Решение № 351 от 24.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. ВЕ.ко Търново, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИвЕ.на Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от ИвЕ.на Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500276 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Е. – 99“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. гр. Елена и подадена от И. Д. И. въззивни жалби против Решение № 91/28.09.2023г. , постановено по гр.д. № 169/2022г. на Районен съд- Елена, с което е осъден „Е. – 99“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище ..., представлявано от И.Г.Г., да заплати на И. Д. И. с ЕГН ********** от ... сумата 81981.41 лв. (осемдесет и един хиляди деветстотин осемдесет и един лева и 41 стотинки) – главница, представляваща обезщетение за претърпените от И. Д. И. с ЕГН ********** неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от 26.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 81981.41 лв., считано от 26.02.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата от 81981.41 лв. до 110000.00 лв.

Решението се обжалва от „Е. – 99“ ЕАД в осъдителната му част, като се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на същото, както следва :

По делото е доказано, че ищецът е преминал всички инструктажи за безопасност при работодателя като съгласно правилата за извършване на сеч в първоначалния инструктаж изрично е посочено, че при поваляне на дърво работниците следва да се отдалечават от него в посока, обратна на падането на дървото или настрани. Пострадалият е избягал в посоката на падане на дървото, което представлява неспазване на инструкциите за безопасност .

Според жалбоподателя причината за настъпване на трудовата злополука не е липсата на време за напускане на опасната зона, а отстъпването на И. в 1 посоката на падане на дървото. Поведението на ищеца в деня на инцидента според жалбоподателя е обяснимо, предвид констатациите на съдебнопсихологическата експертиза.

Неправилен е изводът на съда, че липсата на съпричиняване се дължи на това, че ищецът не е бил снабден с необходимото работно облекло и предпазни средства. Жалбоподателят сочи, че механизмът на настъпване на трудовата злополука е такъв, че нараняването на ищеца би настъпило независимо от това дали той е бил оборудван към момента на настъпването й с необходимите ръкавици и каска.

Според жалбоподателя съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ като не е приспаднал от дължимото се обезщетение получените от ищеца суми от НОИ.

Навежда се довод за неправилност на решението и в частта му относно разноските. Според жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд е отказал да му присъди разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.

Отправя се искане към съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата я оспорва като неоснователна. Навежда подробни доводи по оплакванията в същата и моли съда да остави жалбата без уважение.

От своя страна ищецът И. Д. И. е обжалвал първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции до пълния претендиран от него размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

Посочва, че макар на ищеца да са заплатени суми по сключена застраховка трудова злополука в размер на 12810 лв. , както и суми от 4300 лв. по разписка от 20.05.2021г. и 908, 59 лв. за осигуровки, прихващането на тези суми от дължимото му се обезщетение не е следвало да се извършва от първоинстанционния съд, доколкото ответникът не е навел надлежно възражение за това в рамките на воденото производство.

При определяне на обезщетението според ищеца съдът не е взел предвид, че сумите, които са прихванати от дължимото се обезщетение, са крайно недостатъчни за обезщетят настъпилите за ищеца вреди. Навежда се довод, че при определяне на дължимото се обезщетение не са отчетени възрастта на ищеца и степента на получените от него физически увреждания. Развити са подробни съображения и е отправено искане към съда да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като присъди пълния размер на претендираното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 110 000лв.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от страна на ответника.

ВЕ.котърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на въззивната жалба на ответника и като прецени събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в предЕ.те на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно в частта му, с която предявения иск по чл. 200 от КТ е уважен за сума над 57 190лв.

Съображенията за този извод са следните :

Ищецът с исковата си молба твърди, че на 26.02.2021 г. около 11.30 часа в местност „Еловица“ на територията на ДГС – Буйновци, общ. Елена, обл. ВЕ.ко Търново, при извършване на дейности по добив на дървесина като работник по сключен трудов договор с ответното дружество, претърпял трудов инцидент, като при поваляне на дърво от страна на колегите му, части от клоните хвръкнали и го ударили. Така той получил травма на дясното око и околоочната област. По време на инцидента ищецът се връщал към работното си място от тоалетна в рамките на установеното от предприятиетоответник работно време. Излага се, че в момента на увреждането ищецът изпитал внезапно възникнали и неописуеми по своята сила и интензивност страдания. Същият не можел да отвори дясното си око, което започнало интензивно да кърви. Ищецът изпитвал обоснован страх, че ще изгуби напълно зрението си. Непосредствено в деня на инцидента ищецът бил закаран в лечебно заведение в гр. София, като престоял в болнични условия от 26.02.2021 г. до 10.03.2021 г. В областта на дясното око била констатирана разкъсна рана на окото с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани и разкъсна рана на долния клепач. На 09.03.2021 г. била извършена оперативната намеса, вследствие на която пострадалото око на ищеца било почистено, като му била поставена пластика. Твърди се, че независимо от своевременно извършените манипулации и продължилото след това лечение, за ищеца тревогите и страданията продължили в значителен период от време.

3

Първите няколко месеца били кошмарни за него както в психически, така и във физически план. Ищецът не е можел да извършва и най-обикновените действия без помощта на близките си. Дори и към настоящия момент същият изпитвал постоянен дискомфорт от липсата на зрение с едното око. Ищецът изпитвал трудности при извършването на ежедневните си нужди. В следствие на инцидента ищецът бил с 50% трайно намалена работоспособност. След инцидента и загубата на зрение ищецът не можел повече да изпълнява длъжността секач, променил се, затворил се в себе си, имал болки и агонизирал. Дори и към настоящия момент И. И. се притеснявал от хората, тъй като когато разговарял, го гледали в очите. Ищецът поради липса на повисоко образование винаги изкарвал прехраната си с тежък физически труд, който сега не можел да осъществява. Същият буквално рухнал психически след настъпилата трудова злополука и загубата на зрението на едното око, а бил в разцвета на силите – на 39 г.

С нарочна декларация за трудова злополука с вх. № 5101-0413/05.03.2021 г. по описа на ТП на НОИ – ВЕ.ко Търново, подадена от изпълнителния директор на фирмата-ответник И.Г., събитието било регистрирано. С Разпореждане № 5104-04-13/18.03.2021 г. на ТП на НОИ – ВЕ.ко Търново във връзка с подадената декларация злополуката била призната за трудова.

Твърди се, че ответникът е допуснал редица нарушения на трудовото законодателство по осигуряване на безопасни условия на труд, които допринесли за възникване на трудовия инцидент. Без да бъде обучен за надлежното използване на техническото оборудване, за възможните рискове от работата с него, без да бъде сведена информация и писмени инструкции за условията за боравене с работно оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа и т.н., ищецът незабавно започнал да упражнява трудовата дейност, която му е възложена.

Според ищеца работодателят му не изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите, съгласно чл. 4 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и наредбите по неговото прилагане. Твърди се, че ако предписанията на закона са били спазени, това би предпазило ищеца от полученото увреждане и всички произтекли за него болки и страдания. Ищецът твърди, че не са му предоставени лични предпазни средства при работа с риск за здравето и безопасността. Твърди, че в следствие на трудовата злополука на ищеца са нанесени значителни неимуществени вреди. Те се изразяват в загуба на зрение, което довело до тежка психологическа травма, болки и страдания в хода на лечението от получената травма, невъзможност за извършване на елементарни действия самостоятелно.

Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 200 от КТ ответника да заплати на ищеца сумата 110000.00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от възникналата трудова злополука неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

4

Претендират се разноски по делото.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Навежда се твърдение, че ищецът в значителна степен е допринесъл за настъпването на вредоносните последици и към датата на подаване на исковата молба вече е получил полагащото му се справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съобразно изключително високия процент съпричиняване от негова страна.

Ответникът твърди, че е спазил всички изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и че работникът е този, който е допуснал неспазване на инструкциите за безопасна работа, с което е осъществил груба небрежност.

Ищецът се отклонил от работната площадка, за да задоволи свои биологични нужди и инцидентът е станал, когато се е връщал към работното място. В този смисъл според ответника трудовата злополука не е настъпила, докато работникът е извършвал възложената му работа, а по време на почивка, за периода на която не се изисква работно облекло. Според ответника за длъжността „секач“, доколкото същата не предполага работа с моторен трион, не се изискват предпазни очила.

Според проведените му инструктажи, връщайки се от почивката си и при положение, че е подаден сигнал, че се поваля дърво, ищецът не е трябвало да навлиза в опасната 50-метрова зона около дървото за поваляне.

Неспазвайки това изискване, пострадалият сам се е поставил в опасна ситуация, като по този начин сериозно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и в този смисъл е налице съпричиняване от негова страна на вредоносните последици в размер на 90%.