Решение № 811 от 16.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100507649 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20091611/12.04.2021 г. по гр. д. № 65523/2019 г. по описа на СРС, 33 състав е уважен предявен от „Р. (България)“ ЕАД против Й. Н. П. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от Търговския закон за признаване за установено, че Й. Н. П. дължи на ищеца суми от 1516,32 лева, представляваща редовно падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г., ведно със законната лихва от 23.05.2019 г- до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 382,78 лева за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г., наказателна лихва в размер на 122,08 лева за периода от 17.12.2017 г. - 22.05.2019 г., сумата от 14118,78 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г., ведно със законната лихва от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед от 05.06.2019 г. от РС София, 33 състав, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 29165/2019 г.

Срещу решението, в частта, с която е уважен предявения иск е постъпила въззивна жалба вх. № 25089320/26.05.2021 г., подадена от Й. Н. П.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част.

Въззивника – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че не е налице облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № 1

1710102248947130 от 12.10.2017 г. Посочва, че първоинстанционният съд не е дал ясни указания за разпределяне на доказателствената тежест, което представлявало нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че по делото не е установено, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение, а само за вземанията с настъпил падеж. Твърди, че е налице неуведомяване на лицето за предсрочната изискуемост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25088904/10.06.2021 г., подаден от въззиваемия „Р. (България)" ЕАД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като пърноинстанционния съд правилно е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Посочва, че доклад по делото е съставен и обявен на страните, поради което не било допуснато и нарушение на процесуалните правила. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 65523/2019 г. по описа на СРС, 33 състав е образувано по искова молба, подадена от „Р. (България)“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от Търговския закон, във връзка с чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите против Й. Н. П.. Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г. е отпуснал на Й. Н. П. кредит в размер на 19427,50 лева, който бил усвоен на 13.10.2017 г. Крайният срок за погасяване бил на 15.10.2022 г. Твърди, че с договора било уговорено и възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит, като за първите 36 месеца кредитополучателят трябвало да заплаща фиксирана лихва в размер на 5,20 %, а след изтичане на срока била дължима лихва в размер на 6-месечния софибор +4,940 пункта добавка. Редовната лихва се начислявала върху усвоената част от кредита на годишна база. Уговорено било, че при забава в заплащането на дължимите вноски по кредита било дължимо и обезщетение за забава – наказателна лихва, чийто размер се определял като към размера на дължимата възнаградителна лихва се добавяли 10 пункта. Наказателната лихва се начислявала на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Договорът следвало да бъде погасен на 60 анюитетни погасителни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, платими от 15.11.2017 г. до 15.10.2022 г. Твърди, че кредитополучателят не заплатил месечни вноски с падежни дати 15.12.2018, 15.01.2019, 15.02.2019, 15.03.2019 г. и 15.04.2019 г. Поддържа, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и това било осчетоводено на 13.05.2019 г. Банката подала 2 заявление за издаване на заповед за изпълнение на 23.05.2019 г. и по гр.д. № 29165/2019 г. по описа на СРС, 33 състав била издадена заповед. Моли да бъде признато за установено, че Й. Н. П. дължи на „Р. (България)“ ЕАД сумата от 15635,10 лева, от които падежирала главница в размер на 1516,32 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 14118,78 лева, изискуема редовна лихва в размер на 382,78 лева, начислена за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г., наказателна лихва в размер на 122, 08 лева, начислена за периода от 17.12.2018 г. до 22.05.2019 г., законна лихва за забава за периода от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност – ако предявеният иск за установяване на съществуване на вземане бъде отхвърлен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, то ответника да бъде осъден да заплати исковите суми.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Й. Н. П. и от назначения особен представител адв. Г.. В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на отвеника е заявил, че оспорва исковата молба, като поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 29165/2019 г. по описа на СРС, 33 състав. По заявление от 23.05.2019 г., подадено от „Р. (България)“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Й. Н. П. да заплати сумата 15635,10 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г., от която 1516,32 лева – падежирали вноски и предсрочно изискуема главница в размер на 14118,78 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането, изискуема редовна лихва в размер на 382,78 лева за периода от 15.11.2018-12.05.2019 г., изискуема наказателна лихва в размер на 122, 08 лева – начислена за периода от 17.12.2018-22.05.2019 г., както и направените по делото разноски. На основание чл. 415, ал. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

На 12.10.2017 г. между „Р. (България)“ ЕАД и Й. Н. П. е сключен Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г. , по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 19427,50 лева, който да бъде използван за потребителски нужди, която сума е приел да върне на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.11.2017 г. до 15.10.2022 г. Уговорено е, че крайният срок за погасяване на всички дължими вноски е 15.10.2022 г.

3

Съгласно чл. 4.1 страните са уговорили, че за първите 36 месеца, считано от първата падежна дата, кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 5,20 %, а след изтичането на този срок дължимата лихва се формира от сбора на два компонента променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен софибор и надбавка на 4,940 пункта. Посочено е в чл. 4.2, че първата стойност на 6-месечния софибор ше бъде определена за 28.08.2020 г. – 2 работни дни преди 01.09.2020 г.

Предвидено е в чл. 4.5, че при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката наказателна надбавка върху лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателното плащане.

Уговорено е, че ако кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска по договора за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо плащане, банката има право едностранно с писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми, начислената лихва (с евентуална наказателна) надбавка и комисионните за предсрочно изискуеми. (чл. 9.1 вр. чл. 8).

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и след проверка в счетоводството на ищеца, е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В заключените си вещото лице установява, че банковата сметка на Й. Н. П. в „Р. (България)“ ЕАД е заверена с разрешената сума по кредита в размер на 19427,50 лева на 13.10.2017 г. Установява се, че по кредита е просрочено погасяването на задължения по месечни вноски за перидода от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г. Вещото лице дава заключение, че към 23.05.2019 г. размерът на непогасените задължения на ответника към „Р. (България)“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 1710102248947130 от 12.10.2017 г. са 15635,10 лева –1516,32 лева изискуема главница по вноски с настъпил падеж за периода от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г., 14118,78 лева – предсрочно изискуема главница към 13.05.2019 г., 382,78 лева – изискуема редовна лихва, начислена за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г. включително, 122,08 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 15.11.2018 г. до 12.05.2019 г. Установява се, че към датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем – 13.05.2019 г. са в общ размер на 1904,47 лева, от които 1516,32 лева изискуема главница по вноски с настъпил падеж за периода от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г., 325,68 лева – възнаградителна лихва върху редовна главница, начислена за периода от 15.11.2018 г. до 14.04.2019 г. по вноски с падежи от 15.12.2018 г. до 15.04.2019 г. и 62,47 лева, - наказателна лихва, начислена за периода от 15.11.2018 до 12.05.2019 г. Вещото лице посочва, че претендираната наказателна лихва е определена върху просрочените главници от погасителните вноски при лихвен процент равен на възнаградителната лихва плюс 10 пункта за 4 периода от деня следващ падежа на съответната вноска до 12.05.2019 г. включително.

Общият брой на просрочените вноски към 23.05.2019 г. – датата на подаване на заявлението е 6 вноски с падежи от 15.12.2019 г. до 15.05.2019 г. Вещото лице не е установило след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да е постъпило плащане по процесния договор.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 29165/2019 г. по описа на СРС, 33 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане, респективно, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като кредитополучателят е уведомен за това. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задълженията си точно и в срок.