Решение № 5 от 13.02.2025, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Административно наказателно дело 144/2024
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 13.02.2025
- В сила
- 07.03.2025
- Състав
- Пенка Борисова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 5, пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104А · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал. 4 т. 6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Свищов, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно наказателно дело № 20244150200144 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно постановление № 24-1275-000800 от 16.04.2024 г. на Началник сектор в ОД МВР Велико Търново, сектор Пътна полиция В.Търново.
Жалбоподателят Ц. Т. С. от гр. Свищов, чрез защитника адв. Х. Т. от ВТАК обжалва наказателното постановление № 24-1275-000800 от 16.04.2024 г. на Началник сектор в ОД МВР Велико Търново, сектор Пътна полиция В.Търново, с което на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и са му отнети 8 контролни точки за нарушение по чл. 104А от ЗДвП. Оспорва възприетата в НП фактическа обстановка. Твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъбразно, издадено при неизяснена и неправилно възприета фактическа обстановка. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. В хода по същество защитникът му моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и 1 неправилно. Позовава се, че при издаване на НП и съставяне на АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения - посочената в НП улица не съществувала, както и не съществувала улица, за която се твърди, че той се е движил в тази посока – ул. Х поради което и не било доказано мястото, където се твърди, че е извършено вмененото административно нарушение. На следва място се позовава, че от показанията на свидетелите по акта не било установено възприетата фактическа обстановка, още повече, че същата се опровергавала от показанията на свидетелите Р и Л. Следователно административното нарушение, възприето в НП се явявало недоказано, както и неправилно било посочено мястото на извършване на нарушението, а мястото на нарушението бил задължителен реквизит, както на АУАН , така и на НП. Посочването на различно място от това на извършването на нарушение било съществено процесуално нарушение, тъй като мястото на нарушението индивидуализирало нарушението и очертавало предмета на доказването.
Наказващият орган – Началник сектор в ОД МВР Велико
Търново, сектор Пътна полиция В.Търново, редовно призован не се представлява и не взема становище по нея.
След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 24-1275-000800 от 16.04.2024 г. на Началник сектор в ОД МВР Велико Търново, сектор Пътна полиция В.Търново, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GA 1243068 от 27.03.2024г., на жалбоподателя на основание чл.
183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 и са му отнети общо 8 контролни точки за това, че на 27.03.2024г. в 11,20 часа в гр. Свищов, на кръстовището на ул. * и ул. **, в посока на движение към улица Х, управлява товарен автомобил ***, бордо металик на цвят с регистрационен номер ****, собственост на ***** с Булстат № ******, като използва мобилен телефон без устройство ползволяващо използването му без участието на ръцете, като водачът е сам в автомобила, с което 2 извършил: на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, с което виновно е нарушил чл. 104А от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.05.2025г., видно от разписката в долния край на документа.
Приложен по делото е АУАН Серия GA № 1243068 /27.03.2024г., съставен от актосъставителя И. Г. – мл.автоконтрольор при ОД МВР В.Търново, Сектор Пътна полиция Велико Търново против Ц. Т. С., в което фактическото описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление и е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП.
Съгласно приложената справка за нарушител/водач Ц. Т. С., по отношение на жалбоподателя има влезли в сила дванадесет наказателни постановления за периода от 1999 година до момента, за различни нарушения по ЗДвП , глобите по повечето от които са заплатени.
От разпита на актосъставителя И. Г. – мл. автоконтрольор в Сектор Пътна полиция Велико Търново се установи, че не е от гр. Свищов, не познава улиците в града, но „щом е написано така, значи там е било нарушението“, посочвайки, че улиците ги гледат по джи пи ес на телефона.
Същият заяви, че не си спомня за какво точно е съставен акта, тъй като е актосъставител по много актове, като след предявяване на акта, също заяви, че не си спомня за случая, но „щом съм го написал, явно това е било нарушението“. Посочи, че от акта виждал, че е съставен за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, не заяви, че не можел да каже дали в движение видели автомобила, защото не си спомня.
Обясни, че голяма била вероятността да е в движение, защото имали практика, че не заставали на „Стоп палка“ примерно да спрат някого, а видели ли някакво движение, обръщали се след него, подавали светлинен и звуков сигнал ако е в движение, след което обяснявали какво нарушение е извършено.
Св. Г. Г. – мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция В.Търново заяви, че не си спомня конкретния случай, а след предявяването на акта заяви, че акта е подписан от него за свидетел, но няма спомен за конкретния случай.
3
Заяви, че поддържа описаните констатации в акта, не си спомня дали нарушителя е правил възражения, защото съставяли много актове, по които е или свидетел или актосъставител.
Разпитани по делото бяха свидетелите ЙР и ЛЛ, посочени от жалбоподателя. Св. Р изнесе, че края на месец март 2024 година времето било топло и по обед били седнали на Ф на маси до тротоара. Тогава жалбоподателят минал с личния си автомобил покрай заведението и се поздравили, а след него без някакви сигнали видял, че минала полицейска кола, като смята, че това била същата кола, с която те се разминали преди това в участъка покрай заведението и тя после тръгнала след жалбоподателя.
Видно от показанията му, известно време след това жалбоподателя дошъл при него ядосан, седнал в заведението и казал, че полицаите му написали акт, че говори по телефона. Поясни, че в заведението той бил седнал с лице към -, а жалбоподателят дошъл от УниКредит и завил към кафе Френч, автомобилът му бил с предното стъкло към свидетеля , познавал автомобила му, а когато го видял да идва не видял нещо, което да подсказва, че той говори по телефона, още повече, че Ц С. му вдигнал ръка да го поздрави и другата му ръка била на волана. Допълни, че автомобилът на С. бил сравнително нов и имал блутуут устройство, а когато пътували заедно, винаги говорел през устройството на автомобила. Поясни, че дори когато застанели до автомоила му, често се случвало, в момента , в който го отключи ако някой му звънне по телефона, той директно се свързва с автомобила.
Св. Л изнесе, че бил пред -, който магазин е негов и видял, че С. идвал от центъра и завил на кръстовището в посока Икономическия техникум, като се поздравили, защото били приятели. Видно от показанията му, жалбоподателят минал покрай Ф и завил към Икономическия техникум, като точно пред въпросното кафе се разминал с патрулката. Тогава при разминаването те обърнали наобратно и го последвали т.е. тръгнали след него.
Обясни, че в момента в който видял С., че идва от центъра и завива към Ф, се виждало че управлява автомобила, даже му вдигнал ръка за поздрав, но не личало той да е говорил по телефона. Този свидетел заяви, че полицаите веднага го последвали, били дали десен мигач, за да излязат към главната улица надясно в посока центъра, но обърнали пред Пощенска банка и го последвали, тръгнали след него. По-късно узнал, че са го санкционирали тогава за говорене по телефона, защото им показал документ, че може да кара 4 без колан по лекарско предписание.
Представени от жалбоподателя и приети като доказателство по делото бяха два броя разпетачки от гутъл мапс, видно от които кръстовището до Ф е между главната улица * в посока към ул. Д.
Компетентността на наказващия орган за издаване на наказателното постановление се установи с приложената Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
По същество е основателна.
Съдът счита, че извършването на твърдяното нарушение не е безспорно доказано. И двамата свидетели И. Г. и Г. Г., при разпита си в съдебно заседание, заявиха, че не си спомнят конкретния случай, поради многото актове, по които са актосъставител или свидетел. И двамата заявиха, че поддържат описаните констатации в акта, но не изнесоха никаква конкретика за процесното нарушение. Същевременно св. И. Г. заяви, че понеже не е от града, не познава улиците, но същите видял по джи пи ес на телефона и щом така ги е описал в акта, там е било установено нарушението.
Тези му показания и отразеното в АУАН обаче не кореспондира с показанията на свидетелите Р и Л, които са преки очевидци. Макар мястото, за което говорят тези двама свидетели да е различно от описаното в АУАН и НП, видно от показанията им, видели как полицейския автомобил обърнал и последвал жалбоподателя, когато той завил от главната улица към Ф, вдигнал им ръка за поздрав, като дори св. Р видял, че другата ръка на жалбоподателя е била на волана в този момент. Св. Л също възприел вдигнатата към него ръка за поздрав, като по нищо не личало жалбоподателят да е говорил по телефона, а веднага след това бил последван от полицейския автомобил. Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение по чл. 104а, ал. 1 от ЗДВП.
Като не се е съобразил с това, административно наказващия орган е издал наказателното постановление, без да се е убедил дали соченото в акта за 5 нарушение лице е извършило деянието.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато и нарушение на процесуалните правила и основателни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока, относно неправилно посочване мястото на извършване на нарушението. Посочването на различно място от това на извършването му, е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42, т. 3, пр.2 и на чл. 57, ал. 1, т.
5, пр.2 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи къде точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а това пряко накърнява правото му на защита. В акта и НП е посочено, че нарушението е установено на кръстовището на ул. * и ул. **, в посока към улица Х.
Актосъставителят И. Г. обясни, че понеже не познава улиците в града, преди да опише мястото на нарушението, направил справка с телефона.
Същевременно свидетелите Р и Л установиха с показанията си, че мястото където полицейския автомобил последвал автомобила на жалбоподателя било при движението на автомобила на С. от главната улица в посока към Икономическия техникум,а полицейския автомобил обърнал и последвал С..
След като съдът установява и разминаване между посоченото в АУАН и НП като място на нарушението и показанията на свидетелите в хода на съдебното следствие намира, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което на първо място води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, предвид неяснотата какво точно нарушение му се вменява с атакуваното наказателно постановление, още повече предвид и обстоятелството, че се установи, че на въпросното кръстовище няма улица Е, както и не съществува улица в посока на която се твърди, че жалбоподателят е управлявал автомобила – ул. Х/разпечатка от гугъл мапс/, води до неправилно описание на конкретната фактическа обстановка и съответно опорочава достоверността на описанието на нарушението в АУАН, съответно на свидетелските показания на служителите от сектор ПП при ОДМВР – В.Търново.