Определение № 2923 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2923 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Частно касационно гражданско дело № 20248003102014 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 25428 от 10.11.2023 г., подадена от А. С. К. и Й. С. К., както и по частна касационна жалба вх.№ 28103 от 07.12.2023 г., подадена от И.

С. К. – всички те, представлявани от адвокат И. К. от АК – П..

Обжалва се въззивно Определение № 2521 от 10.10.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 2642/2023 г. на Апелативен съд - София, т.о., ІХ състав, с което (след отменяване на Определение № 10607 от 11.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 10133/2023 г. на Софийски градски съд, г.о., IV „д“ състав) е допуснато обезпечение при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК на бъдещи осъдителни искове, които ще бъдат предявени от „Хъс Инвест София“ ЕООД срещу настоящите касатори за осъждането на всеки един от тях да заплати на дружеството сума в размер на по 83 300 лв. - частични искове от сума в общ размер на 19 625 932,60 лв. срещу тримата (с размер на вземането срещу всеки от тях поотделно от по 6 541 977,53 лв.), представляваща увеличена стойност на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], район Л. – сграда № 10 от целия комплекс „SO HOME – Жилищен комплекс София“ в резултат на подобрения в него, изразени в построена в груб строеж „Многофамилна жилищна сграда с магазини, фитнес и подземен гараж с К.К. 15 м.“, чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на всеки от настоящите касатори – ответници по бъдещите искове (подробно описани в диспозитива).

Ответникът по частните касационни жалби - „Хъс Инвест София“ ЕООД, е депозирал отговори с вх.№№ 27986 от 06.12.2023 г. и 640 от 10.01.2024 г. (на частните жалби) и № 6128 от 06.03.2024 г. (на изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК) по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК чрез адвокат А. С. от АК - П.. Поддържа, че отсъства основание за 1 допускане на обжалването, както и че жалбите са неоснователни.

Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни срещу съдебен акт, по отношение на който са налице предпоставките по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, поради което са процесуално допустими.

Преценявайки наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното:

С молба по чл. 390 ГПК „Хъс Инвест София“ ЕООД е поискал да се допусне обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени срещу А. С. К., Й. С. К. и И. С. К. за осъждането на всеки от ответниците да заплати на ищеца сума в размер на 83 300 лв. - частични искове от суми от по 6 541 977,53 лв. срещу всеки поотделно, или общо срещу тримата - 19 625 932,60 лв. Заявено е, че последната сума представлява увеличената стойност на недвижим имот с идентификатор № *** в резултат на подобрения в него, изразяващи се в построена в груб строеж „Многофамилна жилищна сграда с магазини, фитнес и подземен гараж с К.К. до 15 м.“.

С Определение № 10607 от 11.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 10133/2023 г. на СГС, г.о., IV „д“ състав искането е оставено без уважение. СГС е съобразил, че срещу бъдещите ответници молителят е упражнил право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС в рамките на процеса по вече заведеното от тях срещу дружеството гр.д.№ 12867/2022 г. по описа на СГС, І-2 състав – като защита срещу предявените по делото искове с правно основание чл. 108 ЗС. По тази причина в производството по гр.д.№ 12867/2022 г. е следвало да се предяви и вземането за подобренията, които се твърди, че молителят е извършил върху същия имот, предмет на иска - чрез възражение или чрез насрещен иск срещу ищците. От доказателствата към молбата за обезпечение не може да се направи извод, дали такава претенция е заявена от дружеството. Налице са единствено твърдения от негова страна за обратното. Ако такава претенция за подобрения е заявена пред СГС, повторното и самостоятелно завеждане с предявяване на бъдещ иск за подобрения срещу ответниците би било недопустимо. Прието е още, че бъдещата искова претенция е нередовна – от описанията в молбата не става ясно каква част от всички изброени разходи са свързани с подобренията, направени конкретно в недвижим имот с идентификатор № ***, за какъв период са направени тези подобрения и в какво конкретно се състои повишаването на стойността на имота. Прието е още, че приложените към молбата за обезпечение доказателства не обосновават вероятна основателност на иска, а също така, че съобразно цената на бъдещите частично предявени искове, поисканите обезпечителни мерки - възбрани на посочените в молбата имоти на длъжниците, ще доведат до свръхобезпеченост.

Сезиран с частна жалба срещу определението на СГС, съставът на САС е приел, че в случая са налице предпоставките за допускане на обезпечение, тъй като бъдещият иск е: допустим, вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда, поисканите възбрани се явяват подходящи обезпечителни мерки.

Преценявайки допустимостта на бъдещия иск, въззивният съд е констатирал, че с отговора на ИМ по гр.д.№ 12867/2022 г. на СГС, І-2 състав дружеството е предявило в производството по иска по чл. 108 ЗС възражение за право на задържане и не е предявявало 2 насрещна искова молба с осъдителна претенция за същата сума. Аргументирал се е, че в правната теория и съдебната практика е възприето становището, че добросъвестният владелец има право да предяви както възражение за упражняване право на задържане, така и чрез искова претенция вземането си за увеличената стойност на имота, като претенциите за заплащане на подобрения и за признаване на правото на задържане до заплащане на тези подобрения не се изключват или припокриват. Формиран е извод, че бъдещият иск по чл. 72, ал. 1 ЗС е допустим за разглеждане, тъй като такъв не е бил предявен по гр.д.№ 12867/2022 г.

На следващо място е прието, че молбата за обезпечение съдържа всички задължителни реквизити за редовност съгласно чл. 395, ал. 1 ГПК. Бъдещите искови претенции са ясно и недвусмислено дефинирани в съответствие и с изискванията за редовност на бъдещата искова молба, установени в чл. 127 ГПК. Предмет на бъдещите искове е увеличената стойност на недвижимия имот по иска за собственост, в резултат от направените от дружеството подобрения в него по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗС. Релевантните обстоятелства, относими към изискването за редовност на бъдещата искова претенция по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК са: какви са подобренията, направени от дружеството и с колко молителят твърди, че се е увеличила стойността на недвижимия имот в резултат от тях. Тези обстоятелства са ясно заявени в искането до СГС, като е посочено, че реализираните от дружеството подобрения върху ПИ № *** по КККР на [населено място] се изразяват в построяване на жилищна сграда с магазини, фитнес и подземен гараж с К.К. до 15 м. въз основа на Разрешение за строеж № 95 от 01.08.2019 на Главния архитект на Столична Община - Район Лозенец, която е завършена на етап „груб строеж“, удостоверено с Констативен протокол № 11 по чл. 181, ал. 3 ЗУТ от 29.04.2022 г., и която е обозначавана като сграда № 10 от жилищен комплекс от общо 10 сгради по проект „SO НОМЕ - Жилищен комплекс София“.

Дружеството претендира, че стойността на ПИ с идентификатор *** се е увеличила със сумата от 19 625 932,60 лева, което кореспондира с петитума на бъдещата искова претенция, описан в т. 15 на стр. 16 от искането до СГС. Размерът на разходите, направени от дружеството за реализиране на жилищната сграда, не е предмет на бъдещата искова претенция, поради това конкретизирането на разходите по пера не е задължително за редовността на исковата претенция по чл. 72, ал. 1 ЗС по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Независимо от това, в искането до СГС са заявени твърдения за всички направени от дружеството разходи за реализиране на описаната жилищна сграда на етап „груб строеж“, като срещу всяко „перо“ на разходите е посочено на каква стойност са и кога са направени.

Прието е също, че бъдещият иск е вероятно основателен с оглед представените с молбата убедителни писмени доказателства, като в самия процес ще следва да се изслушат експертизи (оценителна и техническа), както и ще се събират други относими доказателства.

Във връзка с последното е съобразено, че молителят е изразил готовност да внесе гаранция и такава е определена от съда в размер на 10 % от обезпечавания интерес, т.е. за всеки един от бъдещите субективно съединени искове по 8 330 лева или общо 24 990 лева, която сума да служи да обезпечи обезщетяването на евентуални вреди от допуснатото обезпечение - при евентуално отхвърляне на исковете.

3

Въззивният съд е приел, че е налице и обезпечителна нужда. Съобразно съдебната практика обезпечителната нужда се предполага, когато липсват категорични данни, които да я опровергават (каквито в случая е прието, че отсъстват). Поисканите възбрани върху имоти са преценени като подходящи обезпечителни мерки с оглед обезпечителната нужда.

Видно от съпроводително писмо вх.№ 23246 от 18.10.2023 г. и вносна бележка към него, дружеството е внесло гаранцията, за която служебно е удостоверено, че е постъпила по сметка на САС. Отбелязано е издаването на обезпечителна заповед на 19.10.2023 г. На 09.11.2023 г. пред ОС – Пловдив е предявена и исковата молба за обезпечените претенции.

С изложението на основанията за допускане на обжалването касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК с доводи, че отсъстват предпоставките за допускане на обезпечението и обезпечената претенция е недопустима поради липса на правен интерес от предявяването й. Считат, че са налице също основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (с позоваване на актове на ВКС, но при отсъствие на формулирано питане по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК), както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „Следва ли съдът в производството по обезпечение на бъдещ иск, да преценява допустимостта на бъдещия иск ?“ и „Дали обезпечение на бъдещ иск е допустимо, когато молителят вече е активирал други процесуални способи, чрез които надлежно е защитил възможността да реализира евентуалните бъдещи положителни последици от уважаването на бъдещия му иск?“.

Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивните актове (решения, определения) се допускат до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Последното основание е налице, когато при самия прочит на въззивния акт се констатират пороци по чл. 281, т. 3 ГПК, проявени в квалифицирана степен.

Според т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим, Върховният касационен съд следва служебно да го допусне до касационен контрол дори и когато жалбоподателят не се е позовал на недопустимостта като основание за допускане на касационно обжалване. В постоянната си практика ВКС приема, че недопустим е този акт, който не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимост е налице, когато съдът се е произнесъл по същество въпреки липсата на правото на иск или при ненадлежното му упражняване; когато съдът е бил десезиран чрез оттегляне или отказ от иска, както и когато се е произнесъл при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка има за последица недопустимост на акта.

Недопустимост е налице и когато е разгледана нередовна искова молба, както и когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение свръх петитум.

Недопустимост на въззивен акт е налице, когато въззивната инстанция е постановила акт по същество, макар въззивната жалба да е следвало да се остави без разглеждане, като недопустима (напр. при просрочие, когато това не е констатирано от съда). Изобщо - когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, съдебният акт се явява процесуално 4 недопустим.