Решение № 266 от 14.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206108 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 0438 – 000512 от 05.10.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на Г. С. О. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното 1 постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.09.2022 г., около 00,30 часа в град Пловдив на ул. „Иван Драсов“ – посока запад - изток жалбоподателят О. управлявал лек автомобил „ХАВАЛ Х6“ с рег. № *** – собственост на „Ариете хоум 3“ ЕООД.

По същото време свид. Д. и колегата му С. упражнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол по ЗДвП. Полицейските служители били позиционирани в близост до кръстовището на бул. „Дунав“ с ул. „Райна Княгиня“ от където имали видимост към излизащите от ул. „Иван Драсов“ автомобили. Забелязвайки автомобила, управляван от жалбоподателя, полицейските служители предприели действия по спирането му за проверка, като подали светлинен сигнал с фенер, за да спре. Жалбоподателят О. се върнал по ул. „Иван Драсов“, като след него се отправили свид. Д. с колегата му Златан С.. В близост до ресторант „Бразилия“ жалбоподателят паркирал управлявания от него автомобил, като освен него от автомобила слезнали и две неустановени по делото лица – жена и малко дете. Там на място, в 00,32 часа свид. Д. извършил качествена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM – 0247, който отчел положителен резултат, а именно 0,52 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух.

Посоченото техническо средство било изправно, като на 18.05.2022 г. успешно преминало проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“. Извършената последваща проверка била със срок на валидност от 6 месеца.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 128126, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в МБАЛ „Пловдив“, където лицето следвало да се яви до 45 мин от връчване на талона. Същият бил връчен лично на жалбоподателя в 01,30 ч.

На О., в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец, бил съставен от свид. Д. АУАН № 684422 /10.09.2022 г., за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с изричното посочване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Впоследствие О. се явил в указаното в талона лечебно заведение – УМБАЛ „Пловдив“ АД, където не му била взета кръв за изследване наличието на алкохол, тъй като същият се явил извън предоставеното му време от 45 минути.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на 2 основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – талон за медицинско изследване, справка за нарушител/ водач, списък рег. № 3286р – 25762 екз. № 2 / 27.05.2022 г. и оправомощителни заповеди. За изясняване на фактическата обстановка по делото допринасят и събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, а именно – Копие от Дневник за отразяване на резултатите от използване на техническите средства – Регистрирани нарушения на употребата на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство с № ARDM – 0247; извлечение от паметта на техническото средство; Инструкция за експлоатация на техническото средство; Писмо за одобрен тип анализатор изх. № 20 – 00 – 30 – 2/ 19.04.2019 г. по описа на Български институт по метрология; Допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812;

Удостоверение за преминато допълнително обучение от свид. Д.; Заповед № 8121з – 1186/ 13.09.2017 г.; Методически указания за работа с техническо средство; Писмо от Директора на УМБАЛ „Пловдив“ АД, ведно с приложени към него отговор № В – 114/ 19.01.2023 г. и Лист за преглед на пациент;

Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г. ; Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021 г. и Протокол № УРИ 483р – 28447/ 22.12.2021 г.

По отношение на посочените писмени доказателства, съдът кредитира същите, като изготвени и изхождащи от лица , притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.

Съдът базира фактическите си изводи и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител – свид. Д.. Същите са изцяло кореспондиращи си със събраните по делото писмени доказателства, подробно изброени по – горе. Показанията на свид. Д. съдът възприема като добросъвестно дадени, открояващи се с логичност, последователност и подчертана екзактност, поради което ги кредитира в цялост.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗД вП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените по административно наказателната преписка оправомощителни заповеди, както и от допълнително изисканите такива Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г.; Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021 г. и Протокол № УРИ 483р – 28447/ 22.12.2021 г. относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

Противно на възраженията, релевирани с въззивната жалба, при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Все в тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неясно било дали са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Конкретните възражения в тази връзка са свързани с годността на процесното техническо средство и квалификацията на свид. Д.. От представените от въззиваемата страна Писмо за одобрен тип анализатор изх. № 20 – 00 – 30 – 2/ 19.04.2019 г. по описа на Български институт по метрология и Допълнение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812, се установява, че процесното техническо средство е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4812, като същото е преминало на 18.05.2022 г. последваща проверка със срок на валидност шест месеца. Последното се установява от списък рег. № 3286р – 25762 екз. № 2 / 27.05.2022 г. От посочените писмени доказателства се установява, че срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.10.2028 г. Всичко изложено води до извод, че към датата на извършване на процесната проверка техническото средство, с което е боравил свид. Д. е било одобрено по съответния ред, изправно и годно за експлоатация.

Установява се от изисканите и представени по делото оправомощителни заповеди, включително Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021 г. и Протокол № УРИ 483р – 28447/ 22.12.2021 г. , както и от Удостоверение за допълнително обучение – актуализация на професионалната квалификация 4

№ 095976, че свид. Д. е преминал курс за периода от 07.03.2022 г. до 11.03.2022 г. за контрол на пътното движение чрез използване на технически средства, автоматизирани информационни системи и работни станции за отдалечен достъп от полицейските органи. В този смисъл изцяло опровергани се явяват доводите, релевирани с въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото пробата не е извършена с годно техническо средство и от лице, което не е преминало специализирано обучение по смисъла на чл. 8 от Наредбата.

В аспект на горното неоснователни са и доводите, развити от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание в насока неспазване от страна на свид. Д. на методическите указания за използване на техническото средство. От показанията на свид. Д. с категоричност се установява, че е имало няколко опита от страна на жалбоподателя да осуети извършването на проба с техническото средство, като е прекъсвал подаването на достатъчно въздух в мундщука. Въпреки тези му опити, полицейският служител не се е отказал до момента в който жалбоподателят е подал равномерно и продължително достатъчно въздух в мундщука, което е било потвърдено с продължителен звуков сигнал от апарата и светване на зелен светодиод. Изложеното налага извод, че са спазени стриктно правилата разписани в методическите указания за използване на Алкотест 7510, както и в инструкцията за експлоатация на посоченото техническо средство, като е отчетен резултат за наличието на алкохол в организма на жалбоподателя след като същият е подал достатъчна като обем въздушна струя за вземането на проба.

По отношение на квалификацията на Д.ието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено Д.ие, с което жалбоподател ят О. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 10.09.2022 г., около 00,30 часа в град Пловдив на ул. „Иван Драсов“ – посока запад - изток е управлявал лек автомобил „ХАВАЛ Х6“ с рег. № *** – собственост на „Ариете хоум 3“ ЕООД, след употреба на алкохол, а именно 0,52 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRDM – 0247.