Решение № 304 от 16.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. ХАСКОВО, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500282 по описа за 2026 година

С решение № 161/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2086/2024г. Районен съдХасково: ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК 200145389, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от В.Х.М., да заплати на Ф. Д. А. с ЕГН:********** от гр.***, сумата от 10 665,55евро /20860лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на нейния син Б.М. Х., починал на 08.03.2022г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден около 13ч., в Регионален център за твърди битови отпадъци в с.***, общ.Хасково, ведно със законната лихва от датата на увреждането 08.03.2022г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част над 10665,55евро /20860лева/ до пълния предявен размер от 38858,19евро /76000лева/, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК 200145389, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от В.Х.М., да заплати на Г. М. Х. с ЕГН:********** от гр.***, сумата от 15338,76евро /30000лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на неговия брат Б.М. Х., починал на 08.03.2022г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден около 13ч., в Регионален център за твърди битови отпадъци в с.***, общ.Хасково, ведно със законната лихва от датата на увреждането 08.03.2022г. до окончателното изплащане;

ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК 200145389, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от В.Х.М., да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв. К. К. Г., с адрес гр.***, на основание чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 2412,68евро, съобразно уважената част от иска; ОСЪЖДА Ф. Д.

А. с ЕГН:********** от гр.***, да заплати на „ЕКО-ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК 200145389, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от В.Х.М., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2367,13евро, съобразно отхвърлената 1 част от иска; ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК 200145389, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от В.Х.М. да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 1040,17евро, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им сумата от още 2,56евро за държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е уважен предявеният обективно съединен иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 15 338,76 евро /30 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, присъдени в полза на ищеца Г. М. Х., е останал въззивникът „ЕКО-ТИТАН ГРУП " АД c ЕИК 200145389, който чрез пълномощника си адв. А.П.А. го обжалва в законоустановения срок с оплакване за нарушения на материалния закон и необоснованост. В жалбата се твърди, че съдът е приложил чл. 200, ал.

1 от КТ по отношение на ищецът Г. Х. - брат на починалия Б.Х., без да е налице изключителна по своя характер емоционална връзка, която да обоснове присъждане на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с указаното в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Излагат се съображения, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви и непълни относно определянето на кръга на правоимащите лица и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. В случая не била доказана особено близка житейска връзка и реално претърпени вреди, надхвърлящи обичайните за съответната родствена връзка. Намира, че съдът неправилно е възприел свидетелските показания на свидетелите, водени от ищеца в случая затова и преценката на съда на свидетелските показания и психологическата експертиза били неоснователни. Експертизата установявала само емоционална реакция след смъртта, което било естествено при загуба на близък човек.

Само по себе си обаче това не доказвало наличие на особено близка житейска връзка. Съдът направил неправилен логически извод като приел, че психологичната експертиза установява предпоставките на горецитираното Тълкувателно решение.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че ищецът има право на обезщетение, оспорва присъдения размер от 15 338,76 евро /30 000 лв./ като явно прекомерен и не съответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът не съобразил степента на родствената връзка, обстоятелството, че най-близкият родственик - майката - получила значително обезщетение, както и безспорното по делото обстоятелство, че ищецът живял и работил в чужбина около две години преди настъпването на инцидента , което поставяло под съмнение твърдението за ежедневна и постоянна връзка, което показвало, че между двамата братя не е съществувала ежедневна житейска зависимост.

Съдът тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ относно съпричиняването, като приел, че липсва основание за намаляване на отговорността на работодателя, въпреки наличието на данни за груба небрежност от страна на пострадалия.

Счита, че правилното тълкуване, съобразено с духа и целта на закона е, че неспазването на основни правила за безопасност и игнорирането на предупреждения от колеги следва да се квалифицира като груба небрежност, която допринася за настъпването на злополуката.

Счита, че съдът не е оценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил необосновани изводи относно липсата на съпричиняване.

Претендира от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част, алтернативно, в случай, че приеме, че са налице основания за присъждане на обезщетението на ищеца Г. Х., да намали размера на обезщетението. Претендира и за присъждане на разноските, направени пред въззивната и пред първата инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Г. М. Х., чрез пълномощника си адв. К. Г. от Адвокатско дружество „Г. и М.“, оспорва подадената въззивна жалба и излага подробни доводи във връзка с правилността на изводите на първоинстанционния съд при постановяване на решението по делото в обжалваната му част. Поддържа, че при постановяване на решението си в частта, в която са уважени предявените искове по чл.200 2 от КТ, съдът не е допуснал твърдените в жалбата нарушения на материалния закон, а изводите му са задълбочени и обосновани. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково в обжалваната му част. Претендира и присъждане на всички сторени разноски в процеса, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Ф. Д. А., чрез пълномощника си адв. К. Г. поддържа, че съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи по съществото на спора, но същевременно не е приложил правилно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост по отношение на ищцата Ф. А. и като последица е определил занижено обезщетение, което не отразявало действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответствало на степента на търпените от ищцата неимуществени вреди.

Определеното в полза на ищцата Ф. А. обезщетение било в силно занижен размер, не можело да репарира в пълна степен болките и страданията, които ищцата щяла да търпи до края на живота си, поради което решението в тази си част било неправилно и следвало да бъде изменено. Оспорва твърденията, наведени с въззивната жалба, че починалият има принос в настъпването на вредоносните последици. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково в обжалваната му част. Претендира и присъждане на всички сторени разноски в процеса, както и адвокатско възнаграждение.

Недоволна от решението на РС-Хасково е останала и въззивницата Ф. Д. А., която чрез пълномощника си адв. К. Г., го обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 10 665,55 евро (20 860 лв.) до пълния предявен размер от 38 858,19 евро (76 000 лв.) и по отношение на лихвата за забава върху тази сума, както и в частта, относно присъдените в полза на насрещната страна съдебно-деловодни разноски. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответствало на степента на търпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие от загубата на нейния син. Справедливото обезщетение за репариране на претърпените болки и страдания от ищцата, следвало да бъде определено в размер на 130 600 лв. Доколкото към момента на настъпване на инцидента ответникът бил сключил застраховка злополука за работниците, на Ф. А. било изплатено обезщетение в размер на 54 600 лв., съответно следвало да й се присъди допълнително сумата в размер на 76 000 лв., претендирана с исковата молба. Отделно от това, първоинстанционният съдебен състав приспаднал от справедливото обезщетение и сумата в размер на 540 лв., представляваща парична помощ от НОИ за смърт на осигурено лице - това действие било в противоречие с Тълкувателното решение по ТД № 1/2023 г. на ОСГК.

Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково в обжалваната му част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения иск по чл.200 от КТ в пълния предявен размер от 38 858,19 евро /76 000лв., както и всички направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта, с която на ответника са присъдени разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна по тази жалба „Еко Титан Груп" АД, чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който я оспорва и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково в обжалваната чу част. Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от „Еко Титан Груп" АД, чрез пълномощника му адв. А. А. срещу първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на въззивницата Ф. А. сумата от 10 665,55 евро.

Навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Счита, че възражението за съпричиняване било неправилно отхвърлено. Претендира от 3 въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на Ф., сумата от 10 665, 55евро /20 860 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Алтернативно, претендира от въззивният съд да намали размера на обезщетението. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски пред въззивната и първата инстанция.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Хасково е бил сезиран с обективно и субективно активно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ предявени от Ф. Д. А. и Г. М. Х. против „ЕКО – ТИТАН ГРУП" АД, със седалище и адрес на управление в гр.***,, с искане да бъде осъден „ЕКО ТИТАН ГPУП" АД да заплати на Ф. Д. А. сумата в размер на 76000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие от загубата на нейния син Б.М. Х., починал на 08.03.2022 г. в резултат на трудова злополука от същата дата, ведно с лихва за забава върху горепосочената сума, считано от датата на настъпилото непозволено увреждане — 08.03.2022 г. до окончателното й изплащане, по арг. от чл. 42, ал.

2 от 33Д, вр. чл. 84, ал. 3 от 33Д/, както и да бъде осъден ответникът „ЕКО - ТИТАН ГРУП" АД да заплати на Г. М. Х. сумата в размер на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие от загубата на неговия брат Б. М.