Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4591 от 14.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1729/2024
Вид
Решение № 4591
Подписан
14.07.2025
В сила
14.07.2025
Състав
Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Мария Валентинова Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4591 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

М. В. А. при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100501729 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт И.М., срещу решение от 21.07.2023г., постановено по гр.д. №53987/2019г. на СРС, 123 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу М. А. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4166,61 лева – неплатена в срок стойност на доставена в периода от 01.10.2013г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, абонатен №042360, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.11.2016г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№63211/2016г. по описа на СРС, 123 състав, до изплащане на вземането, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД за сумата от 611,75 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 1 неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 30.11.2013г. до 24.10.2016г., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 37,16 лева – неплатена в срок стойност на предоставена в периода от 01.10.2013г. до 30.04.2016г. услуга дялово разпределение и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД за сумата от 6,59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.11.2013г. до 24.10.2016г. като неоснователни и недоказани. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест по делото. По делото било установено, че ответницата е клиент за доставка на топлинна енергия за процесния имот, като същата е подала молба – декларация да бъде открита партида за доставка на топлинна енергия на посочения адрес. Не били обсъдени от първоинстанционния съд заключенията на изслушаните по делото съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи и не били изложени мотиви защо съдът не възприема заключенията на вещите лица. Поради това въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение въз основа на непълен и погрешен анализ на документите и обстоятелствата по делото. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна М. А. М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че не са представени доказателства, че е потребител на топлинна енергия, нито бил доказан размерът на претендираните суми. Вещите лица работили по документи, които не са представени по делото.

2

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. М. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №63211/2016г. на СРС, 123 състав.

Въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установено качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот. Видно от приетите като доказателства по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 21.12.1970г., и удостоверение за родствени връзки на М. А.

М., последната е собственик на процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, поради което въззивната инстанция приема, че същата е битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№042360. Представена е и молба – декларация от ответницата М. А. М. до ищцовото дружество, с която същата е поискала да бъде открита партида на нейно име за доставка на топлинна енергия на горепосочения адрес, като е декларирала, че семейството се състои от двама членове.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна 3 енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане 4 на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Настоящият състав на съда намира, че заключенията на СТЕ и ССчЕ следва да бъдат кредитирани, доколкото вещите лица са специалисти, притежаващи специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно са отговорили на поставените пред експертното изследване задачи. В съобразителната част на експертизата вещите лица са посочили предоставените от ищцовото дружество документи, въз основа на които са извършили констатациите си, отразени в заключението. Експертните заключения не са оспорени от страните, като вещите лица са отговорили пълно и точно на възложените от съда задачи. Освен това по делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещите лица.

От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални 5 изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №42360. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 3905,95 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответницата е заплатила на 15.11.2018г. сумата от 37,16 лева, с която е погасено частично задължението за главница.

В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 – възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на продавача. В настоящия случай услугата "дялово разпределение" е извършена, видно от събраните по делото доказателства, от които се установява, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, като съгласно кредитираното заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява и размерът на посоченото вземане за процесния период, а именно сумата от 37,16 лева.

Поради изложеното предявените искове за стойността на доставената топлинна енергия и цена за услуга дялово разпределение за процесния период се явяват основателни и доказани до размер на сумите от съответно 3868,79 лева и 37,16 лева.