № 454 бил спрян за проверка от полицейските служители В. Г. и К. Д.. В хода на проверката било установено, че предните странични стъкла на управляваното от жалбоподателя МПС са с ограничена видимост (затъмнени със залепено фолио от вътрешната страна), в степен – 1 че видимостта от вътре навън била силно затруднена, а отвън навътре – практически никаква, както и че автомобилът е с червен на цвят задни пътепоказатели (мигачи).

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите В. Г. и К. Д.; АУАН; НП; възражение; справка за нарушения на ЗДП; заповеди за компетентност.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно редица подлежащи на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен неин анализ, по отношение на тях не се налага. Сред тези обстоятелства са: управлението, от страна на жалбоподателя, на процесното МПС; наличието на затъмнени предни странични стъкла; цветът на пътепоказателите.

Спорният момент по делото касае твърдението на К., че предните странични стъкла на лекия му автомобил са фабрично затъмнени, което било отразено, при регистрацията в КАТ. Това, обаче, не би могло да бъде вярно, доколкото и двамата разпитани свидетели заявяват спомен за залепено от вътрешната страна фолио, а не – на тониране на самото стъкло. В този смисъл и при отсъствие на каквато и да било видимост от вън на вътре, теза за добросъвестност на водача е незащитима.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

2

Възраженията за допуснати процесуални нарушения са частично основателни. Налице е надлежна словесна и цифрова формулировка на констатациите на проверяващия екип по пункт първи, като отсъствието на препращане към Наредба № I-45/24.03.2000 г. е обект на заслужена критика, от страна на жалбоподателя (още повече, че в същата не е и регламентиран цвят на пътепоказателите, но това е въпрос по същество), с оглед бланкетния характер на цитираната норма.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че К. не е изпълнил задължението си по чл. 105, ал. 1 ЗДП да не ограничава видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и автомобилът е бил оборудван със задни пътепоказатели с цвят, несъответстващ на нормативно утвърдения (с уточнението от предходния раздел, че по този пункт отговорност не може да се ангажира, поради процесуални нарушения).

Съставите и на двете нарушения уреждат изпълнителни деяния, които ги определят като нарушения на просто извършване, осъществявани чрез противоправно действие.

От субективна страна, и двете деянията са извършени виновно, тъй като нарушителят е съзнавал, че затъмнението на стъклата не е фабрично и че затруднява видимостта и в двете посоки, както и необходимостта от стандартизиран цвят на пътепоказателите (за да не бъдат възприети погрешно, като друга категория светлинни индикации при движение), но въпреки това, но въпреки това е предприел конкретни действия по участие в пътното движение.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените 3 отношения. В конкретния случай нарушенията са застрашили обществените отношения, свързани със сигурността на пътя, като от неспазването на императивна законова разпоредба е потенциално е могло да настъпи ПТП, както и не следва да се пренебрегват множеството налагани на К. санкции по ЗДП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 185 ЗДП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 50 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и мотиви по индивидуализацията й са безпредметни.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 75 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно и следва да бъде ревизирано.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-028970/14.11.2025 г., издадено от Началника на сектор при ОПП – СДВР, в частта, с която, на основание чл. 185 ЗДП, на Г. К. К. било наложено наказание „глоба”, в размер на 50 лева (25,56 евро), за нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДП

ОТМЕНЯ, Наказателно постановление № 25-4332-028970/14.11.2025 г., издадено от Началника на сектор при ОПП – СДВР, в частта, с която на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДП, на Г.

К. К. било наложено наказание „глоба”, в размер на 200 лева (127,82 евро) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗДП, Г. К. К., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 75 евро – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5