Определение № 22 от 06.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502648 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Н. А. Н. с ЕГН **********, гр.Варна, срещу Определение 934/27.11.2025г., постановено по гр.д. № 603/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ до приключване на делото във всички инстанции и производството по делото е прекратено поради процесуална недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят твърди, че о т в е т н и к ъ т „А1 България“ ЕАД неоснователно отказва да сключи договор с него. Счита, че искът му е допустим. Не се позовава на нарушени лични данни. Твърди, че не е имал сключен договор с „А1 България“ ЕАД и когато оператор изпише неговото ЕГН в системата не излизат никакви негови данни. Поддържа, че ответникът трябва да докаже, че жалбоподателят е злоупотребил. Поискал е правна помощ с цел адвокат на пише въззивните му частни жалби. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде поставено друго, с което да му бъде предоставена безплатна правна помощ, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба 281377/04.09.2024г. по описа на СРС, от Н. А. Н., ЕГН **********, против „А1 България“ ЕАД с искане да бъде задължен ответникът да премахне ищеца от черния списък към отдел кредитен, за да може ищецът да сключва договор с ответника и да ползва всички условия, които пожелае – мобилни, фиксирани, предплатени.

1

В исковата молба се твърди, че на 30.08.2024г. ищецът посетил магазин на ответника, но след въвеждане на данните му, му било обяснено, че в отдел кредитен има забрана за сключване на договори с него. Била му отказана и предплатена услуга. Преди 12 години ищецът си загубил телефона, който бил с предплатена карта, но не е подавал жалба. Било му отказано да си възстанови номера, който бил известен на всичките му близки, след като вече веднъж си е загубил телефона. След това си намерил друг мобилен оператор.

Минали 12 години, но пак не могъл да сключи договор с А1. Било му обяснено, че не отговаря на Общите им условия.

След изпращане на делото от СРС на ВРС с определение 50043/09.12.2024г. по гр.д. 52421/2024г. на СРС на основание чл. 113 от ГПК и отвод на всички съдии от състава на ВРС, с определение 2629/05.06.2025г. по ч.гр.д. 1152/2025г. на ВОС е постановено делото да се изпрати за разглеждане на РС – Девня, на основание чл.23, ал.3 от ГПК, в резултат от което е образувано под номер 603/2025г. по описа на РС – Девня.

С разпореждане 3237/06.11.2025г. по гр.д. 603/2025г. на РС – Девня на ищеца са дадени указания да уточни какво представлява черния списък и какви негативни последици има за ищеца включването му в него и да формулира коректен петитум.

С молба 8811/10.11.2025г. ищецът възразява срещу местната подсъдност.

Твърди, че черният списък е измислен от него, че според ответника ищецът не отговаря на общите условия, имало ограничение от високо ниво за сключване на договор за него. Счита, че е злоупотребено с телефона му, който е загубил преди повече от 10 години. Формулира петитум съдът да разпореди на ответника да спре да отказва сключването на договори с него на предплатени и абонаментни планове. Поддържа, че искът му е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като иска да възстанови правото си да сключва договор с ответника за предплатени и абонаментни услуги. Прави искане за предоставяне на правна помощ на всички инстанции.

С Разпореждане 3273/11.11.2025г. производството повторно е оставено без движение с указания за уточняване на фактическите твърдения и представяне на актуална декларация за имуществено състояние.

С писмена молба 8940/17.11.2025г. ищецът заявява, че няма представа кой служител на ответника е дал ограничение за предоставяне на услуги на ищеца. Ограничението е с продължителност 11-12 години, явно до живот. Не знае на какви клаузи на общите условия не отговаря според ответника. Не разполага с писмен отказ, а служителите в офисите не знаят причините.

Представя декларация за имуществено състояние за м. октомври 2025г.

С обжалваното определение 934/27.11.2025г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск за задължаване на ответника да сключи договор с ищеца, а искането за правна помощ е отхвърлено, тъй като предоставянето на такава е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за ищеца, доколкото се касае за очевидно недопустим иск.

Определението е правилно.

Настоящата инстанция има предвид, че съобразно разпоредбата на чл.23 от Закона за правната помощ /ЗПП/ системата за правна помощ обхваща случаите, когато по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство, както и в случаите, при които страна по 2 гражданско дело не разполага със средства да заплати възнаграждението за предоставена адвокатска услуга. Разпоредбата на чл.24 от ЗПП предвижда едно ограничение, а то е, че правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, което кандидатства за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В разглеждания случай от изложените в исковата и уточнителните молби фактически твърдения не е възможно да се извлече основание и петитум на допустим иск. Не се установява да се твърди накърняване на правно защитим интерес или наличието на конкретен правен спор, който да подлежи на разрешаване от съд. Липсва и формулиран надлежен петитум, позволяващ искането да се квалифицира като осъдителен, установителен или конститутивен иск.

Цитирането на нормата на чл.124 от ГПК не е достатъчно да обоснове легитимен интерес от иницииране на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, ако то е нарушено или да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Според чл. 124, ал.

3 от ГПК, иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения е допустим само в предвидения в закона случай. В случая претенцията на ищеца съдът да разпореди на ответника да спре да отказва сключването на договори с него, съставлява по същество искане да се задължи ответника да сключи договор за мобилни услуги с ищеца. Сключването на правни сделки се регулира от принципа на свобода на договарянето /чл. 9 ЗЗД/. Нито материалният, нито процесуалният закон предвижда възможност за съдебна намеса в свободата на договаряне, чрез задължаване на страните да встъпят в облигационни правоотношения. При липса на уредено в закона задължение на мобилните оператори да сключват договори за мобилни услуги, не е налице и процесуален ред волята на страната да бъде заместена от съда. Липсва и законово гарантирано право на достъп до мобилни услуги, чието нарушаване да подлежи на съдебна защита. Отсъства и специална норма, предвиждаща изключение от общото правило на чл.124, ал.3 от ГПК за недопустимост на исковете за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК за прекратяване на производството по делото и постановеното в този смисъл определение следва да бъде потвърдено, на основание чл. 278, ал.

4 във вр. чл. 272 ГПК.

При това положение, доколкото се касае за един очевидно недопустим иск, предоставянето на правна помощ в конкретния случай се явява безполезно. Преценката по чл. 24, т. 1 от ЗПрП дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, се извършва въз основа на евентуалната допустимост и основателност на иска или правната му сложност. В случая правната помощ е излишна доколкото не би довела до различен от вече формирания извод за изначална липса на правно защитим интерес от предявяване на иска.

Поради идентичност в изводите на двете инстанции обжалваното опреление следва да бъде потвърдено и в тази част.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 934/27.11.2025г., постановено по гр.д.

№ 603/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е оставено без уважение искането на Н. А. Н. с ЕГН **********, гр.Варна, за предоставяне на правна помощ до приключване на делото във всички инстанции и производството по делото е прекратено поради процесуална недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502648 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Н. А. Н. с ЕГН **********, гр.Варна, срещу Определение 934/27.11.2025г., постановено по гр.д. № 603/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ до приключване на делото във всички инстанции и производството по делото е прекратено поради процесуална недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят твърди, че о т в е т н и к ъ т „А1 България“ ЕАД неоснователно отказва да сключи договор с него. Счита, че искът му е допустим. Не се позовава на нарушени лични данни. Твърди, че не е имал сключен договор с „А1 България“ ЕАД и когато оператор изпише неговото ЕГН в системата не излизат никакви негови данни. Поддържа, че ответникът трябва да докаже, че жалбоподателят е злоупотребил. Поискал е правна помощ с цел адвокат на пише въззивните му частни жалби. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде поставено друго, с което да му бъде предоставена безплатна правна помощ, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба 281377/04.09.2024г. по описа на СРС, от Н. А. Н., ЕГН **********, против „А1 България“ ЕАД с искане да бъде задължен ответникът да премахне ищеца от черния списък към отдел кредитен, за да може ищецът да сключва договор с ответника и да ползва всички условия, които пожелае – мобилни, фиксирани, предплатени.

1

В исковата молба се твърди, че на 30.08.2024г. ищецът посетил магазин на ответника, но след въвеждане на данните му, му било обяснено, че в отдел кредитен има забрана за сключване на договори с него. Била му отказана и предплатена услуга. Преди 12 години ищецът си загубил телефона, който бил с предплатена карта, но не е подавал жалба. Било му отказано да си възстанови номера, който бил известен на всичките му близки, след като вече веднъж си е загубил телефона. След това си намерил друг мобилен оператор.