Определение № 3170 от 03.11.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3170 гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20255530103531 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Р. П., Т. Г. Т., В. П. П., Г. П. П. против С. В. П. и И. К. П. за обявяване за нищожен на договор за аренда от ********** за имот в ********** обл. Стара Загора.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, в който правят възражение за местна неподсъдност на делото, като намират, че искът е следвало да се предяви през съда по техния адрес – **********нски районен съд.

По направеното възражение за местна неподсъдност на делото Старозагорски районен съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за неподсъдност на делото, съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 119 ГПК, може да се прави само от ответната страна най-късно в срока за отговор на исковата молба. В разглеждания случай тези предпоставки са налице, поради което възражението се явява допустимо.

Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

В случая адресите на ответниците са в гр. ********** и искът против тях следва да бъде предявен пред съда, в чийто район се намира постоянния им адрес. Още в исковата молба се сочи, че адреса на ответниците е в гр. **********, исковата молба е връчена лично на ответниците в гр. ********** и в отговора на исковата молба ответниците сочат като местно компетентен съд – Районен съд **********. В обобщение – ответниците от гледна точка на адресна регистрация нямат нищо общо с района на Старозагорски районен съд.

Следва да се изясни още нещо - с договора за аренда не се прехвърля право на собственост и не се учредяват ограничени вещни права върху имотите, които са предмет на този договор, а поражда само облигационни отношения между страните по него. Поради това за него не може да намери приложение предвиденото в правилото на чл. 109 ГПК, уреждащо подсъдност по местонахождението на недвижим имот.

Последното намира приложение само в случаите, когато се касае за спорове за вещни права или за договори, имащи за предмет такива права или пък за искове за нарушено владение, т.е. вещни права върху недвижими имоти, са право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Не са вещни исковете, предявени за защита на облигационни субективни права, включително за права, възникнали от договорен източник. Доколкото договорът за аренда не касае такива права, то при възникнали по повод на него спорове, включително и такъв, с който се иска неговото прогласяване за нищожен, приложение намира общото правило за местна подсъдност, установено в чл. 105 от ГПК.

1

Местната подсъдност на делото следва да се определи съобразно общото правило, визирано в нормата на чл. 105 от ГПК. безспорно договорът за аренда е облигационен и няма за предмет вещно право – така изцяло определение № 353/23.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3508/2013 г., I г.о., определение № 571/11.10.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 519/2010 г., IV г.о., определение № 527/27.04.2022 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 235/2022 г., определение № 319/19.09.2018 г. на Разградски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 226/2018 г., определение № 16/16.11.2016 г. на Ямболски окръжен съд по гр.д. № 406/2016 г. в които е изяснено, че вещни права върху недвижими имоти, са тези, които урежда Законът за собствеността /или специалните закони по материята ЗОС, ЗДС, ЗКонц и др./ - право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Искове за вещни права са тези, с които се претендира установяване и защита на право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Приравнени на тях са владелческите искове, които също са уредени в ЗС. Не са вещни искове тези, които са предявени за защита на облигационни субективни права, включително за права, възникнали от договорен източник. Когато се търси установяване на правоотношение, възникнало от договор, както и защита на правата по това правоотношение, исковете не са вещноправни. Този извод е меродавен и тогава, когато обект на правоотношението е недвижим имот - и в тази хипотеза, ако не се претендира защита на вещно право върху имота, а на право, възникнало от договора, исковете не са вещни.

Също така в случая от съдържанието на арендния договор е видно, че ищецът като арендатор нито придобива стоки, нито ползва услуги по смисъла на понятието за такива, определени в ЗЗП.

По арендния договор арендодателят има задължение да предостави на арендатора ползването на земеделските имоти, т. е. да му предаде държането върху тях, като няма поето задължение да плати цена срещу получаване на стока или услуга. Самият арендодател по силата на договора получаване заплащане на цена срещу предоставеното ползване на земеделските имоти. С оглед основното съдържанието на арендния договор, то ищците като физически лица арендодатели нито придобиват стоки, нито ползват услуги, поради което и нямат качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Целта на ЗЗП е да осигури защита на основните права на потребителите, посочени в чл. 2 - право на информация за стоките и услугите; право на защита срещу рискове от придобИ.ето на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им; право на защита на икономическите им интереси при придобИ.ето на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия; право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки; право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове; право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им; право на сдружаване с цел защита на интересите им; право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат. Договорът за аренда с оглед съдържанието му, дадено в чл. 2 ЗАЗ не попада сред договорите, предмет на ЗЗП, поради което и страните по такъв договор не са потребители, съответно за споровете с предмет договор за аренда не е приложима специалната подсъдност, предвидена в чл. 113 ГПК – така определение № 3081/02.12.2024 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 3107/2024 г., определение № 38/23.01.2024 г. на Монтански окръжен съд по в.ч.гр.д. № 474/2023 г. и цитираните в тях определение № 4792/23.10.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2788/2024 г., IV г.о., определение № 783/12.10.2023 г. на ВКС по ч.т.д. № 1083/2023 г., I т. о., решение № 198/11.03.2020 г. на ВКС по т.д. № 1620/2019 г., II т.о., решение № 142/24.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 918/2020 г., I т.о., в които се приема, че страните наемодателят по договор за наем не е потребител по смисъла на ЗЗП с оглед специфичната дължима от него престация - предаване държането на недвижим имот.

Тази съдебна практика е относима и към договора за аренда, доколкото същият е разновидност на договора за наем предвид основното му съдържание - временно и възмездно ползване на земеделска земя срещу заплащане на цена, като разликата е само в обекта и възможността арендаторът да придобива собственост върху плодовете. Договорът за аренда на земеделска земя урежда обществените отношения, свързани със стопанското 2 ползване на земеделската земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик; съществена специфика на земеделската земя е, че при ползването /обработването/ й тя дава плодове; това обяснява режимът на специално правно регулиране, създаден със Закона за аренда в земеделието.

При тълкуване на клаузите на договора следва да се изхожда от основните права и задължения на страните предвид основания му предмет, като акцесорните такива, които не са съществени и определящи за предмета на договора не могат да обосноват качеството на страна по договора като потребител. Поради това особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК е неприложима. САС констатира, че по този въпрос вече е формирана практика на ВКС, като съгласно определение № 4792 ОТ 23.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2788/2024 г., Г. К., ІV Г. О.

НА ВКС, между същите страни, но за други договори за аренда.

С оглед на това съдът намира, че Старозагорски районен съд е сезиран в нарушение на разпоредбата на чл. 105 ГПК, а ответниците своевременно са посочили това нарушение – с отговора на исковата молба. Затова производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по компетентност на Районен съд **********. В заключение – правния спор няма нищо общо с района на Старозагорски районен съд, който не е местно подсъден.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3531/2025 г. по описа на РС Стара Загора.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС **********.

Определението може да бъде обжалвано от ищците пред ОС Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3